Решение № 571 от 23.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Пловдив, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330201951 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 24 – 1030 – 001107 от 28.02.2024 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, Сектор Пътна полиция – Пловдив в частта с която на В. К. Х. на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, и са отнети 12 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.

Жалбоподателят изрично сочи, че НП не се атакува в частта касателно наложеното административно наказание глоба в размер на 1000 лева. В тази връзка са налични по делото доказателства за това жалбоподателят да е заплатил по банков път на 08.03.2024 г., сума в размер на 800 лв. за наложената му глоба, т. е. преди да изтече 14 - дневният срок от връчването на НП (което е връчено на същата дата – 08.03.2024 г.). Тоест обжалваното НП е влязло в сила в частта с която на Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

С жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят поддържа искане да бъде намален срока на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС или да бъде отменено. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли обжалваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не претендира разноски.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление в обжалваната част, намери, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

В НП е приета следната фактическа обстановка:

Образуваното административнонаказателно производство е по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на постановление на прокурор при РП Пловдив от 21.02.2024г. за прекратяване на наказателно производство по бързо производство № 67/2024г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР Пловдив, прокурорска преписка № 2051/2024г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив, ведно със съставен и прекратен по реда на чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН с мотивирана релолюция № 24-0441-м000002/15.02.2024г., АУАН № GA820971/15.02.2024 г.

Жалбоподателят на 15.02.2024 г., около 03:55 часа, в гр. Пловдив, на ул.

„Богомил“ до № 50, в посока на движение от запад към изток е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Дачия Джогер“, с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта 0.94 на хиляда, установено от заключението на изготвената в хода на разследването съдебна химическа експертиза № 379/16.02.2024г.

Първоначално употребата на алкохол е била установена с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабр.№ ARDM-0249, който отчел 1.26 на хиляда алкохол в издишвания от водача въздух. Бил издаден талон за изследване № 122631. В сградата на УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, гр. Пловдив жалбоподателят е дал кръв за химически анализ.

Приетата и неоспорена от жалбоподателя фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от съвкупния анализ на целия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Ч. като достоверни, логични и съответни на останалите доказателства по делото, поради което и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Съдът кредитира и приложените към административно наказателната преписка писмени доказателства, както и събраните такива в хода на съдебното следствие, включително писмените материали по приложения в цялост препис на БП 67/ 2024 г. по описа на 04 РУ към ОД на МВР Пловдив.

В посочените доказателствени материали не са налице съществени противоречия, поради което съдът ги кредитира изцяло, още повече, че от жалбоподателя не са ангажирани каквито и да било доказателства за опровергаване на събрания по служебна инициатива на съда доказателствен материал. Дори напротив – както вече беше отбелязано същия не отрича 2 установената по делото фактическа обстановка.

Изцяло неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения при изготвяне на процесния АУАН, които да водят до основание за цялостна отмяна на обжалното НП. Каза се, че в случая обжалваното НП е издадено не на база АУАН, а на база постановление на представител на РП – Пловдив за прекратяване на ДП. Затова, че в случаите на чл. 36, ал.2 ЗАНН издаване на АУАН изобщо не се дължи, а ако такъв все пак е издаден, евентуални пороци в съдържанието му са изцяло неотносими към законосъобразността на НП е и трайната практика на Административен съд Пловдив, обективирана в редица решения, включително, но не само Решение № 1913/28.10.2022г. на Административен съд Пловдив, КАНД № 1838, по описа на съда за 2022 год., Решение № 318 от 23.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3075 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив. Поради изложеното, в случая следва да се изследва евентуалното наличие единствено на пороци само в обжалваното НП. Противно на възраженията на жалбоподателя, такива не бяха констатирани. Единственото релевантно обстоятелство в случая се явява фактът, че е спазен 6 - месечния срок между прекратяването на наказателното производство по БП № 67/2024 г. от представител на РП-Пловдив и издаването на НП.

След извършена служебна проверка съдът констатира, че при текстовото възпроизвеждане в НП на санкционната разпоредба на чл. 174, ал.

1, т.2 ЗДвП е допусната известна непрецизност, като са изброени всички алтернативни хипотези визирани в нея, а именно: управление на МПС, трамвай или самоходна машина. Посоченото обаче не накърнява по никакъв начин правото на защита на наказаното лице, доколкото при текстовото описание на нарушението изрично е посочено, че става въпрос за МПС и то лек автомобил, собственост на жалбоподателя, като надлежно е индивидуализиран и регистрационния му номер. Тоест същият чудесно е знаел за управление на какво МПС е наказан. В този изричен смисъл Решение № 1839 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1806 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 1794 от 11.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1490 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 1490 от 16.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1363 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, и др., в които изрично е посочено, че възпроизвеждането в НП на цялата санкционна норма, с всички визирани в нея алтернативи не представлява СПН, при положение, че от текстовото описание на нарушението е ясно коя алтернатива е релевантната.

При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния закон, доколкото в случая се установяват и трите съставомерни елемента на фактическия състав на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, вр. чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП:

- управление на МПС, като управлението е било по пътищата отворени за обществено ползване;

- съставомерна концентрация на алкохол - 0,94 промила;

3

- концентрацията да е установена по един от алтернативно предвидените в чл. 174, ал.1 способи - чрез вземане на кръвна проба и нейното изследване, обективирано в Протокол за химико - токсикологично изследване за определяне на концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Изрично следва да се подчертае, че начинът на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта е изцяло законосъобразен предвид изричните разпоредби на чл. 4, ал.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. и с чл.

3а, т.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., според която: „Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста.“

В чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП е въведено позитивното правило за поведение, тоест забраната за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила.

Санкцията за това нарушение е дадена в чл. 174, ал.1 ЗДвП, като е проведена диференциация в зависимост от величината на установената концентрация:

- в т.1 е посочено, че за концентрация над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – наказанието е лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.;

- в т.2 е посочено, че за концентрация над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – наказанието е лишаване от правоуправление за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

В този смисъл като е:

- очертал надлежно при описание на нарушението от фактическа страна, че съставомерната концентрация е 0,94 промила;

- посочил цифрово, че приложимата нарушена норма е чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП;

- посочил цифрово, че санкцията се налага на основание чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП;

- възпроизвел текстово в НП диспозицията на нормата на чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП, за да се онагледи, че в случая става въпрос именно за хипотезата, в която концентрацията е над 0.8 промила и под 1,2 промила наказващият орган не само, че не допуснал нарушение на процесуалните правила, но и максимално е охранил правото на защита на 4 наказаното лице.

Наложената санкция, включително в обжалваната част кореспондира на фиксирания размер, уставен в закона.Ето защо няма как срокът на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС да бъде намален, нито да бъде отменен, каквото е желанието на жалбоподателя.

Определянето на санкция във фиксиран размер задължава наказващия орган да наложи единствено възможното наказание – това посочено в закона, като за същия, както и за съда не съществува възможност да го редуцира. В тази връзка следва да се отбележи, че жалбоподателя е правоспособен водач на МПС, видно от справката му за нарушител/ водач, като издаденото му СУМПС е валидно до 2027 г., тоест правилно спрямо него е приложена и кумулативната санкция лишаване от правоуправление.

Все в тази връзка и предвид възражението на жалбоподателя, че в случая приложение следва да намери чл. 8 ЗАНН съдът държи да отбележи, че недоказани са твърденията на жалбоподателя за наличие на обстоятелства по чл. 8 ЗАНН , изключващи отговорността на същия, като единствено е релевирано твърдение в тази връзка с въззивната жалба. Същото по никакъв начин и в нито един етап от развоя на процеса не беше обезпечено с доказателства от страна на санкционираното лице, поради което и искането за приложение на сочената разпоредба съдът намира за неоснователно.

Предвид горното НП в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24 – 1030 – 001107 от 28.02.2024 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, Сектор Пътна полиция – Пловдив В ЧАСТТА с която на В. К. Х., ЕГН ********** на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, и са отнети 12 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5