Решение № 9824 от 28.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9824 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110110024 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********** съдебен адрес: ********************, чрез адв. Д. Г. срещу „ИАМ“ АД ЕИК ************, седалище и с адрес на управление:

***************************, и срещу „ФБ” ЕООД с ЕИК **************** със седалище и адрес на управление: ************,с която се иска:

- да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем №***************** от 29.04.2024 г. сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и „ИАМ“ АД, ЕИК ************ поради неточно посоченото в него ГПР.

- да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №***************** от 29.04.2024 г. сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и „ФБ“ ЕООД, ЕИК **************** поради противоречието му с добрите нрави.

В условията на евентуалност, се иска да бъде прогласена нищожността на чл. 4 от Договор за паричен заем №***************** от 29.04.2024 г. сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и „ИАМ“ АД, ЕИК ************.

Твърди се, че на 29.04.2024 г. между В. Г. К., ЕГН **********, в качеството му на „Заемател“ от една страна и „ИАМ“ АД, ЕИК ************ в качеството му на „Заемодател“ е сключен Договор за паричен заем №*****************. По силата на сключения Договор за заем, Заемодателят е предоставил на Заемателя сума в размер 300.00 лв. при условия: лихвен процент – 50.00%,, годишен процент на разходите (ГПР)- 64.71%, срок на погасяване – 12 седмици и обща сума за връщане – 319.08 лв.

Съгласно чл. 4 от Договора за заем ищецът е е следвало в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - поръчители, което да отговарят на определни изисквания, банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или одобрено от Заемодателя Дружество – Гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Излагат се доводи, че договорът за кредит е недействителен поради неточно посочено в него ГПР, а договорът за предоставяне на гаранция е нищожен като противоречащ на добрите нрави.

1

Претендират се разноски.

Представени са писмени доказателства.

Препис от исковата молба е връчен на ответното дружество - ,,ФБ” ЕООД. В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че Сключеният договор между ,,ФБ“ ЕООД и ищеца не е договор за поръчителство, каквото твърдение е наведено в исковата молба, а е договор за предоставяне на услуга по издаване на гаранция по договор за кредит, сключен между заемател и кредитор. Сключеният между ищеца и ,,ФБ“ ЕООД е с характер на двустранен договор - ФБ“ ЕООД предоставя услуга, а потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата. Уговореното между „ФБ“ ЕООД и ищеца възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е насрещната престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит.

Твърди се, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, като насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит, не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Като неоснователно се определя твърдението на ищеца, че сключването на договор с точно този гарант, при тези условия е било задължително условие за сключване на договора за заем.

Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Препис от исковата молба е връчен и на второто ответното дружество –„ИАМ“ Ад. В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че процесният договор е действителен и е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК в процесния договор са посочени годишният процент на разходите (64.71 %) и общата сума дължима от потребителя (319,08 лв.). Сочи се, че годишният процент на разходите по кредита, посочен в договора за паричен заем, отразява общите разходи по кредита за потребителя към момента на сключване на договора за потребителски кредит, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит.

Твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР по договора за паричен заем следва да се включи възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, който той е сключил с „ФБ“ ЕООД се определя като неоснователно. Като неоснователно се определя и твърдението, че невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство при формиране на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика.

Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Правната квалификация на предявените искове се намира в разпоредбите на чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/ и чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД.

По делото е представено копие на договор за паричен заем №

*****************/29.04.2024 г., сключен между „ИАМ“ АД – заемодател, и В. Г. К.– заемател.

Съгласно договора заемодателят е предал на ответника заем в размер на 300 лева, които последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: срок на заема – 12 седмици; брой вноски – 12 размер на седмичната погасителна вноска – 26.59 лв.; изброени са датите на всички погасителни вноски от 06.05.2024 г. до 22.07.2024 г.; фиксиран годишен лихвен процент по заема – 50 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора– 0,14 %; обща сума дължима от заемателя – 319.08 лв.; годишен процент на разходите по заема – 64.17 %.

Съгласно чл. 4, ал. 1 на договора за заем, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ Две физически лица- поръчители, всяко от което да отговаря на следните изисквания: да 2 представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е над 1 500 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „ИАМ“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад а е със статус не по-лош от „Редовен“ или 2/ банкова гаранция с бенефициерзаемодателя за сумата, дължима от заемателя по договора за заем, със срок на валидност- 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или 3. Одобрено от заемодателя- дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Приложен е и договор за предоставяне на гаранция от същата дата №*****************/29.04.2024 г. с „ФБ“ ЕООД. В него е уговорено, че потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „ИАМ" АД-бенефициер, с наредител – ПОТРЕБИТЕЛЯТ, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: 1. задължение за връщане на заемната сума в размер на 300.00 лева; 2. задължение за плащане на възнаградителна лихва;3. задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски хонорари.

В чл. 2 е уговорено, е договорът за поръчителство влиза в сила, в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 или чл. 4, т.2 от Договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение- поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. В чл. 3, ал. 1 е посочено, че за поемане на задължението по чл. 1 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 100.92 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 8.41 лева. Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за паричен заем, сключен с „ИАМ” АД.

Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски договори.

Свободата на договарянето не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да се сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право на избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за обезпечаване на иска чрез поръчителство или банкова гаранция, длъжникът на практика бива задължен да се ползва от опция за възмездно поръчителство - сключване на договор за поръчителство със свързано с кредитора лице, за възнаграждението на което се сключва друг договор, за сума, близка до тази на договора за кредит. Налице е допълнителното обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което противоречи на добрите нрави и води до извода за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство.

В случая не се касае за доброволно възлагане от страна на кредитополучателя на професионален поръчител. Фактически се дължи не възнаграждение за услуга, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба за кредитора чрез фиктивно уговорено възнаграждение в полза на свързано с него лице. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за възнаграждение за поръчителство, договорът за кредит предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави двама поръчители, 3 които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за работа по безсрочен трудов договор, за сравнително висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по друг договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история.

Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчители, и то двама, въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да намери двама такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то СРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и първите две опции по чл.4 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на възнаграждение за поръчителство по третата опция, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение за поръчителство ще възникне в сферата на кредитора „ФБ“ ЕООД. Това вземане и затова е уговорено и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска по договора за кредит.