Решение № 50 от 16.02.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. П., 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20251230101107 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. Н. К., ЕГН **********, действащ чрез адвокат В. П., обективираща обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу "В.Тр." ЕООД, ЕИК ******* за сумите:

13 598 /тринадесет хиляди петстотин деветдесет и осем/ лева, представляваща сбор от дължими и неплатени от ответника трудови възнаграждения за периода от 01.04.2024 г. до 20.05.2025 г., след приспадане на дължимите от работника данъци и осигуровки, от която сума както следва: възнаграждение за месец април 2024 г. в размер на 949,79 лева; възнаграждение за месец май 2024 г. в размер на 949,79 лева; възнаграждение за месец юни 2024 г. в размер на 949,79 лева; възнаграждение за месец юли 2024 г. в размер на 949,79 лева; възнаграждение за месец август 2024 г. в размер на 949,79 лева; възнаграждение за месец септември 2024 г. в размер на 949,79 лева; възнаграждение за месец октомври 2024 г. в размер на 949,79 лева; възнаграждение за месец ноември 2024 г. в размер на 949,79 лева; възнаграждение за месец декември 2024 г. в размер на 949,79 лева; възнаграждение за месец януари 2025 г. в размер на 1 102,85 лева;

1 възнаграждение за месец февруари 2025 г. в размер на 1 102,85 лева; възнаграждение за месец март 2025 г. в размер на 1 102,85 лева; възнаграждение за месец април 2025 г. в размер на 1 102,85 лева и възнаграждение за месец май 2025 г. в размер на 638,49 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба в съда /08.08.2025 година/ до окончателното изплащане на сумата;

2 345,71 лева /две хиляди триста четиридесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/ лева, представляваща сбор от дължими и неплатени обезщетения за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г., 2024 г. и 2025 година, от която сума: 789,36 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г.; 949,79 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024 г. и 606, 56 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба в съда /08.08.2025 година/ до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с ответника са били в трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 005/03.12.2020 г. Твърди, че в изпълнение на договореностите ищецът е изпълнявал длъжността "шофьор", товарен автомобил /международни превози/" с код по НКПД 83322006. Сочи, че страните уговорили основно трудово възнаграждение на работника 610 лева и допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,60 % за придобит трудов стаж и професионален опит за всяка година стаж при работодателя.

Твърди, че всяка година трудовото му възнаграждение е било увеличавано като за 2023 г. същото било в размер на 789,36 лева, за 2024 г. - 949,79 лева, а за 2025 г. - 1 102,85 лева. Сочи, че не му били предоставяни анексите, по силата на които било увеличавано трудовото му възнаграждение. Твърди, че съвестно е изпълнявал трудовите си задължения, но въпреки това от месец януари 2024 г. работодателят е преустановил заплащането на трудовото му възнаграждение. Твърди, че работодателят не оспорвал, че дължи на ищеца трудовите му възнаграждения, но сочел, че е във финансови затруднения.

Твърди, че през месец май 2025 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, като не е получил трудовите си възнаграждения за процесния период, не е получил и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г., 2024 г. и 2025 г. Твърди, че за периода на действие на трудовия договор не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за срок от 20 работни дни /годишно/.

2

С гореизложеното обосновава правния си интерес от предявяване на претенциите.

Ищецът представя писмени доказателства, прави доказателствени искания, претендира съдебни разноски.

В законоустановения срок ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и прави искане за отхвърлянето им като такива. Сочи, че трудовите възнаграждения, дължими на ищеца за процесния период, са изцяло изплатени по два начина - в брой и по банков път. Твърди, че след осъществена между страните писмена кореспонденция, работодателят е изплащал на работника трудовото възнаграждение по банкова сметка. В тази връзка оспорва и претендираната лихва за забава на главниците. Оспорва по основание и размер, без да сочи конкретни факти, претенциите за обезщетения за неизползван платен годишен отпуск. Ответникът сочи, че от 16.09.2020 г. дружеството ответник е част от ВСТ ТР. ДЗЗД - гражданско дружество, създадено между "В.Тр." ЕООД и "В. Тр. ********" ЕООД. Счита, че материално правно легитимиран да отговаря по претенциите е именно гражданското дружество, което е и изплащало дължимите на ищеца трудови възнаграждения. Релевира възражение за недължимост на претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск поради изтекла погасителна давност. Представя доказателства в подкрепана твърдяното създаване на ВСТ ТР. ДЗЗД.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа предявените искове, както и сторените с молбата доказателствени искания. По същество на делото пледира за уважаване на претенциите и присъждане на съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК и доказателства към него.

Ответникът не изпраща процесуален представител. Депозира писмено становище, с което поддържа писмения отговор на исковата молба. Не заявява становище по доклада. Не прави доказателствени искания. Не пледира по същество на делото.

По делото са събрани представените от страните писмени доказателства, назначена е поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е изслушано в съдебно заседание, заключението е приобщено към доказателствената съвкупност.

3

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства-поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото обстоятелството, че по силата на сключен между страните трудов договор - № 005/03.02.2020 година, ищецът се задължил да полага труд в полза на ответното дружество на длъжността „шофьор на товарен автомобил /международни превози/. На основание сключения трудов договор ответникът се задължил да заплаща трудово възнаграждение в размер на 610 лева, с периодичност на изплащане месечно и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.60 % за всяка година трудов стаж при настоящия работодател. всяко 5-то число на месеца и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.60 % за всяка година трудов стаж. Страните договорили право на платен годишен отпуск на работника за срок от 20 работни дни.

Не се спори, че до 20.05.2025 година процесното трудово правооотношение е съществувало, както и че ищецът е изпълнявал възложените му от работодателя трудов ифункции. Не се спори, че считано от същата дата трудовото правоотношение е прекратено.

От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът изцяло кредитира с доверие като обективна, компетентна, не оспорена от страните и необорена от останалите доказателства по делото се установи, че за периода от 01.04.2024 година до прекратяване на трудовото правоотношение между страните общо дължимото на ищеца от работодателя брутно трудово възнаграждение е в размер на 13 597,99 лева, като сбор от: възнаграждение за месец април 2024 г. в размер на 949,79 лева; възнаграждение за месец май 2024 г. в размер на 949,79 лева; възнаграждение за месец юни 2024 г. в размер на 949,79 лева; възнаграждение за месец юли 2024 г. в размер на 949,79 лева; възнаграждение за месец август 2024 г. в размер на 949,79 лева; възнаграждение за месец септември 2024 г. в размер на 949,79 лева; възнаграждение за месец октомври 2024 г. в размер на 949,79 лева; възнаграждение за месец ноември 2024 г. в размер на 949,79 лева; възнаграждение за месец декември 2024 г. в размер на 949,79 лева; възнаграждение за месец януари 2025 г. в размер на 1 102,85 лева; възнаграждение за месец февруари 2025 г. в размер на 1 102,85 лева; възнаграждение за месец март 2025 г. в размер на 1 102,85 лева;

4 възнаграждение за месец април 2025 г. в размер на 1 102,85 лева и възнаграждение за месец май 2025 г. в размер на 638,48 лева, като чистата за сума за получаване след съответните удръжки е в размер на 10 551,78 лева, от която: възнаграждение за месец април 2024 г. в размер на 737,02 лева; възнаграждение за месец май 2024 г. в размер на 737,02 лева; възнаграждение за месец юни 2024 г. в размер на 737,02 лева; възнаграждение за месец юли 2024 г. в размер на 737,02 лева; възнаграждение за месец август 2024 г. в размер на 737,02 лева; възнаграждение за месец септември 2024 г. в размер на 737,02 лева; възнаграждение за месец октомври 2024 г. в размер на 737,02 лева; възнаграждение за месец ноември 2024 г. в размер на 737,02 лева; възнаграждение за месец декември 2024 г. в размер на 737,02 лева; възнаграждение за месец януари 2025 г. в размер на 855,79 лева; възнаграждение за месец февруари 2025 г. в размер на 855,79 лева; възнаграждение за месец март 2025 г. в размер на 855,79 лева; възнаграждение за месец април 2025 г. в размер на 855,79 лева и възнаграждение за месец май 2025 г. в размер на 495,44 лева. Вещото лице сочи, че съгласно ведомостите за заплати, водени от работодателя, за същия период дължимите на ищеца трудови възнаграждения са начислени, включително полагащия се процент допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, като във ведомостите липсва положен подпис от ищеца за получаване на сумите в брой. Вещото лице сочи, че в счетоводството на работодателя не се съхраняват документи за банкови преводи от сметка на работодателя по банкова сметка на ищеца на процесните трудови възнаграждения. Относно ползвания от ищеца платен годишен отпуск за 2023 г., 2024 г. и 2025 година вещото лице сочи, че ищецът не е ползвал общо 48 дни от полагащия му се платен годишен отпуск, а обезщетението за неизползвания отпуск е в размер на 2 507,33 лева, за каквато суми няма данни във ведомостите на ответника да са изплатени на ищеца.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съдържанието на трудовото правоотношение е посочено в чл. 124 КТ, според който по трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща 5 възнаграждение за извършената работа.

Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден /чл. 242 КТ/ и затова работодателят е длъжен да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа /чл. 128, т.2 КТ/. Съгласно чл.

270, ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.

Съгласно чл. 270, ал.3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки или се превежда на влог в посочена от него банка по аргумент на чл. 270, ал.3 КТ.

В настоящият казус се установи, че страните в процесното трудово правоотношение са уговорили начин на изплащане на трудовото възнаграждение - месечно. Липсва договерност между страните за падеж и за плащане на възнаграждението по банков път.

Ответникът твърди, че е изправна страна в процесното трудово правоотношение, като сочи, че е изплатил на ищеца всички дължими за процесния период трудови възнаграждения по два начина - в брой и по банков път. В подкрепа не сочи никакви доказателства. Същевременно от събраната по делото и изцяло кредитирана от съда съдебно-счетоводна експертиза се установи, че във ведомостите за заплати, по партида на ищеца, липсват подписи на последния, както и липсват в счетоводството на работодателя доказателства за изплащане на процесните трудови възнаграждения по банков път от банкова сметка на ищеца по банкова сметка на работника. Т.е. ответникът не проведе успешно пълно и главно доказване на обстоятелствата, с които обосновава позицията си делото – за неоснователност на исковете поради пълно и точно изпълнение на задължението за заплащане на договореното месечно трудово възнаграждение, дължимо на ищеца за процесния период. С оглед на това съдът намира предявените от ищеца искове с правно основание чл. 128, т.2 КТ за доказани по основание. Относно размера, съдът като съобрази, че ищецът претендира вземанията след приспадане на съответните удръжки, и предвид изчисленията на експерта, намира исковете за доказани до размер от 10 551,78 лева, поради което именно до този размер исковете следва да бъдат уважени, а в останалата част за разликата над уважения размер до претендирания от 13 598 лева претенциите 6 следва да се отхвърлят като недоказани и неоснователни.