Решение № 658 от 21.05.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. Варна, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20213100502077 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 292704/30.06.2021г. о т Т. Т. СТ., ЕГН ********** и В. ГР. СТ., ЕГН **********, чрез процесуалният им представител адв. Т.П., съдебен адрес гр. Варна, ************, срещу решение № 261938 от 11.06.2021г., постановено по гр. дело № 6741/2020г. на Районен съд – Варна, Х-ти състав, с което е прието за установено по отношение на ищците Г. СТ. С., ЕГН **********, ИВ. Г. С., ЕГН **********, и СТ. Г. С., ЕГН **********, че въззивниците не са собственици на ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, к.к.“Чайка“, с площ от 770 кв.м., с номер от предходен план 3557=41, при граници на имота – ***, ***, ***, ***, ***, ведно с всички насаждения и постройки в имота и е отменен КНА № 172, том 3, рег. № 8189, дело 509/2019г. на нотариус Ил.М., с който ответниците били признати за собственици на имота.

В жалбата е изразено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено при превратно тълкуване и възприемане на фактическата обстановка и събраните доказателства. Излага се, че съдът е уважил предявените искове, без да вземе предвид, че постановлението за възлагане не е вписано в имотния регистър, както и при неотчитане на обстоятелството, че имотът се намира в свлачищна зона на гр. Варна, със забрана за ползване. Излагат, че се легитимират като 1 собственици на процесния имот по силата на договор за покупка, а съставянето на КНА е наложено от идентификацията на имота с КК. Оспорват въззиваемите да са упражнявали владение върху имота. Оспорват като недействителни последващите, след възлагателното постановление, прехвърлителни сделки с имота. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно и се моли за неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред настоящата инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявена искова молба от Г. СТ. С., ИВ.

Г. С. и СТ. Г. С. срещу В. ГР. СТ. и Т. Т. СТ. с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.

Варна, район „Приморски“, к.к. „Чайка“, с площ от 770 кв.м., с номер от предходен план 3557=41, при граници на имота – ***, ***, ***,

***, ***, ведно с всички насаждения и постройки, както и да бъде отменен КНА № 172, том 3, рег. № 8189, дело 509/2019г. при нотариус Ил.М., с който ответниците били признати за собственици на имота.

Ищците твърдят, че са собственици на ПИ с ид. ***, находящ се в гр.

Варна, район „Приморски“, к.к. „Чайка“ и владеят имота без прекъсване от момента на придобиването му чрез постановление за възлагане на недвижим имот от 06.06.2002г. по изп. дело № 10195/2001г. по описа на ЧСИ Ст.Янк.. Излагат, че ответниците са придобили имота чрез покупко-продажба през 1994г., но през 2001г., поради неизпълнение на вземане спрямо Г.С., срещу ответниците е образувано изпълнително дело, а имотът е изнесен на публична продан. По искане на взискателя имотът е възложен на него. С протокол за принудително отнемане фактическото владение върху имота е отнето от ответниците. От 2002г. Г.С. и съпругата му са единствени собственици. От 2003г. до 2008г. имотът е в патримониума на няколко лица, като отново се върнал в собственост на ищците. През 2020г. ищците установили, че ответникът В.С. се е легитимирал като собственик на имота, чрез издаден КНА. Издаденият КНА не се основавал на твърдяно давностно владение, а въз основа на документи и книжа, които са загубили своята правна стойност.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат становище за недопустимост, в евентуалност - за неоснователност на предявения иск. Считат, че липсва идентичност между сочения от ищците имот и този на ответниците, за който има издаден КНА. Излагат, че след 2001г. до 2019г. върху имота са налагани възбрани от други кредитори. Постановлението за възлагане на съдебният изпълнител Ст.Янк. от 06.06.2002г. не било вписано, поради което е непротивопоставимо на трети лица. Ответниците не били уведомени за публичната продан. От 2001г. ответниците 2 получават писма за заплащане на данъци, които са заплащани от тях. При посещенията в имота не са намирали други лица. Оспорват извършеното през 2002г. възлагане на имота.

Намират, че наследодателката на ищците не е придобила имота от собственик, както и че посочените в исковата молба сделки нямат вещнопрехвърлителен ефект.

С обжалваното решение предявените установителни искове за собственост въз основа на придобивна давност и за отмяна на КНА са уважени.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В НА № 103, д. 17595/94г. е обективиран договор, по силата на който на 21.11.1994г.

Ст.Н.Ат. и Ат.Н.Ат. са продали на В. ГР. СТ. и Т. Т. СТ. недвижим имот, представляващ лозе от 1000 кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, кв. „Виница“, местност „Чайка“.

От постановление за възлагане на недвижим имот от 06.06.2002г. е видно, че по изп. дело № 10195/2001г. по описа на СИС – Варна, ДСИ Ст.Янк. е възложила върху Г.С. срещу вземането му по изпълнителното дело недвижим имот, представляващ лозе от 1000 кв.м., находящо се в гр. Варна, кв. „Виница“, м. „Чайка“, съставляващо парцел с номер 6 – 3557, собственост на В. и Т. С.и. Постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 16.08.2002г.

От протокол за принудително отнемане на вещи от 11.10.2002г. е видно, че на основание постановлението за възлагане на съдия – изпълнител от 06.06.2002г., влязло в законна сила на 16.08.2002г., вписано на 26.09.02г., ДСИ Ст.Янк. е отнела от длъжниците В.С. и Т.С., и е предала на взискателя-купувач Г.С. фактическото владение върху следния недвижим имот: лозе, находящо се в гр. Варна, кв. „Виница“, м. „Чайка“, с площ от 1000 кв.м., съставляващ парцел 6 – 3557, кв. 3.

Видно от НА № 168, том 4, рег. № 8869, дело 549/2003г. Г. СТ. С. и неговата съпруга Й.Ив. С.а са дарили на синовете си СТ. Г. С. и ИВ. Г. С., собствения си, придобит чрез възлагане, недвижим имот, находящ се в гр. Варна, представляващ имот с номер 6 – 3557. С НА № 16, том 4, рег. номер 6898, дело 484/2004г., имотът е продаден на М.Ив.Здр.. През 2008г. в НА за дарение е обективирана сделката, при която М. Здр. е дарила на сестра си Й.Ив. С.а, собствения й имот, съответстващ на процесния.

От удостоверение изх. № 670/03.08.2018г. се установява, че Й.Ив. С.а е починала на 25.07.2018г. и е оставила за свои наследници Г. СТ. С., СТ. Г. С. и ИВ. Г. С..

Видно от НА № 172, том 3, рег. № 8189, дело № 509 от 2019г., В. и Т. С.и са признати за собственици на имот с идентификатор ***, в гр. Варна, к.к. „Чайка“, с площ от 770 кв.м. Констативният нотариален акт е издаден въз основа на представени писмени документи, а именно НА № 103 по дело 17595/1994г.

От представения по делото заверен препис на нот. дело № 509/2019г. по описа на 3 нотариус Ил. Маджунова се установява, че ответниците са поискали от нотариуса да състави КНА за собственост на процесния имот, придобит от тях чрез договор за покупко-продажба в режим на СИО и описан в НА № 103 по дело 17595/1994г., като лозе от 1000 кв.м.

От заключението по проведената съдебно – техническа експертиза се установява следното: Между имот с площ от 1000 кв.м. по НА – 49/13.06.1967г. и ПИ – 12 с площ от 704 кв.м. по КП от 1969г. може да се приеме, че е налице съответствие по местоположение.

Между имот с площ от 1000 кв.м. по НА № 103/21.11.1994г. и ПИ 3557 по КП/1990г. може да се приеме, че е налице съответствие по местоположение. Вещото лице е заключило, че между имот от НА 103/21.11.1994г. и имот по НА – 6/25.09.2008г. е налице идентичност.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпит на свидетелите, водени от ищците – В.Гр.В. и Г.Г.Д., и воденият от ответниците – Л.Ал.Д., чиито показания съдът ще обсъди при необходимост в мотивите на акта си.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен отрицателен установителен иск за собственост ищецът да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му.

В конкретния казус ищците доказват правния си интерес от търсената защита чрез ангажиране на доказателства за притежаваните от тях права на собственост върху процесния недвижим имот въз основа на наследствено правоприемство от Й.Ив. С.а, предхождано от постановление за възлагане и редица прехвърлителни сделки, а именно: С договор за дарение Г. СТ. С. и съпругата му Й.Ив. С.а са дарили на синовете си СТ. Г. С. и ИВ. Г. С., собствения си, придобит чрез възлагане недвижим имот, находящ се в гр. Варна, представляващ имот с номер 6 – 3557. С договор, обективиран в НА № 16, т.4, рег. № 6898, дело 484/2004г., имотът е продаден на М.Ив.Здр.. През 2008г. М. Здр. е дарила на сестра си Й.Ив. С.а процесния имот. Й.Ив. С.а е починала на 25.07.2018г. и нейни наследници са Г.

СТ. С., СТ. Г. С. и ИВ. Г. С.. В евентуалност ищците се позовават на давностно владение, упражнявано през периода от 2008г. до подаване на исковата молба.

От своя страна, ответниците се позовават на НА № 103, дело № 17595/94г., в който е обективиран договор, по силата на който Ст.Н.Ат. и Ат.Н.Ат. са им продали недвижим имот, представляващ лозе от 1000 кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, кв.

„Виница“, местност „Чайка“.

По делото е безспорно установено, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 06.06.2002г. по изп. дело с № 10195/2001г. ЧСИ Ст.Янк. е възложил върху Г.С. срещу вземането му по изпълнителното дело същия имот, а именно лозе от 1000 кв.м., находящо се в гр. Варна, кв. „Виница“, м. „Чайка“, съставляващо парцел с номер 6 – 3557, 4 собственост на В. и Т. С.и. С протокол за принудително отнемане на вещи от 11.10.2002г. съдията - изпълнител Ст.Янк. е отнела от длъжниците В.С. и Т.С., и е предала на взискателя Г.С. фактическото владение върху следния недвижим имот: лозе, находящо се в гр. Варна, кв. „Виница“, м. „Чайка“, с площ от 1000 кв.м., съставляващ парцел 6 – 3557, кв. 3. Въпреки описаната фактология по-горе, през 2019г. ответниците се снабдяват с КНА за собственост на недвижим имот № 172, т. 3, рег. № 8189, дело № 509 от 2019г., с който са признати за собственици на имот с идентификатор ***, в гр. Варна, к.к. „Чайка“, с площ от 770 кв.м. Видно от КНА, същият е бил издаден въз основа на НА № 103 по д. 17595/1994г.

Въззивният съдебен състав възприема оплакванията на въззивниците по отношение на постановлението за възлагане като неоснователни. Условие за извършване на продажбата е към момента на публичната продан имотът да е бил собственост на длъжника. Съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК /чл. 384 от ГПК отм./, възлагането на имота от съдебния изпълнител има вещноправно действие. От деня на постановлението за възлагането то прехвърля на купувача правата, които длъжникът е имал върху продадената вещ и е деривативно основание за придобиване на собственост. Ако възлагането не бъде обжалвано, то може да бъде оспорено по исков ред само когато в проданта участва лице, което не имало право да участва в наддаването и при невнасяне на цената. В конкретния случай, от приложеното изпълнително дело се установява, че постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 16.08.2002г., следователно от тази дата Г.С. и съпругата му Й.Ив. С.а са придобили в условията на СИО правото на собственост върху процесния имот. Постановлението за възлагане е вписано в СВп-Варна на 26.09.2002г., вх. рег. 13624, който факт се установява от положения печат в горния десен ъгъл на приложеното на л.34 от изп. дело № 10195/2001г.