Решение № 389 от 07.11.2024, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. гр.Несебър, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20242150100221 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 2152/06.03.2024 г. на „Й.

Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., район М., ж.к. „М.“ ***, чрез адвокат З. Й. Ц. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ж.к. „Г.М.“, ул. „А.Ж.“ № ***, срещу М. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. О., общ. Несебър, ул. „Ч.“ № ***, с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 4264,84 лева - дължими и незаплатени вземания, произтичащи от Договор за мобилни услуги № 615601151 от 16.05.2016 г.; Договор за мобилни услуги № 623026469 от 23.03.2020 г.; Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 036665884 и Договор за лизинг от 23.03.2020 г.; Договор за лизинг за базови аксесоари № 23026518 от 23.03.2020 г.; Договор за мобилни услуги № 623897799 и Договор за лизинг от 09.11.2020 г.;

Договор за мобилни услуги № 624607981 и Договор за лизинг от 06.05.2021 г.; Договор услуга интернет за дома № 624608038 от 06.05.2021 г.; и въз основа на фактури № **********/25.05.2021 г.; № 7321084856/10.06.2021 г.; № 7321732421/25.06.2021 г.; № 7322386443/10.07.2021 г.; № 7323037577/25.07.2021 г.; № 7323727712/10.08.2021 г.; № 7324484019/25.08.2021 г.; № 7325111063/10.09.2021 г.; № 7325788303/25.09.2021 г.;

№7326410262/10.10.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата начиная 09.06.2023 г. до окончателното й изплащане, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 707/2023 г. по описа на НРС. Претендират се разноските, сторени в производството.

Излагат се подробни фактически и правни твърдения, обосноваващи основателността на претенцията, като се посочва, че исковата сума включва следните вземания:

- по Договор за мобилни услуги № 615601151 от 16.05.2016 г., изм. с Допълнително 1 споразумение към договор за мобилни услуги № 036665884 от 23.03.2020 г. - 17,57 лева за абонаментни такси и ползвани услуги и 231,49 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора /вкл. 84,99 лева – три абонаментни такси без ДДС; 14,16 лева – дадена отстъпка от абонаментния план; 132,34 лева – дадена отстъпка от устройство Samsung Galaxy A40 64 GB Dual White/;

- по Договор за мобилни услуги № 623026469 от 23.03.2020 г. - 24,19 лева за абонаментни такси и ползвани услуги и 180,55 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора /вкл. 84,99 лева – три абонаментни такси без ДДС; 18,88 лева – дадена отстъпка от абонаментния план; 76,68 лева – дадена отстъпка от устройство Huawei Y5 2019 Dual Black/;

- по Договор за лизинг от 23.03.2020 г. на устройство Samsung Galaxy A40 64 GB Dual White – 63,90 лева, от които 6,39 лева дължима лизингова вноска и 57,71 лева – девет предсрочно изискуеми лизингови вноски;

- по Договор за лизинг за базови аксесоари № 23026518 от 23.03.2020 г. – 11,40 лева, от които 1,14 лева дължима лизингова вноска и 10,26 лева – девет предсрочно изискуеми лизингови вноски;

- по Договор за мобилни услуги № 623897799 от 09.11.2020 г. – 40,67 лева за абонаментни такси и ползвани услуги и 157,66 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора /вкл. 52,47 лева – три абонаментни такси без ДДС; 14,19 лева – дадена отстъпка от абонаментния план; 91 лева – дадена отстъпка от устройство TCL TCL 10L 64GB Dual Blue+55 Android TV/;

- по Договор за лизинг от 09.11.2020 г. на устройство TCL 10L 64GB Dual Blue+55 Android TV – 586,33 лева, от които 137,96 лева четири дължими лизингови вноски и 448,37 лева – тринадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски;

- по Договор за мобилни услуги № 624607981 от 06.05.2021 г. – 132,35 лева за абонаментни такси и ползвани услуги и 71,99 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора /вкл. 59,97 лева – три абонаментни такси без ДДС; 12,02 лева – дадена отстъпка от абонаментния план/;

- по Договор за лизинг от 06.05.2021 г. на устройство Apple iPhone 12Pro Max 128GB Graphite – 2534,16 лева, от които 422,36 лева четири дължими лизингови вноски и 2111,80 лева – двадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски;

- по Договор услуга интернет за дома № 624608038 от 06.05.2021 г. – 66,67 лева за абонаментни такси и ползвани услуги и 145,98 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора /вкл. 49,98 лева – три абонаментни такси без ДДС; 96 лева – стойността на невърнато оборудване – рутер за безжичен интернет/.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответната страна.

Ищецът не изпраща представител е проведеното по делото открито съдебно заседание.

С молба вх. № 8911/25.09.2024 г. поддържа исковата молба, излага допълнителни доводи за основателността , не излага възражения по доклада на съда, прави искане за постановяване на неприсъствено решение по спора, претендира разноски по представен списък.

2

Ответникът не се явява в съдебно заседание по делото и не изпраща представител.

С протоколно определение от 07.10.2024 г. съдът е отказал постановяването на неприсъствено решение по спора, предвид отсъствие на предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК и предстоящата преценка на договорните клаузи по реда на чл. 7 от ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е изискано и приложено ч.гр.д. № 707/2023 г. по описа на Несебърския районен съд, по което е издадена заповед № 349 от 04.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 4264,84 лева - дължими и незаплатени вземания, произтичащи от Договор за мобилни услуги № 615601151 от 16.05.2016 г.; Договор за мобилни услуги № 623026469 от 23.03.2020 г.; Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 036665884 и Договор за лизинг от 23.03.2020 г.; Договор за лизинг за базови аксесоари № 23026518 от 23.03.2020 г.; Договор за мобилни услуги № 623897799 и Договор за лизинг от 09.11.2020 г.; Договор за мобилни услуги № 624607981 и Договор за лизинг от 06.05.2021 г.; Договор услуга интернет за дома № 624608038 от 06.05.2021 г.; и въз основа на фактури № **********/25.05.2021 г.; № 7321084856/10.06.2021 г.; № 7321732421/25.06.2021 г.; № 7322386443/10.07.2021 г.; № 7323037577/25.07.2021 г.; № 7323727712/10.08.2021 г.; № 7324484019/25.08.2021 г.; № 7325111063/10.09.2021 г.; № 7325788303/25.09.2021 г.; №7326410262/10.10.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата начиная 09.06.2023 г. до окончателното й изплащане. Последната е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията си. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед.

Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, при което в тежест на ищеца е възложено пълното и главно доказване на следните обстоятелства: наличието на облигационни правоотношения по посочените договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения и договори за лизинг; неизпълнение от страна на ответника по договорите; едностранно прекратяване на договорите от ищеца; размера на задълженията на ответника; наличието на валидни неустоечни клаузи в процесните договори; размера на претендираните неустойки, а в тежест на ответника при условията на непълно насрещно доказване - обстоятелствата относно факта на изпълнение на паричното задължение, както и направените възражения.

С определение № 787/07.08.2024 г. по делото съдът е указал на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителски договори, като на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК им е дал възможност да вземат отношение по релевантните правни въпроси.

По делото не се спори, а и от представените с исковата молба и допълнителна молба на ищеца /л. 12-66; л. 97-100 от делото/ и съдържащите се в кориците на приобщеното 3 заповедно производство писмени доказателства се установява, че между страните по делото са били сключени договори при общи условия, а именно: Договор за мобилни услуги № 615601151 от 16.05.2016 г.; Договор за мобилни услуги № 623026469 от 23.03.2020 г.;

Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 036665884 и Договор за лизинг от 23.03.2020 г.; Договор за лизинг за базови аксесоари № 23026518 от 23.03.2020 г.;

Договор за мобилни услуги № 623897799 и Договор за лизинг от 09.11.2020 г.; Договор за мобилни услуги № 624607981 и Договор за лизинг от 06.05.2021 г.; Договор услуга интернет за дома № 624608038 от 06.05.2021 г.; които са били едностранно прекратени от страна на ищеца на 18.06.2021 г., поради договорно неизпълнение на ответника, с едностранно изявление, получено от ответника по поща.

Видно от описаните съглашения, на ответника по тях са предоставени далекосъобщителни услуги чрез телефонни номера ***, ***, ***,

*** и ***, както и устройства на изплащане - Samsung Galaxy A40 64 GB Dual White, пакет от 2 бр. аксесоари, TCL 10L 64GB Dual Blue+55 Android TV и Apple iPhone 12Pro Max 128GB Graphite, като останалите за заплащане суми за потребени услуги и лизингови вноски по тях, ведно с претендираните неустойки за неоснователно прекратяване на договорите са били фактурирани във фактури № **********/25.05.2021 г.; № 7321084856/10.06.2021 г.; № 7321732421/25.06.2021 г.; № 7322386443/10.07.2021 г.; № 7323037577/25.07.2021 г.; № 7323727712/10.08.2021 г.; № 7324484019/25.08.2021 г.; № 7325111063/10.09.2021 г.; № 7325788303/25.09.2021 г.; №7326410262/10.10.2021 г. /л. 53-66 от делото/ и съответстват на заявените вземания в заповедното производство, предмет на установителния иск.

Съобразявайки писмените доказателства, съдът намира, че искът се явява основателен досежно претендираните суми за абонаментни такси и ползвани услуги, лизингови вноски и неустойки в размер на до 3 стандартни месечни абонаментни такси, както и неустойката в договорен твърд размер от 96 лева за невърнато оборудване, доколкото не се спори, че услугите са потребявани, а устройствата са предоставени, и договорите са едностранно прекратени по вина на ответника, като даденото за изпълнението им оборудване на ищеца не е върнато от ответника.

В останалата част, съдът намира претенцията по чл. 422 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за неустойки в общ размер от 359,27 лева, включващи както следва: 14,16 лева – дадена отстъпка от абонаментния план и 132,34 лева – дадена отстъпка от устройство Samsung Galaxy A40 64 GB Dual White по Договор за мобилни услуги № 615601151 от 16.05.2016 г., изм. с Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 036665884 от 23.03.2020 г.; 18,88 лева – дадена отстъпка от абонаментния план и 76,68 лева – дадена отстъпка от устройство Huawei Y5 2019 Dual Black по Договор за мобилни услуги № 623026469 от 23.03.2020 г.; 14,19 лева – дадена отстъпка от абонаментния план и 91 лева – дадена отстъпка от устройство TCL TCL 10L 64GB Dual Blue+55 Android TV по Договор за мобилни услуги № 623897799 от 09.11.2020 г.; 12,02 лева – дадена отстъпка от абонаментния план по Договор за мобилни услуги № 624607981 от 06.05.2021 г.; за неоснователни.

Несъмнено в случая се касае до договор, сключен с потребител, предвид което и съдът, 4 съобразявайки договорните клаузи, обосноваващи описаните неустойки, счита същите за неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 19 от ЗЗП. Формулировката на неустойките по раздел IV/респ. т. 10, т. 11/ от договорите/допълнителните споразумения препятства възможността за определяне размера им към датата на сключване на договорите. От друга страна, при преценка на размера им, съдът намира същите за необосновано високи, съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП, която норма е частен случай на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД – хипотеза на нищожност на договора, поради противоречие с добрите нрави. Веднъж заявителят е договорил механизъм за обезщетяване, чрез предвидените неустойки в трикратен размер на месечната такса, като допълнително претендираните неустойки за отстъпки водят до прекомерност на обезщетенията по договорите. При формиране на изводите си съдът съобрази и актуалната практика на въззивната инстанция, обективирана в определение № 1833 от 05.08.2022г. по в.ч.гр.д. № 937/2022г. по описа на Окръжен съд Бургас; определение № 1875 от 14.07.2023г. по в.ч.гр.д. № 1208/2023г. по описа на Окръжен съд Бургас; определение № 531 от 23.02.2024 г. по в.ч.гр.д. № 111/2024 г. по описа на Окръжен съд Бургас и др., които макар и да са постановени при контрол на актове, изададени в рамките на заповедни производства пряко се отнасят към обсъдения въпрос.