Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 385 от 16.03.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6774/2023
Вид
Решение № 385
Подписан
16.03.2024
В сила
16.04.2024
Състав
Светослав Николаев Узунов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.131, ал.1, т.1 · Закон за храните
  • чл.131 ал. 2 · Закон за храните
  • чл.138, ал.1, т.1 · Закон за храните
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.5 ал.1 · Наредба за предоставянето на информация на потребителите за храните
  • чл.6, т.1 · Наредба за предоставянето на информация на потребителите за храните
  • чл. 13, параграф 1 · Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията текст от значение за ЕИП
  • чл.9, параграф 1, б. "в" · Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията текст от значение за ЕИП

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Пловдив, 16.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330206774 по описа за 2023 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 197/10.10.2023г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив /ОДБХ-Пловдив/, с което на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от Наредба за предоставяне на информация на потребителите за храните, на основание чл.131, ал.2, вр. чл.131, ал.1, т.1 от Закон за храните /ЗХ/.

Жалбаоподателя с жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление и моли за неговата отмяна.

Претендират се разноските по делото. въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендират се разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено на 03.11.2023г., а жалбата е подадена на 17.11.2023г. в 14:53 часа чрез куриер „Европът“), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На 11.05.2023г., от служители към отдел „Контрол на храните и 1 граничен контрол“ в Областна дирекция по безопасност на храните, сред които и свид. И. Н. П., на длъжност „гл. инспектор“, била извършена проверка в магазин „Т-Маркет“. Същият представлявал обект „Супермаркет с топла точка“ с рег. № 162100420, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 16, стопанисван от дружеството-жалбоподател „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, вписан в Национален електронен регистър на обектите за производство, преработка и дистрибуция с храни под № 25749/ 02.12.2021г. Поводът за проверката бил получен сигнал в ОДБХ Пловдив с вх. № 2582/09.05.2023г., касаещ насипни бонбони без обозначен произход в процесния магазин.

В хода на проверката било установено и констатирано следното:

В търговската зала на обекта, на регали в кутии се съхраняват и предлагат в насипно състояние, до краен клиент различни видове бонбони:

МЕТА/ВERBERIS, ROSHEN FUDENTA, CANDY NUT нуга, фъстък карамел.

ROSHEN jelly, ROSHEN КО-КО CНOCO, ROSHEN coffee like, SORRENTO, ROSHEN ромашка и други видове.

Същите са опаковани в индивидуални опаковки, на които присъства само търговската марка на продукта - няма никаква информация съгласно изискванията на законодателството. В близост до всеки продукт има поставен етикет, на който има информация само за наименование и цена на бонбоните.

На етикетите на насипните бонбони липсва информация за алергени, срок на минимална трайност или срок на годност и името или търговското наименование и адрес на стопанския субект в хранителната промишленост.

В близост до храната - насипните бонбони, без предварително опаковане, които се предлагат в обекта за търговия на дребно, не е предоставена информация по чл. 5 от Наредба за предоставянето на информация на потребителите за храните.

Деянието на дружеството-жалбоподател било определено като нарушение на разпоредбата по чл.6, т.1 от Наредба за предоставяне на информация на потребителите за храните.

Направените констатации били обективирани в Констативен протокол № 0014708/11.05.2023г., подписан от управителят на обекта - Д. Т.. Още в протокола бил поканен представител на търговеца или упълномощено от него лице да се яви на 15 май за съставяне и връчване на АУАН. На 15 май не се явил представител или упълномощено лице.

Предвид горното била отправена нарочна писмена покана до „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да се яви на 22.06.2023г. представител в ОБДХ Пловдив за съставяне на АУАН, съгласно горепосочения протокол.

Въпреки своевременно получената покана на 12.06.2023г. на административния адрес на дружеството-жалбоподател, не се явил негов представител в сградата на ОБДХ Пловдив, за което бил съставен Констативен протокол № 00014722/23.06.2023г.

При това положение, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, свид. П.

2 съставила срещу „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0000751/23.06.2023г., в присъствието на свидетеля: д-р Т. К. М., за нарушение на чл.6, т.1 от Наредба за предоставянето на информация на потребителите за храните. Препис от акта жалбоподателят получил чрез пълномощник на 24.07.2023г.

В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили възражения срещу акта.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление и за така установеното нарушение със същата правна квалификация, „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД бил наказан с имуществена санкция от 4000 лева на основание чл.131, ал.2, вр. чл.131, ал.1,т.1 от ЗХ.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните и приложени по делото доказателства – показанията на актосъставителя И. Н. П., Констативен протокол № 0014708/11.05.2023г., Покана с изх.№ 1447/ 05.06.2023г., известие за доставяне от 12.06.2023г. Констативен протокол № 00014722/23.06.2023г., представени в хода на производството етикети на процесните стоки.

Разпитана пред съда в качеството на свидетел, съставилата акта И. Н. П. потвърди направените от нея констатации. Нейните показания са в пълно съответствие с констативен протокол № 0014708/11.05.2023г. Потвърждава и начинът на съставяне на АУАН. Същата разяснява,че по Наредбата е необходимо да има срок на минимална трайност или срок на годност, алергени на продукта и наименования на субекта – производителя, стопанския субект, като тази информация трябвало да е на етикета на конкретния продукт или в близост до последния. Свид. П. е категорична, че при извършване на проверката в търговския обект, управителят му - Д. Т., с която разговаряли, не е предоставяла никаква информация за продуктите, нито такава да се е намирала в близост до последните.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелката като достоверни, обективни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, последните, съдът също кредитира, като служещи за установяване на обективната истина.

Не следва да се кредитира като присъствала на мястото на проверка, ангажираната от жалбоподателя извадка от книга, относно вещества или продукти, причиняващи алергии или непоносимост, доколкото същата се намира в разрез с останалите събрани по делото доказателства и най-вече на показанията на свид. П.. Следва да се има предвид, че книгата с информация за процесните продукти не е била представена към момента на физическата проверка на място на 11.05.2023г., не е била установена в близост до процесните артикули и не се твърдяло за наличието й в правната природа от дружеството. За наличието на същата липсва и каквото и да е вписване в констативния протокол от проверката, нито е вписано възражение на управителя на обекта Т.. Книгата е представена едва в последното съдебно заседание, поради което съдът счита, че е нарочно съставена за нуждите на 3 жалбоподателя и евентуалното му освобождаване от отговорност. Нещо повече, видно от съдържанието й, макар да е отразена информация за наименование на храната и на стопанския субект в хранителната промишленост, то отново няма данни за срока на минималната трайност/срок на годност на процесните стоки. Ето защо съдът счита, че извадката от книгата не следва да се кредитира в доказателствения анализ по делото като документ, присъствал в близост до продуктите при извършването на проверката.

При така приетото от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

АУАН и НП са издадени от надлежни органи в кръга на тяхната материална и териториална компетентност. Свид. П., в качеството си на „гл. инспектор“ в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ Пловдив е съставила АУАН-а на основание чл.138, ал.1, т.1 от ЗХ, а наказващият орган – д-р И. Б. Ш., като директор на ОБДХ Пловдив на основание чл.139,т.1 от ЗХ е издал наказателното постановление.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 23.06.2023г. за нарушение от 11.05.2023г., а НП - на 10.10.2023г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение. Описанието е пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво свое деяние като факти е бил санкциониран.

Действително не е дословно посочен начинът, по който следва да е поднесена информацията /видима,четлива и пр./, но доколкото изрично е отразено в обстоятелствената част на акта и постановлението, потвърдено в показанията на свид. П., че процесната информация за наименование на стопанския субект в промишлеността и адрес, алергени и срок на годност изначално въобще е липсвала в близост до храната, то отразяването на първото се обезсмисля – същата няма как да е видима, респ. четлива, след като въобще не е съществувала. Така че наведеното в тази посока възражение от жалбоподателя, че за информацията, която въобще не е предоставял, не било посочено, че трябва да е четлива и видима, цели единствено освобождаване от отговорност на жалбоподателя на формално основание.

Изрично е било посочено и коя точно информация от засегнатите изисквания е отсъствала, при което жалбоподателят напълно е разбрал естеството на нарушението му и не е било съществено засегнато правото му на защита.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, административнонаказващият орган е счел, че е налице извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 6, т. 1 от Наредба за предоставянето на информация на потребителите за храните. Нормата предвижда информацията 4 по чл. 5 да се предоставя на български език, при спазване изискванията на чл.

13, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 в близост до храната – на мястото на предлагането й в обекти за търговия на дребно с храни. Съгласно чл. 5 от Наредбата, при предлагане за продажба на храни на краен потребител или на заведение за обществено хранене без предварително опаковане или когато храните са опаковани в търговските помещения по искане на потребителя или са предварително опаковани за директна продажба, освен информацията по чл. 9, параграф 1, буква „в“ (всички съставки или спомагателни вещества, изброени в приложение II, или получени от вещество или продукт, посочени в приложение II, причиняващи алергии или непоносимост, които се използват за производство или приготвяне на храна и все още присъстват в крайния продукт, дори и в изменен вид), се предоставя и информацията по чл. 9, параграф 1, букви „а“, „е“ и „з“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011. Според чл.9 параграф 1, букви „е“ и „з“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011 следва да са отразени данни за срок на минималната трайност или срок на годност, както и името или търговското наименование и адрес на стопанския субект в хранителната промишленост, посочен в чл.8 пар.1. В обстоятелствената част на акта и постановлението ясно, конкретно и точно са изложени всички обстоятелства на извършеното нарушение, в това число е възпроизведено и съдържанието на препратените от съдържанието на материалната норма разпоредби. Безспорно се установява описаното, че на процесната дата и място в магазин „Т-маркет“ при предлагане на продажба за храни на краен потребител на процесните бонбони, не е предоставена информация за алергени (по смисъла на член 9, §1, б. „в“ от Регламента), срок на минимална трайност или срок на годност (по смисъла на член 9, §1, б. „е“ от Регламента), за името или търговското предприятие и адрес на стопанския субект в хранителната промишленост (по смисъла на член 9, §1, б. „з“ от Регламента). Посочено е, че тази информация на етикет и в близост до храната, както се предвижда, въобще е отсъствала. Ясно са индивидуализирани неспазените изисквания по предоставянето на информация на крайните потребители за храните. Поради тази причина няма никакво съмнение какво е било твърдяното от административнонаказващия орган извършено нарушение и по никакъв начин не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, както се посочи по-горе.