Решение № 1888 от 29.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1888 гр. Русе, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20254520105007 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищцата Л. Л. Б. твърди, че заедно с братята си Ф. Л. М. и Ф. Л. М. са наследници по закон на своите родители - Л. М. И. и Ф. Ю. И.. Наследствената маса на родителите им включвала дворно място в с. Ю., ул.„Р." № 4 с площ 1080 кв.м., съставляващо УПИ V-76 в квартал 13 по регулационния план на селото, съответстващ на парцел Х-89 в квартал 12 по стар план, заедно с ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 100 кв.м., ГАРАЖ със застроена плащ 24 кв.м., ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА със застроена площ 16 кв.м. и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТОЙКА със застроена площ от 2 кв.м.

Имотът бил закупен с нот.акт № 132, том 11, дело № 612/07.04.1977 г. на нотариус при РРС на името на общия им наследодател - Л. М. И. и се стопанисвал и ползвал от родителите на ищцата до тяхната кончина през 2011 г., а след това от техните наследници по закон, които упражнявали заедно фактическата власт върху имота и всеки владеел припадащата му се част за себе си, като ищцата притежавала по наследство 1/3 ид.ч. от имота.

През 2015 г. братът на ищцата - Ф. Л. М. се разпоредил със своята идеална част от наследствения имот с нот.акт № 53, том 11, peг.№ 3301/16.10.2015 г., като я продал на другия й брат Ф. Л. М., който така придобил 2/3 ид.ч. от имота. През 2022 г. с констативен нотариален акт № 15, том 40, дело № 8199, Ф. Л. М. бил признат за собственик по давност на наследствената част на ищцата от описания имот, а на 1

14.09.2023 г. с нот.акт № 62, том V на нотариус Адриана Филчева прехвърлил целия имот на ответницата Н. Ю. М..

Районен съд-Русе с Решение № 82/17.01.2025 по гр.д.№ 5170/2024 г. признал за установено по отношение на ищцата Л. Б., че брат й Ф. Л. М. не е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот и отменил константивен нот. акт за собственост по давност.

Ищцата счита, че праводателят на ответницата се е разпоредил с целия имот след като бил титуляр на правото на собственост само за 2/3 ид.ч. от него, поради което прехвърлителната сделка, обективирана в нот. акт № 62, том V, от 14.09.2023 г. на нотарус Адриана Филчева, породила транслативен ефект само по отношение на 2/3 ид.ч. от процесния имот. За останалата 1/3 ид.ч., собственост на ищцата, сделката се явявала недействителна, тъй като никой не може да прехвърли права, които няма.

Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ищцата Л. Л. Б. е собственик на 1/3 ид.ч. от гореописания недвижим имот. Претендира и направените по делото разноски.

Ответницата Н. Ю. М. оспорва основателността на предявения иск. Излага съображения, че по гр.д.№ 5070/2024 г. по описа на РС-Русе съдът е уважил предявения отрицателен установителен иск и постановил по отношение на страните по делото – Л. Б. и Ф. М., че праводателят й М. не е собственик на 413/1080 ид.ч. от дворното място и 1/3 ид.ч. от постройките в двора, което било повече от претендираната от ищцата част от процесния имот, на основание наследствено правоприемство и твърденията й за притежаваните от нея права. Същата твърди, че е собственик на 1/3 ид.част от целия имот на основание наследство, като черпела права и от постановеното решение по гр.д.№ 5070/2024 г. по описа на РРС. Но независимо от обстоятелството, че по предходното дело имало достатъчно данни, че ответникът се е разпоредил с имота, Н. М. като приобретатател не била конституирана като страна или трето лице-помагач, за да защити правата си. Исковата молба не била вписана нито по партидата на ответника Ф. М., нито по нейната партида, за да узнае за делото, да встъпи в него и предприеме процесуални действия, с които е имала възможност да защити правата си. В този смисъл, по отношение на нея и всички трети лица оспореното право на собственост на праводателя й, респ. отменената част от нот.акт по обстоятелствена проверка не съществувало. В правния мир по отношение на този имот се приемало, че ответницата е собственик на същия. Тъй като по предходното дело бил предявен отрицателен установителен иск, независимо от уважаването му, ищцата нямала титул за собственост. Сделката, обективираната в нотариалния акт, по силата на която Н. М. купува имота, била действителна и вписана - дв.вх.рег.№ 10748/14.09.2023 г. на АВп., преди да се впише исковата молба по настоящото дело. В този смисъл правото на собственост на ищцата върху претендираната 1/3 ид.част подлежало на доказване на общо основание, като счита, че само обстоятелството, че е 2 наследник не е достатъчно, за да се установи в настоящата хипотеза, че правото й на собственост все още съществува. В този смисъл приема, че като ответник, необвързан с решение, което има действие спрямо нея, има правна възможност да оспорва претендираното от ищцата право на собственост с всички допустими от закона средства, вкл. и досежно обстоятелството за изтекла придобивна давност в полза на праводателя й.

Ищцата не живеела в България от много години. Около 1998 г. същата се върнала в България и се снабдила с български лични документи. След 2011 г. прехвърлителят на ответницата бил в обективна невъзможност да манифестира спрямо сестра си - ищца, промяната в намерението си, а именно да владее имота за себе си липса на адрес в България и дългосрочното й пребиваване в чужбина. За да достигне промяната в намерението до адресата-съсобственик, необходимо било местонахождението му да е известно на извършващото действията лице, а за да бъде отблъснато владението, съсобственикът, на когото промяната в намерението се противопоставя, следвало да е предприел действия, свързани с упражняване на правата си върху имота или поне да е демонстрирал намерение за това, а такива действия от нейна страна не били предприети. „Ако невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство, напуснал е пределите на страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот, манифестирането на подобни действия е обективно невъзможно.” При следващото идване на ищцата в България през 2019 г., брат й Ф. М. и праводател на ответницата, владеейки имота необезпокояван вече почти осем години, не я допуснал в него, тъй като считал, че същият е изцяло негов и не дал съгласие ищцата да си регистрира постоянен адрес в България, като за такъв бъде вписан административният адрес на процесния имот. По тази причина през 2019 г. тя се регистрирала на друг адрес, където живеят нейни близки и където пребивавала по време на престоя си в България, продължил около месец. Но въпреки всичко отново не предприела действия, свързани с упражняване на правото си на собственост, което претендира, а просто се регистрирала на друг адрес.

През м. септември 2023 г., когато Н. М. закупила недвижимия имот, който владеела и до този момент и в който вложила много средства за извършване на строителни ремонти и подобрения, както и обзавеждане, не се е съмнявала, че имотът не е собственост изцяло на праводателя й.

Моли предявеният установителен иск да бъде отхвърлен, като й се присъдят направените разноски. Относно искането на ищцата за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител, действал при условията на чл. 38, ал.

1, т. 2 /социално слаби лица/, счита, че същото е неоснователно, доколкото по делото няма данни за имущественото състояние на ищцата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за 3 установена следната фактическа обстановка:

С нотариален акт № 102, том ІІ, дело № 612/07.04.1977 г. по описа на нотариус при РРС, М. И.ов М.ов дарява на сина си Л. М.ов И.ов собствения си недвижим имот: дворно място заедно със застроената в него паянтова жилищна постройка, представляващо парцел Х-89 в квартал № 12 по плана на село Ю., целия от 920 кв.м.

Л. М.ов И.ов почива на 07.01.2011 г. и оставя наследници по закон: Ф. Ю. И. – съпруга, починала на 12.02.2011 г. и три деца: Ф. Л. М., Ф. Л. М. и ищцата Л. Л. Б..

На 16.10.2015 г. Ф. Л. М. продава на Ф. Л. М. и на В.И.А. /по време на брака й с А.М.А./ собствената си 1/3 идеална част от гореописания недвижим имот, за което е съставен нотариален акт № 53, том ІІ, рег.№ 3301, нот.дело № 199/16.10.2015 г. по описа на нотариус Петя Трендафилова.

Ф. Л. М. се снабдява с констативен нотариален акт № 36, том VІІ, рег. № 10193, нот.дело № 1020/31.10.2022 г. по описа на нотариус Адриана Филчева, с който е признат за собственик по давностно владение на 413/1080 ид.части от дворно място в село Ю., по улица „Р.“ № 4, цялото с площ 1080 кв.м., съставляващо УПИ V-76 в кв.13 по регулационния план на селото, съответстващ на парцел Х-89 в квартал 12 по стар план, заедно с 1/3 идеална част от жилищна сграда, цялата със застроена площ 100 кв.м., целия гараж със застроена площ 24 кв.м., цялата второстепенна постройка със застроена площ 16 кв.м. и цялата второстепенна постройка с площ 2 кв.м.

По настоящото дело е приложено в заверен препис нот.дело № 746/2023 г., видно от което на 14.09.2023 г. Ф. Л. М., В.И.А., ГЮ.хан А.М. и И. А.М. /последните двама като наследници на баща си А.М.А., починал на 21.01.2021 г./ продават на ответницата Н. Ю. М. целия спорен недвижим имот в село Ю., по улица „Р.“ 4.

С влязло в сила Решение № 82/17.01.2025 г., постановено по приложеното гр.д.

№ 5170/2024 г. по описа на РС-Русе е уважен предявеният от Л. Л. Б. отрицателен установителен иск срещу брат й Ф. Л. М., че последният не е собственик на 413/1080 ид.части от дворното място в село Ю., по улица „Р.“ 4, заедно с 1/3 ид.част от жилищната сграда, целия гараж и двете второстепенни постройки. Със същото решение на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен и констативен нотариален акт № 36, том VІІ, рег.№ 10193, нот.дело № 1020/31.10.2022 г. по описа на нотариус, рег.№ 629, с който Ф. Л. М. е признат за собственик по давностно владение на посочените по-горе ид.части от спорния имот.

По същото дело са представени писмени доказателства затова, че в периода 2015 г. – 2021 г. Ф. М. е заплащал данъците и таксите за имота, дължими от ищцата.

По делото са разпитани свидетелите М.Х. и В.А.. Първата от тях, родом от с.

Ю., излага твърдения, че през 1989 г. Л. и родителите й заминали за Турция. Дошла си през 2019 г. с виза, нямала лична карта и поискала брат й Ф. да й запише адресна 4 регистрация на адреса на родната им къща в с.Ю., ул.“Р.“ 4. Той отказал, като й заявил, че имотът е негов. От автогарата я взели близките на свид.Х. и ищцата отседнала у тях за месец и половина, като двете спели на едно легло. Л. отишла да говори с брат си и се върнала разплакана, защото той тотално отказал тя да се регистрира на адреса на къщата. Тогава по молба на родителите на свидетелката записали ищцата на техния адрес на ул.“С.“ 3. След 5 години, въпреки противопоставянето на свид.Х., Л. си подновила паспорта пак със същия адрес. Родителите на Ф. починали през 2011 г. в Турция. Той се върнал 2006 г. и живял в наследствената им къща с жена на име В..

Брат му също живеел в Турция. През 2023 г. му отрязали крака и той се преместил в Нови пазар при същата жена, като продал къщата на снахата на свидетелката. Ф. казвал, че къщата е негова и той е собственик.

Втората свидетелка от 1989 г. живее на същата улица „Р.“ 4Б в с. Ю.. В.А. потвърждава, че семейството на Л. се изселило в Турция същата година и от тогава не я е виждала. Вижда Ф. и Н.. През 2006-2007 г. Ф. се върнал в България и до миналата година живял в къщата на ул.“Р.“ 4 на семейни начала с жена. С нея си пиели кафето и тя споделила, че са прехвърлили къщата на тяхно име. От 1989 г. свид.А. е виждала братята на Л., но нея не. От заминаването на семейството в Турция до 2006 г. никой не е живял в къщата. После Ф. живял там и поддържал двора. Къщата е строена от родителите им. След 2023 г. ответницата правила ремонти на къщата.

Разпечатката съдържа 31 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d25b977e-28ba-4f62-b28b-329d4775252c