Решение № 5070 от 05.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 04.07.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

ПЛАМЕН ГЕНЕВ при секретаря Емилия

Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 14761 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 442419 от 03.07.2018 г., постановено по гр. д. № 71876/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 51 състав, е отменен по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявен от Г.М.М., ЕГН **********, с адрес: гр.

Свети Влас, кв. „*****, срещу останалите етажни собственици от административен адрес: гр. София, ул. „*****, чрез управителя на етажната собственост- С.А., решенията на общото събрание на етажните собственици от административен адрес: гр. София, ул. „*****, взети на 03.10.2017 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Етажна собственост административен адрес: гр. София, ул. „*****, чрез адв. М.К., като са изложени твърдения за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че по делото се установявало, че били спазени изискванията на закона за свикване на процесното общо събрание, като съдът бил направил неправилен извод, че свикалите общо събрание лица не били собственици на 20 % идеални части от общите части на сградата. Ищецът бил участвал в предходни общи събрания, на които собствениците на обекти в сградата били представили своите документи за собственост, както и съответните пълномощни и не било аргументирано оспорването на решенията на общото събрание. Пред въззивния съд процесуалния представител на страната поддържа въззивната жалба, като също посочва, че делото било лишено от предмет, тъй като на 28.12.2018 г. било проведено общо събрание и С.А. била освободена от поста управител на етажната собственост.

Въззиваемата страна Г.М.М., чрез адв. А.Ц. изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Твърди се, че по делото не било доказано от ответника законосъобразността на проведеното общо събрание. По делото ставало ясно, че от представените пълномощни участващите в ОС на ЕС лица не са имали право да представляват съответните собственици на и.д. ч. Не били представени доказателства, че бил изготвен протокол по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС и по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, като не било съобразено и необходимото мнозинство за приемане на решението. Пред въззивния съд процесуалния представител на страната оспорва въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на Етажна собственост административен адрес: гр. София, ул. „*****, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 51 състав, решение за валидно и допустимо. По отношение на правилността на решението намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, с който се иска решенията на общото събрание на етажните собственици от административен адрес: гр. София, ул. „*****, взети на 03.10.2017 г. да бъдат отменени.

Настоящата инстанция намира доводите на въззивника, че делото било лишено от предмет и същото следвало да се прекрати, тъй като на 28.12.2018 г. било проведено общо събрание и С.А. била освободена от поста управител на етажната собственост за неоснователни. Няма спор, че към датата на предявяване на настоящия иск С.А. е била управител на етажната собственост с административен адрес: гр. София, ул. „*****. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС овластява всеки собственик да иска отмяна на решенията, които счита за незаконосъобразни.

Правото да предяви конститутивния иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС притежава всяко лице, което навежда твърдения, че е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост. Правният интерес се свързва с принадлежността на правото на иск и принадлежи на лицето, претендиращо, че е носител на материалното право, засегнато от правния спор, като фактът, че след като е упражнил правото си на иск, е взето последващо решение, с което е избран нов управител на етажната собственост е ирелевантно. Доколкото съдът вече е бил сезиран надлежно, приемането на последващо решение от страна на етажната собственост не следва да доведе до прекратяване на настоящото производство, тъй като предмет на проверката е именно законосъобразното провеждане и респеткивно вземане на решения на процесното ОС, още повече, че ищецът не разполага с друга възможността да установи незаконосъобразността им и съответно за него е налице правен интерес от водене на процесния иск.

По делото са обявени за безспорни между страните по делото и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, обстоятелствата, че на 11.09.2017 г. е било разлепено искане за свикване на общо събрание на етажните собственици от адрес гр. София, ул. „*****, че на 25.09.2017 г. е била поставена покана за провеждането на общо събрание, че на 03.10.2017 г. е било проведено общо събрание, както и че ищецът е собственик на самостоятелен обект от процесната сграда етажна собственост.

Като горните обстоятелства се установяват и от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том I, рег. № 2775, дело № 130 от 2015 г., съгласно който С.П.Б.и В.Р.Б.продават на Г.М.М. следния свой собствен недвижим имот, а именно апартамент в жилищна сграда, находяща се в гр.

София, ул. „*****. Представено е и заявлението с искане по чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС за свикването на ОС, както и покана за свикване на 03.10.2017 г. на общо събрание на собствениците на етажната собственост съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗУЕС, която покана е била залепена на 25.09.2017 г.

По делото е представен протокол от проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „***** с 8 бр., апартаменти и 8 бр. собственици от 03.10.2017 г. Видно от така представения протокол по т. 1 от дневния ред, а именно обсъждане и избиране на нов председател на етажната собственост е взето решение, като С.А. е била избрана за нов председател на етажната собственост на жилищна сграда на ул. „*****.

Като по т. 2 от дневния ред „Разни“ не са взети решения, а са направени обсъждания във връзка с въпроси, касаещи етажната собственост. Приложение на протокола се явяват заявление за свикване на ОС, както и поканата за свикването на ОС.

По делото е представено пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа от 04.06.2013 г., съгласно което И.Б.С.-Р.е упълномощила Б.Д.С.да управлява недвижимите имоти на упълномощителя, както и да я представлява пред физически и юридически лица и организации и институции. Представено е пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа от завеждащия службата при посолството на Република България в гр. Бейрут с изх. № 432 от 11.05.2017 г., съгласно което Ф.Б.е упълномощил А.Р.Б.да го представлявал на общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост и да участва в гласуването на решения на Общото събрание на собствениците, с право на глас, съответстващ на притежаваните от упълномощителя идеални части в качеството му на собственик на апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*****. Представено е и пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа от 14.09.2017 г., съгласно което А.Р.Б.в качеството си на пълномощник на Ф.Б.упълномощава С.Р.А.да го представлява на общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост и участва в гласуването на решения на Общото събрание на собствениците, с право на глас, съответстващ на притежаваните от упълномощителя идеални части в качеството му на собственик на апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*****. Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181 от 31.10.2016 г., том I, рег. № 3032, дело № 165 от 2016 г., от който се установява, че Д.С.продава на Ф.Б.следния свой собствен недвижим имот, апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*****.

Представен е и протокол от 06.06.2016 г. за проведено общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. „*****. В протокола е посочено, че на общото събрание присъстват Й.К.– собственик на ап.

№ 1, П.Г.– собственик на ап. № 2, Б.С., пълномощник на И.С., пълномощно рег. № 1507 от 04.06.2013 г. собственик на ап. № 3, пълномощник и на Д.С., пълномощно рег. № 2496 от 23.09.2013 г. – собственик на ап. № 4, Д.И.- – собственик на ап.

№ 5, Г.М. - – собственик на ап. № 7,Р.К.– собственик на ап. № 8.

Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Установената в закона /чл. 38, ал. 2 ЗС/ особена съсобственост върху определени части от сградата, както и върху земята, върху която тази сграда е построена, налага спазването на особени, изрично предвидени в закона правила, уреждащи отношенията между притежателите на самостоятелни обекти в сградата по отношение на ползването, управлението, поддържането на обектите и частите от сградата, за които намира приложение установеният в Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ специален режим.

Необходимостта от установяване такива специални правила следва от обстоятелството, че в сградата в режим на етажна собственост съществуват части, които по естеството си обслужват всички или няколко самостоятелни обекти. За да съществува сградата и за да могат самостоятелните обекти да се ползват по предназначение е нужно поддържане в добро състояние на общите части и осигуряване на възможност последните да бъдат ползвани от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, които тези части обслужват.

В разглеждания случай е несъмнено, че в процесната сграда има повече от три самостоятелни обекта, които принадлежат на повече от един собственик, поради което за правоотношенията по управление на общите части намират приложение специалните правила на ЗУЕС /арг. за противното от чл. 3 от закона/.

Уважаването на конститутивния иск по чл. 40 ЗУЕС е обусловено от установяването на едно от следните обстоятелства: решението на общото събрание на ЕС противоречи на императивни правни норми или на разпоредби, установени с приетия Правилник за вътрешния ред на ЕС; решението е взето в нарушение на предвидените в закона или правилника процедури и правила за вземане на решение; решението е взето при нарушен ред за свикването на общото събрание; решението е взето по въпрос, който е извън компетентността на общото събрание на етажната собственост, предвидена в чл. 11 ЗУЕС. С оглед исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в него-диспозитивното начало, предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба обстоятелства, т.е. съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в исковата молба, и не следи служебно за законосъобразността на решенията, взети на проведеното общо събрание.

В настоящият случай основателни се явяват оплакванията във въззивната жалба, че била спазена законовата процедура за свикване на ОС. Съгласно чл. 12 от ЗУЕС са регламентирани пет начина за свикване на общо събрание на етажната собственост- първият се отнася до нововъзникнала етажна собственост, следващите три начина са съответно по инициатива на управителния съвет /управителя/, от контролния съвет /контрольора/ или по писмено искане на собственици с най-малко 20 % идеални части от общите части на сградата. Петият начин е по почин на всеки един от собствениците или ползвателите в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание. От кого изхожда инициативата се съди от поканата, тъй като според чл. 13 ЗУЕС тя трябва да е подписана от лицата, които свикват общото събрание. В закона няма изискване в поканата или по друг начин да се посочва какво е правното основание за свикване на ОС.

Разпечатката съдържа 34 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d25b72da-6611-47b0-86a8-ef3860e67a33