Решение № 17 от 20.03.2025, Районен съд - Кула

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Кула, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Административно наказателно дело № 20251330200007 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

И. В. И., ЕГН********** от гр. ****, общ. ****, обл. Видин, ул.

************* № 22 чрез процесуалния си представител – упълномощен адвокат Б. В. от АК - Видин срещу Наказателно постановление № 766/29.11.2024г. на директора на Регионална дирекция на горите / РДГ/ Берковица, с което са му е наложено административно наказание за извършено нарушение на чл. 50, ал.7 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, а именно: „Глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 257, ал.1, т.1 Закона а горите във вр. с чл. 50, ал.7 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат възражения, че не е спазен едномесечния срок за издаването на наказателното постановление от получаването на административнонаказателната преписка, при издаването на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, като не са спазени императивните изисквания на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не са налице предпоставките на ал. 4 на същия текст.АНО се е ограничил до посочване на въпросната обща разпоредба, без да изясни установеното от него деяние коя точно разпоредба нарушава, респективно къде са уредени въпросните изисквания, за които се твърди, че са нарушени, поради което не става ясно и какви точно са те - изискванията, за които се твърди, че са нарушени.На следващо място се излагат възражения, че отразената в диспозитива фактическа обстановка не отговаря на действителната такава.

В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, се явява и представлява се от процесуалния си представител адв. В., който поддържа жалбата и моли да бъде отменено наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения – издаване на атакуваното 1 наказателно постановление извън срока по чл. 34 ЗАНН, както и че от разпита на свидетеля Н. Н. се установява, че отразената в процесното НП фактическа обстановка не отговаря на действителната, тъй като проверяващите лица реално не са извършили проверка в имота, а алтернативно пледира наказателното постановление да бъде отменено с оглед наличие на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Прави искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна– директорът на РДГ – гр. Берковица се представлява от юрисконсулт Марян Димитров, който оспорва жалбата и моли съда същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага доводи в тази връзка, като посочва, че от представените доказателства по несъмнен се установява, че в атакуваното НП, както и в АУАН фактическа обстановка е описана точно и ясно, както и че е установено по безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна съставът на административното нарушение, не са допуснати процесуални нарушения, процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, наложената санкция е в минимален размер. Посочва, че не са налице основанията за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Излага становище, че свидетелските показания на разпитания от съда свидетел Н. Н., които са в протИ.речие със свидетелските показани на свидетелите – служители на РДГ не следва да се кредитират от съда, тъй като свидетелят Н. е заинтересован от изхода на делото, като в тази връзка следва да се кредитират свидетелските показания на служителите на РДГ, които са извършили проверката. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да им бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:

От фактическа страна се установи следното:

На 27.09.2024г. свидетелите Г. А. А. и М. С. Н. – служители на РДГ София извършили проверка в имот, находящ се в землището на с. Големаново, общ.

Кула, №***, отдел 169, подотдел „р“, който обходили, за който имот имало издадено и действащо Позволително за сеч № 0786982/04.09.2024г. със срок за провеждане на сечта от 07.09.2024г. до 31.12.2024г., издадено на Н. П* Н. и нает регистриран лесовъд – жалбоподателя И., в което е отбелязано, че дърветата в сечището са маркирани от жалбопоподателя, както и че видът на сечта е „ Гола“. При извършване на проверката на място в имота, посочените свидетели установили, че в имота не е ограничена площта за сеч, чрез маркиране с контролна горска марка в основата на стъблата на крайните дървета, определени за сеч. След като приключили проверката, в присъствието на жалбоподателя бил съставен Констативен протокол серия Р014 №014374 от 27.09.2024г. от свидетеля А., в който са отразени констатациите от нея. На 08.10.2024г. на основание на извършената проверка 2 и констатациите от нея, свидетелят Ж. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия А00 2024г., № 0112423 за това, че като лице упражняващо лесовъдска практика получил Позволително за сеч № 0786982 от 04.09.2024 г. за отдел 169, подотдел "р", имот с кадастрален № ***, землище с.

Големаново, общ. Кула не е изпълнил задълженията си, като не е ограничил площта съгласно предвидената по позволително за сеч вид "гола", а именно: не е извършил маркиране с контролна горска марка /КГМ/ в основата на стъблата на крайните дървета, определени за сеч, както и не е отбелязал на височина 130 см. с видим знак върху оставащите крайни дървета, което нарушение е извършил на 04.09.2024 г. на територията на РДГ-Берковица, СЗДП ТП ДГС-Видин, общ. Кула, землище с. Големаново, отдел 169, подотдел "р", имот с кадастрален № ***, което квалифицирал като нарушение на чл. 50, ал.7 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, което предявил на жалбоподателя, същият го подписал, след като първоначално бил отказал да го стори, след което му бил връчен и препис от същия.

Жалбоподателят направил възражение, че описаното в акта не отговаря на истината, което било отбелязано в акта, но не се възползвал от законовата възможност на чл. 44, ал.1 ЗАНН и не представи писмено възражение в законоустановения срок. На основание на посочения АУАН и КП, администратинтонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление на 29.11.2024г., с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 наложил на жалбоподателя И. административно наказание – „Глоба” в размер на 300.00 лева, като е приел, че същият е осъществил деянието с посочената правна квалификация, посочена по – горе от съда в цитираният АУАН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 16.12.2024г.

Така посочената фактическа обстановка се установи по категоричен начин от събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите Б. В. Ж., Р. Ц.

Г., Г. А. А. и М. С. Н., Позволително за сеч № 0786982 от 04.09.2024 г., посоченият по – горе констативен протокол, както и справка от интернет страницата на ИАГ за издадено Удостоверение № 12468/29.07.2016г. на жалбоподателя за частна лесовъдска практика, което е общодостъпно.

Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено лични възприятия, липсват протИ.речия между тях и другите доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни. Същите свидетелстват непротИ.речИ., че при извършената от тях проверка в имота не е била ограничена площта за сеч, чрез маркиране с контролна горска марка в основата на стъблата на крайните дървета, определени за сеч. Позволителното за сеч също е издадено преди проверката и в него е отразено, че маркирането на насажденията е извършено от жалбоподателя и че позволителното за сеч е издадено на жалбоподателя и още едно лице на 04.09.2024г. По искане на жалбоподателя по делото е разпитан от съда и свидетелят Н. П* Н., който свидетелства, че e присъствал при извършване на проверката в процесния имот на 27.09.2024г., но заявява, че реално проверяващите не са отишли до имота,където е следвало да бъде изведена голата сеч на дърветата от дървесен вид „ Акация“, както е посочено в цитираното по – горе позволително за сеч, поради което и не са видели, че е извършено маркирането на крайните дървета, определени за сеч, както и с отбелязване на височина 130 см с видим знак върху оставащите крайни 3 дървета. Съдът не кредитира показанията на посочения свидетел, тъй като той е лицето, на което е издадено позволителното за сеч и който е наел жалбоподателя в качеството му на частен лесовъд, за да извърши маркирането, което го прави заинтересован от изхода на делото. Както вече съдът посочи, няма причина да не даде вяра и да не кредитира свидетелските показания на служителите на РДГ София, които са извършили проверката, тъй като не са събрани каквито и да е било данни същите да са предубедени или заинтересовани от изхода на делото. Няма как съдът да не кредитира техните показания, само на основание, че са в протИ.речие с показанията на свидетел и то такъв, който е пряко заинтересован от изхода на делото, какъвто е свидетелят Н..

Съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че НП е издадено от компетентен орган съгласно приетата по делото Заповед № Р 49171/23.05.2024г. на министъра на земеделието и храните, в предвидената от закона писмена форма и съдържание. АУАН също е издадено от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1 от ЗГ в предвидената от закона форма и съдържание.

В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, поради което съдебният състав не споделя възражението на жалбоподателя в тази връзка. Нарушението е открито при извършената проверка на 27.09.2024г., АУАН е издаден в тримесечния срок по чл. 34, ал.1, б. „в“ ЗАНН - на 08.10.2024г., а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта по чл. 34, ал.3 ЗАНН - на 29.11.2024г.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, посочено в жалбата, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и атакуваното наказателното постановление. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на нарушението, подробно са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението, както и нарушените правни норми, което от своя страна е описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя за извършването за какво конкретно административно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.