Решение № 82 от 04.01.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 04.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на пети октомври, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Цветелина Добрева, като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 11669 по описа на състава за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ / съответен на отменения чл.288, ал.1,т.1 от КЗ/ и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Р.Г.К., поддържа твърдение, че лично претърпял значителни неимуществени вреди, в резултат на описаните в исковата молба физически травми, както и имуществени вреди, произтичащи от направените необходими разходи за за закупуване на М.менти и консумативи, за лечението на тези гравматични увреждания. Травмите настъпили като последица от ПТП, което било реализирано на 29.10.2014г., когато неустановен водач на неустановен автомобил нарушил правилата за движение по пътищата и ударил пострадалия върху пътното платно на кръстовището на ул. „Цар Петър“ и „Цар Асен“ в гр. Р.. Самоличността на водача и идентификационните белези на автомобила с който са причинени увредите, не били установени в хода на досъдебно наказателно производство ДП № 1045/2015г. по описа на ОДМВР Р., съответно на прокурорска преписка № 6456/2014г. на РП Р.. По повод отправена писмена претенция пред Г. Ф., по която била образувана преписка с № 210187/16.06.2016г. Ф.ът се произнесъл на 25.08.2016г., като отказал да изплати търсеното обезщетение. Отказът му бил обективиран в писмо с изх. № 24-01-345. Според ищеца, справедливия размер на обезщетението за понесените от него болки и страдания, което Г. Ф. бил длъжен да изплати в изпълнение на нормативно установената негова особена функция, било оценимо на 80 000 лева, а обезщетението за имуществените вреди, които били пряко свързани с лечението на телесните увреждания възлизало общо на 1617, 26 лева. При изложените фактически твърдения, ищеца претендира за осъждане на ответника, да му заплати сумата от 80 000 лева, представляващо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на водач на неидентифицирано МПС, да му заплати сумата от 734, 80 лева, представляваща мораторна лихва върху посочения по- горе размер на обезщетението, изчислена за периода от датата на постановяването на отказа на 25.08.2016г. до предявяването на иска на 26.09.2016г. и законната лихва върху сумата на обезщетението, считяно от датата на предявяването на иска до деня на окончателното изплащане, да му заплати и сумата от 1617, 26 лева, представляващо застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на водач на неидентифицирано МПС, да му заплати сумата от 14 ,85 лева, представляваща мораторна лихва върху посочения по- горе размер на обезщетението, изчислена за периода от датата на постановяването на отказа на 25.08.2016г. до предявяването на иска на 26.09.2016г. и законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяването на иска до деня на окончателното изплащане.

При това, ищеца претендира за осъждане на ответника, да заплати и сумата на направените съдебни разноски и възнаграждение на процесуалния му представител, което се дължи в хипотезата и при и условията на чл. 38 от ЗА.

Исковата претенция е оспорена от ответника Г. Ф.. Ответникът не оспорва твърдението, че пред него е била предявена претенция за изплащане на обезщетение от ищеца, но поддържа становище, че представените пред него документи не създавали необходимото категорично основания за изплащане на обезщетение, тъй като те не установявали нито факта на настъпването на ПТП, нито изяснявали механизма на настъпване на пътно- транспортното произшествие, нито поведението на участниците в него (сред които е и пострадалия). При това положение, Ф.ът нямал основание да изплати обезщетение в хипотезата, уредена от закона и правилника за организацията и дейността му. При условията на евентуалност - ако в хода на процеса се установи наличието на основание за изплащане на търсеното от ищеца обезщетение, ответникът моли за редукция на размера на обезщетението, предвид съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, посредством нарушаване на разпоредбата на чл.108 от ЗДвП. Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение, доколкото оспорва твърденията за характера и обема на вредите и навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението. Оспорва наличието на причинно- следствена връзка между разходите, на които се основава претенцията на имуществени вреди и причинените травми. Оспорва твърдението за изпадането си в забава, тъй като поддържа, че въз основа на представените пред него документи не е имал основание за изплащане на обезщетение. Моли за отхвърляне на иска – изцяло или за част от претендираната сума и претендира за осъждане на ответника да заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на изисканата и представена пред съда преписка ДП № 1045/2015г. на ОДМВР Р., респ. пр.преписка № 2530/2015г. на РП Р. съдържа данни за осъществено разследване на органите на МВР, по повод на настъпил инцидент на 29.10.2014г. в гр. Р.. Преписката съдържа жалба, обяснения, протоколи за разпит на свидетели, СМЕ. Сред обяснението е и саморъчно волеизявление на ищеца Р.Г.К., че на 29.10.2014г. е употребил алкохол и „..има някакъв спомен..“ (цит.) че е тръгнал към дома си, след употребата на алкохол. К. твърди, че няма спомен за случилото се, не знае да е бил удрян от автомобил, защото (цит.) „.следващият спомен който имам е как се събуждам в болницата..“.

Приложеното към същата преписка и представено като доказателство по делото Постановление от 28.03.2016г. на прокурор при РП Р. съдържа изводи на прокурора, че на

28.03.2016г. в гр. Р., неустановен водач на неустановен автомобил нарушил правилата за движение по пътищата чл. 20, ал.1 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП и ударил пострадалия Р.К., върху пътното платно, на кръстовището на ул. „Цар Петър“ и „Цар Асен“. Със същото постановление, наказателното производство е спряно.

Като доказателства по делото са приети медицински документи – Епикриза ИЗ 25467 изд. от „МБАЛ Р.“ АД, Епикриза от СБАЛФРМ „М.“ ООД- Р., медицински рецепти, фактури и фискални касови бонове, които са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Съдържанието на приета като доказателство молба с вх. № 24-01-345/16.06.2016г. сочи, че чрез нея - процесуалният представител на ищеца е отправил до ответника писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (без посочен конкретен размер) и за имуществени вреди - в размер на сумата от 1617, 26 лева.

Към молбата са приложени описаните в нея постановление на прокурор, медицински документи, разходни документи.

С писмо изх. № 24-01-345/25.08.2016г., ответникът е уведомил ищеца, че отказва да изплати застрахователно обезщетение, поради липсата на доказателства за настъпило застрахователно събитие.

Заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, която е изготвена от вещо лице д-р К.

(ортопедия и травматология) дава следните отговори на подлежащите на установяване факти:

·

В медицинските документи се посочват констатирани травми на долната страна на лявата очница, счупване на пето и шесто ребра с контузия на долните белодробни дялове, открито счупване на костите на дясната подбедрица;

·

Получените от ищеца травматични увреди, които са резултат удар в твърд тъп предмет и по принцип могат да бъдат получени от пътен инцидент – със сравнително най- голяма вероятност – счупената подбедрица;

·

Проведено е оперативно и стационарно лечение, с лечебно възстановителен период, чиято максимална продължителност е шест месеца ·

Болките и страданията, които е търпял ищеца, са били с по- висока интензивност в продължение на един до два месеца от лечението;

·

Лечебно- възстановителният период е завършил успешно, здравословното състояние на пострадалата е възстановено и не се очаква настъпването на усложнения, нито са налице предпоставки за такива очаквания.

Заключението на изслушаната и приета съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Х.И., установява на първо място разположението на обектите в района на местопроизшествието и анализ на фактите, при които може да се предполага, че е настъпило ПТП. Вещото лице изрично подчертава, че изводите му са общи и хипотетични, поради липсата на обективни данни за оглед на местопроизшествие от типа на пътно- транспортно произшествие, измервания и изземване на следи. Като причина за настъпване на евентуален пътен инцидент на кръстовището, вещото лице сочи поведението на пешеходеца и на водача, като се отчита обективната възможност на двамата участници в хипотетичното ПТП, да възприеме действията на другия участник.

В показанията си, разпитания по делегация свидетел Г.И.К. заявява, че е родител на ищеца и поради близките си социални контакти с него е възприел факти, свързани с лечебно възстановителния период на травматичните увреждания. Свидетелят възприел, че непосредствено след като бил приет в болница, ищецът изпитвал силни болки. Болките в крака и ребрата продължили около шест месеца. След извършената операция за наместване на костите на счупената подбедрица, ищецът ходел с патерици, но след интервенция за премахване на винта на костта – започнал да се движи без помощни средства. Причинената травма се отразила негативно на психологическото състояние на ищеца, той ограничил социалните си контакти.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск, който се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 288, ал.1, т. 1 КЗ /отм/, съответстващ на действащата към момента на предявяването на иска разпоредба на чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ - ответникът бил длъжен да изплати на ищеца обезщетение при условията на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за причинените неимуществени вреди – за които се твърди да са настъпили в следствие на ПТП, което е причинено поради противоправното поведение на неустановен водач, при управление на неидентифицирания лек автомобил.

Анализът на събраните писмени доказателства, който е осъществен при условията на чл. 235, ал.3 от ГПК мотивира извода, че ищецът е отправил писмена претенция до ответника, за изплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата на действащата към момента на настъпване на телесното увреждане разпоредба на чл. 288, ал.1, т. 1 КЗ /отм/, съответстващ на действащата към момента на предявяването на иска разпоредба на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, както и че е получил изричен отказ от страна на Ф.а. Тази обстоятелства мотивират извод за процесуална допустимост на иска, с който настоящия съд е сезиран.

Предпоставките за основателността на предявената искова претенция изискват: на първо място - да бъде установен надлежно факта на възникването на пътно- транспортно произшествие с участието на ищеца, на второ място - да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане (което имплицитно предполага да бъде изяснен механизма на настъпване на произшествието и действията на ищеца в рамките на този механизъм) и на трето място – да бъде установена липсата на обективна възможност за идентифициране на МПС от органите на досъдебното производство, с което е било причинено увреждане, респ. да бъде идентифициран неговия собственик/ водач.

Събраните по делото доказателства сочат, че ищеца в действителност е претърпял телесни увреждания, за които е бил приет за болнично лечение, но очевидно не са достатъчни за да обосноват необходимия извод, че тези травматични увреждания са резултат именно от настъпването на ПТП. Изключително важно е да се отбележат в тази насока следните обстоятелства, които отричат твърдението за наличие на основание за изплащане на обезщетение в хипотезата на чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ / съответен на отменения чл.288, ал.1,т.1 от КЗ/: