Решение № 241 от 04.06.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Плевен, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА при участието на секретаря Н. В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20244400100621 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл.45 ЗЗД, вр.52 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Б. И. В. от гр. Плевен, подадена чрез пълномощникът му адв. М. М. от АК - Плевен против Р. Г. Б. от същия град, с която са предявени искове с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 100 000 лв. и за имуществени вреди в размер на сумата 1260 лв. Сумите се претендират ведно със законната лихва върху тях считано от 09.08.2023г./дата на увреждането/ до окончателното им заплащане.

В исковата молба се твърди, че на 09.08.2023 г. ищецът е минавал с автомобила си покрай Окръжна болница - Плевен в посока ж.к. ***. Пред него се е движел ответника, управлявайки микробус. Карал е много бавно, може би с около 20 км/ч и е създал задръстване. Когато приближил кръстовището за магазин „Технополис", ответникът подал ляв мигач, но е завил надясно. Ищецът е спрял автомобила си пред Ортопедичната клиника, а до него е спрял и бусът на ответника. Тогава ищецът е попитал: „Накъде си тръгнал с ляв мигач!?", в отговор на което ответникът го е приближил и силно го ударил с юмрук в лицето, псувайки го. Ищецът твърди, че е усетил изключително силна болка, не е могъл да каже нищо. Впоследствие се е 1 установило, че при удара му е причинено двустранно счупване на долната челюст, вляво от брадата и в областта на десния долночелюстен ъгъл.

В исковата молба се твърди и това, че с присъда по НОХД № 393/2024 г. на РС – Плевен, на Р. Б. му е наложено наказание на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр.чл.373, ал.2 от НПК, вр.чл.371 ал.2 от НПК и чл.372 ал.4 от НПК, вр.чл.54 ал.1 от НК и чл.58а от НК лишаване от свобода за срок от една година, като така определеното наказание е намалено с 1/3 и е определено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено с тригодишен изпитателен срок на основание чл.66 ал.1 от НК.

Ищецът твърди, че е изминала година от причинената му травма, но той продължава да изпитва силни болки при хранене. Появили са се и усложнения след направените му операции. Твърди, че не може да стиска и да дъвче с челюстта си по-твърда храна, поради силната болка, която се засилва изключително много при движение на челюстта. Първоначално се е хранел със сламка и с течна храна, а в момента приема пасирана и по-мека храна. Не е можел да говори нормално, тъй като челюстите са му били фиксирани и е говорел с почти затворена уста. Не е могъл и да работи. Твърди, че изложените обстоятелства са довели до промяна в начина му на живот. От лекарите е разбрал, че ще останат завинаги последици от травмата, поради настъпило усложнение, което не позволява на раната да се затвори. Твърди, че продължава да търпи неудобства и че е останал инвалид за цял живот.

В заключение, ищецът моли да бъде прието, че са налице всички предпоставки на чл.45 от ЗЗД и прави искане за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществени вреди и сумата от 1260 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от деня на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди е за причинените му болки и страдания, а имуществените вреди произтичат от разходите за закупуване на медицински консумативи с фактура, приложена в наказателното производство. Претендира и направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р. Г. Б., чрез пълномощника му адв. М. Б. от ПлАК, в който е взето становище, че исковата претенция е неоснователна. Ответникът признава, че е 2 налице влязла в сила присъда по НОХД № 393/2024 г. по описа на PC Плевен. Оспорва твърдението на ищеца, че той не е провокирал със своето поведение ответника. Навежда доводи, че в наказателното производство е установено, че между ищеца и ответника е имало спречкване на кръстовището на бул. *** и бул. „*** първо чрез размяна на реплики, а след като двамата водачи са спрели управляваните от тях автомобили, помежду им е възникнало спречкване и физическа саморазправа. Ответникът Р. Б. твърди, че ищецът пръв се е опитал да му нанесе удар, при което, като ответна реакция, той е нанесъл един удар на ищеца. Ответникът счита, че предявената претенция за неимуществени вреди е изключително завишена и не съответства на претърпените от ищеца болки и страдания, свързани с влязлата в сила присъда по чл. 129 ал.2, вр. с ал.1 от НК. Навежда доводи, че усложненията, които са настъпили, вследствие на направените операции, не биха могли да му се вменяват във вина, тъй като не се намират в пряка причинно-следствена връзка с нанесената телесна повреда, за която има влязла в сила присъда.

Твърди, че поведението на ищеца е било повече от арогантно, което само по себе си е станало причина ответникът да му нанесе удар.

По отношение на предявения иск за имуществени вреди, ответникът не взема конкретно становище, тъй като от ИМ не става ясно какви точно са закупените консумативи и дали са във връзка с лечението на ищеца, тъй като липсва фактурата за закупуването им. В тази връзка счита, че законната лихва върху разходите, представляващи имуществени вреди, неоснователно се претендира от датата на деянието, а не от датата на закупуването на консумативите.Ответникът моли, да бъдат отхвърлени исковите претенции, като евентуално, в случай, че съдът намери иска за основателен, моли, да бъде намален размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като претендирания не съответства на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период и на степента на причинените от престъплението по чл.129, ал.2 от НК неимуществени вреди, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от пострадалия.

В съдебно заседание, ищецът Б. И. В. се явява лично, като разказва подробно какво се е случило между него и ответника и относно цената на исковата му претенция. В депозираната писмена молба, пълномощникът му 3 адв. М. М. от ПлАК моли съда да уважи предявената искова молба.

Претендира направените по делото разноски. Ответникът Р. Г. Б. не се е явява в съдебно заседание. Процесуалният му представител адв. М. Б. от ПлАК изразява становище, че исковата претенция за неимуществени вреди е неоснователна и недоказана. В случай, че съдът я намери за основателна, моли да бъде намален размера на претендираното обезщетение. По отношение на иска за имуществени вреди признава, че същият е доказан.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл.12 от ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди са с правно основание чл.45 от ЗЗД и са допустими.

Относно тяхната основателност, съдът взе предвид следното: За уважаването им следва да са налице следните кумулативно предвидени материалноправни предпоставки, а именно: противоправно поведение на ответника; вреди, причинени на ищеца; причинените вреди на ищеца да са в причинна връзка с противоправното поведение на ответника и неговото поведение да е виновно, като досежно последната предпоставка действа оборима презумпция за вина.

Безспорно е между страните, че вследствие нанесен побой на 09.08.2023 г. в гр. Плевен на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст – в ляво от брадата и в областта на десния долночелюстен ъгъл. Ищецът е бил приет в Клиниката по УНГ болести и лицево-челюстна хирургия, където е претърпял операция, при която счупените костни фрагменти са били наместени и фиксирани със специални метални импланти/заключващи плаки и винтове/. Безспорно е, че по повод извършеното от Р. Г. Б. на 09.08.2023 г. в Районна прокуратура – Плевен е образувано досъдебно производство пр. пр. № 5004/2023г. за престъпление по чл.129, ал.2 от НК. След приключване на разследването е внесен обвинителен акт в Районен съд – гр. Плевен, като е образувано НОХД № 393/2024г. по описа на същия съд. Наказателното производство е приключило с Присъда № 28/05.03.2024г., постановена по НОХД № 393/2024г. по описа на Плевенски районен съд, с която подсъдимият Р. Г. Б. е признат за виновен в това, че на 09.08.2023 г. в гр. Плевен причинил средна телесна 4 повреда на Б. И. В., изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст – в ляво от брадата и в областта на десния долночелюстен ъгъл, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.371, т.2 от НПК и чл.372, ал.4 от НПК, вр. чл.54, ал.1 от НК и чл.58а от НК е осъден на лишаване от свобода в размер на една година, което е намалено с 1/3 и е определено наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок.

Безспорно е извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, установено в проведеното наказателно производство.

В тази връзка, съдът съобрази ТР № 5 от 05.04.2006г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, с което е прието, че ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд, съгласно чл.413 от НПК и чл.300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, в гражданския процес е изключена свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват престъпния състав, който е установен с влязлата в сила присъда, респективно споразумение или решение.

В този смисъл, не се нуждае от доказване, а и съдът е обвързан да приеме установеното с Присъда № 28/05.03.2024 г., постановена по НОХД № 393/2024 г. по описа на Плевенски районен съд, с която подсъдимият Р. Г. Б. е признат за виновен в това, че на 09.08.2023 г. в гр. Плевен причинил средна телесна повреда на Б. И. В., изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст – в ляво от брадата и в областта на десния долночелюстен ъгъл, поради което и на основание чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.371 т.2 от НПК и чл.372 ал.4 от НПК вр. чл.54 ал.1 от НК и чл.58а от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок.Причинната връзка между нанесения побой и травматичните увреждания, причинени на ищеца се установява от заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, от което е видно, че на ищеца Б. И. В. е било причинено счупване на долната челюст на две места /двустранно счупване/ със следните локализации:

Фрактурна линия в ляво от брадичката и Фрактурна линия в дясно в областта 5 на долночелюстния ъгъл, както и от приложения Амбулаторен лист № 272 от 19.05.2025 г.

Безспорен е и размерът на претърпяната имуществена вреда, изразяваща се в разходи за заплащане на металните импланти, с които е фиксирана счупената челюст, за които ищецът е заплатил сумата от 1260 лева.

Спорно по делото е какъв е вида и размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, какъв е справедливият размер на обезщетението, който може да компенсира парично претърпяната травма, представляваща средна телесна повреда, с оглед оздравителния период и степента на възстановяване на здравето на ищеца.

За изясняване на тези обстоятелства по делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р Д. Д.. От заключението на вещото лице се установява, че на ищеца Б. И. В. е било причинено счупване на долната челюст на две места /двустранно счупване/ със следните локализации: Фрактурна линия в ляво от брадичката и Фрактурна линия в дясно в областта на долночелюстния ъгъл. Медикобиологичната квалификация на описаното увреждане е счупване на челюст, водещо до затруднение на дъвченето и говоренето. Първата фрактурна линия е на мястото на нанасяне на удара /директна фрактура/, а втората фрактурна линия е получена по механизма на огъване на костта /индиректна фрактура/.