Решение № 1091 от 20.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1091 гр. Варна , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20213100500235 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по повод подадената от ,,Електроразпределение Север“АД въззивна жалба вх.№

261237/9.12.2020 срещу решението на Провадийски РС № 260059/16.11.2020г по гр.д.№ 219/2020г, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът Г. В. Н. не дължи на дружествотоответник сумата 741,77лв–стойност на ел. енергия по издадена фактура от 17.02.2020г, начислена след корекция на сметката за период 19.01.2016г-05.12.2019г за обект на потребление в гр.Провадия, с посочен аб. и кл.номер, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, както и е осъдено дружеството да заплати на ищеца сумата от 350лв – съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

Счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в разрез с доказателствения материал. Поддържа становището за правомерно начисляване на задължението, на съгласно чл.55 ал.1 ПИКЕЕ и установеното точно количество неотчетена електроенергия след прочитане на регистър 1.8.3.

По същество отправя искане за отмяна и постановяване на решение, като искът бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

1

Претендира присъждане разноски. на направените в производството съдебно-деловодни

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна Г. В. Н. е депозирал писмен отговор вх.

№ 260115/ 20.01.2021 със становище за неоснователност на жалбата по всички изложени доводи.

Моли за потвърждаване постановеното от ВРС решение и за присъждане на сторените за настоящото производство разноски.

В исковата си молба ищецът Г. В. Н. излага, че стопанисва недвижим имот, находящ се на адрес: гр.Провадия ул.„****” № *, че е потребител на ел.енергия в имота си, с кл.№ 1100205751 и аб.№ 2100403004 и че е съставен КП, въз основа на който дружествотоответник е издало ф-ра № 0106132890/17.02.2020г за ел.енергия за периода от 19.01.2016г до 05.12.2019г за сумата от 741,77лв с ДДС, която ищецът не е потребил, нито му била доставена.

Оспорва изцяло дължимостта на сумата от 741,77лв с ДДС, отнасяща се за допълнително начислени суми за ел.енергия за минал период.

Оспорва изцяло и посочения КП доколкото същият е частен документ и няма материална обвързваща сила за съда. Оспорва начина и методиката, по които е била начислена сумата по посочената партида. Твърди, че същите са неправилни и незаконни.

Всички начислени по партидата периодични месечни сметки били изцяло изплатени в съответните срокове, въпреки че доставчикът на ел.енергия не е представил конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване на СТИ на процесния адрес, електромери.

Твърди, че по кл.№ 1100205751 не следва да се дължи процесната сума. Размерът й бил произволно определен, т.е. без каквото и да е правно основание и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия.

В договора за продажба на ел.енергия не се съдържала действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а и ищецът не се е съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на сметки за месечно доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия.

Потребителят не дължал процесната сума на ответника, а последният, съгласно издадения му лиценз, нямал право да продава ел. енергия, а още по-малко да принуждава потребители да поемат задължение за заплащане на суми чрез спиране на ел. захранването 2 им.

Дължимостта на сумата не се основавала на процесния документ- КП, а на предхождащи неверни и неоснователни твърдения за потребяване на ел.енергия, без същата да е била отчитана.

Излага, че „Е.ОН България Мрежи" АД /”ЕРП Север” АД/, считано от 01.2007г не притежавало правомощие да извършва дейност по продажба на ел.енергия. Вследствие на европейските изисквания към отношенията в областта на енергетиката бившият монополист в преноса и продажбата бил преобразуван чрез отделянето на дейността по продажба на ел.енергия и образуването на ново юридическо лице - „Е.ОН България Продажби" АД /Енерго-Про Продажби АД/, което дружество се явявало новият лицензиант за продажба на ел.енергия за територията на гр.Варна. Тъй като се касаело за дейност, която можело да бъде извършвана само след получаване на съответната лицензия, то след като "ЕРП Север"АД нямало правомощия да продава ел.енергия на населението, още по-малко имало правото да коригира сметки за вече потребена и платена ел. енергия.

Счита, че съгласно дадената лицензия, "ЕРП Север"АД е лицензирано дружество единствено да разпределя ел.енергия на обособена територия, а не да коригира сметки и да начислява ел.енергия върху вече платени месечни такива за предходни периоди.

Също така оспорва лицензиите на „Енерго-Про Продажби" АД и на "ЕРП Север"АД да са относими към територията, в която попада неговия имот.

От бюлетина на КЕВР било видно, че не само едно дружество има лиценз за продажба на ел.енергия.

Твърди, че Общите условия на двете дружества „Енерго-Про Продажби"АД и "ЕРП Север" АД не били приети по надлежния ред, ищецът не бил запознат с тях и затова не били приложими в отношенията между страните.

Ответникът следвало да представи подписан от ищеца с "ЕРП Север"АД договор за присъединяване, а също и договор за продажба на ел.енергия, от който да е видно към коя дата и при какви условия страните са се съгласили да уреждат отношенията помежду си по повод покупко-продажбата на ел.енергия.

Ответникът по делото следвало да представи и Протокол за присъединяване към ел.мрежа на потребителя със съответните дата и вх.№ и описано чрез индивидуализиращите го белези СТИ - фабричен и peг.номера.

Твърди, че размерът на паричната сума по корекцията бил произволно определен, при това от лица без пълномощия за това.

Поддържа, че към датата на извършване на проверката в правната действителност не е съществувал нормативен акт, който да регламентира правото на ЕРП-дружество да коригира 3 едностранно обема и стойността на доставената ел.енергия на потребителя за минал период от време.

Счита, че съставеният КП няма характера на официален документ, а представлява частен свидетелстващ такъв, който няма материална доказателствена сила в гражданския процес и е непротивопоставим на ищеца в настоящото производство.

Посочва, че не е ясно по какъв начин и въз основа на каква методика е била извършена служебната корекция на сметките на потребителя - ищец. За да „начисли” такова количество ел.енергия лицензиантът следва да докаже, че то е доставено на ищеца, поради което последният дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство било необходимо, защото ел. енергията е движима вещ и нейната продажба се подчинявала на общите правила на договора за продажба. Купувачът дължал заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. Потребителите при общи условия дължали на доставчика - продавач, само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел.енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер.

Твърди, че корекционната процедура се основала на нищожни правни норми. Нито в Закона за енергетиката, нито в писмен договор за продажба на ответника е предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. При евентуално позоваване на ответника на аналогично правило, прието в ОУ или в правило, съдържащо се в ОУ на договорите за използване на ЕРП-мрежи на "ЕРП Север"АД счита същите за нищожни и противоречащи на правните норми, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, както и че противоречат на интереса на потребителя.

По изложените съображения моли за постановяване на решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 741,77лв с ДДС, начислена служебно по КП за кл.№ 1100205751 и аб.№ 2100403004 за недоставена и непотребена електроенергия, обективирана във фактура № 0106132890/17.02.2020г за периода от 19.01.2016г до 5.12.2019г.

Претендира присъждането на сторените по делото разноски.

В с.з. ищецът чрез процесуалния си представител е депозирал молба вх.№ 260737/19.10.2020г, в която допълнително заявява, че клаузите на Общите условия за пренос на ел.енергия през ЕРПМ на „ЕРП Север”АД били неравноправни по смисъла на чл.143 т.5, 14 и 16 от ЗЗП и на осн.чл.146 ал.1 ЗЗП – нищожни; че ответникът е водил негодно счетоводство; че не било уточнено по коя тарифа /дневна или нощна/ е преминало процесното количество ел.енергия.

Оспорва изцяло представените с отговора писмени доказателства по форма и съдържание.

4

Оспорва да е бил уведомен за извършената проверка и корекция.

Според ищеца отв.дружество е имало задължението да състави и поддържа досие на обекта.

Липсвали доказателства, че при монтажа на процесния електромер регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания, както и за това в кой часови диапазон евентуално е консумирано натрупаното в този регистър количество ел. енергия.

Счита за недопустимо със свидетелски показания да се установява фактът на констатирано неточно измерване.

Оспорва експертизата на вещото лице, като счита, че същата е изготвена единствено на базата на оспорените от ищеца частни документи, които са негодни да обусловят претенцията на лицензианта.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД със становище за неоснователност на иска.

Твърди, че е налице е правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Електроразпределение Север“ АД към същия за потребена електрическа енергия на стойност 741,77лв, конкретизирано по размер с фактура № 0106132890/ 17.02.2020г, която се дължи от ищеца, на осн.чл.55 ПИКЕЕ (обн.ДВ бр.35/30.04.2019г) вр.чл.200 ал.1 предл.1 ЗЗД.

Не се оспорва, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което същият е потребител на доставяна от ответното дружество ел.енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в КП.

Твърди, че корекционната процедура има своето законово основание – действащите към датата на проверката ПИКЕЕ, издадени от КЕВР, обн.ДВ бр.35/30.04.2019г. Съгласно чл.47 от ПИКЕЕ, когато при проверка се установи грешка в измерването извън допустимата, при неправилно и неточно измерване или неизмерване, или наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, установена в ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Според чл.56 ал.1 в случаите на преизчисляване на количества ел.енергия по реда на този раздел операторът на ЕРПМрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия. Поради тази причина, фактурата се издавала от „ЕРП Север” АД, а не от „Енерго- 5

Про Продажби” АД.

Излага, че неправомерното въздействие върху схемата на измерване не било необходимо да е пряк резултат от поведение на самия потребител. Фактическият състав, от който възниквало правото на отв.дружество да извърши корекция в сметката на ищеца, не включвал като елемент наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната, в резултат на което да е налице неточно измерване на потребеното количество ел.енергия.

Ирелевантно за настоящия спор било дали действията, довели до неизмерването, са извършени от ищеца или от друго лице. Извършената процедура не представлявала и нямала характер на санкция към потребителя-ищец в настоящото производство, а конкретизирала цената на доставена и реално потребена ел.енергия. Единствено потребителят имал интерес от неточното отчитане на реално консумираната от него ел.енергия с оглед задължението му за заплащане на стойността ѝ.