Решение № 21 от 06.02.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Монтана, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251630201132 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 850949-F830636/18.09.2025 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – В.Т., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, на ХХХХХ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Д.Т.“ № ХХ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 59, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал управителя на дружеството, който чрез процесуалния си представител адв. Г. от САК, обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, непълнота и необоснованост, като излага конкретни доводи. Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В условията на алтернативност – навежда съображения за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна изпраща свой процесуален представител, взема становище по жалбата и представя писмена защита, като поддържа изцяло издаденото НП като правилно и законосъобразно.

1

Претендират се разноски и от двете страни.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема следното:

Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес и правна възможност да обжалва, в законния 14-дневен срок от връчването на НП, поради което е процесуално допустима.

За периода от 24.03.2025 г. до 30.03.2025 г. е извършена проверка с наблюдение от служители на ЦУ на НАП на търговски обект – бензиностанция ХХХХХ, гр. М., кв. К., стопанисван от А. Д. Д., съгласно приложената Декларация за стопанисвани обекти от задължено лице /л.35/.

Съгласно съставените протоколи, при проверката се установило, че на 25.03.2025 г. дружеството е извършило доставка на 3000 литра дизелово гориво на стойност 6250 лева без ДДС към ХХХХХ, с ЕИК *********.

Дизеловото гориво преминало през наличните в обекта пистолети за зареждане на гориво и е отчетено от инсталираното в обекта ЕСФП, но не било налято в горивен резервоар на МПС, а в автоцистерна марка ХХХ, с рег.

№ ХХХХ, собственост на дружеството за превоз на гориво, с която дизеловото гориво е доставено до клиент ХХХХХ. Представени били Фактура № 3000013985/25.03.2025 г. и декларация за съответствие на качеството на течните горива № 134/21.03.2025 г. Бил издаден и фискален бон за горивото.

Не били подадени обаче данни в НАП чрез ЕДД /електронен документ за доставка/ – приложение № 22 по електронен път с квалифициран електронен подпис, съгласно чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С оглед установеното, актосъставителят приел, че ХХХХХ нарушило разпоредбите на чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, за което бил съставен АУАН с № F830636/27.06.2025 г.

АУАН е предявен, съответно подписан от нарушителя с уточнение, че допълнително ще представи писмено възражение, както и срещу подпис му е връчен препис от същия. В законоустановения срок по чл.44, ал. 1 от ЗАНН 2 жалбоподателят депозирал писмени възражения.

Началник на отдел „Оперативни дейности“ – В.Т. НАП в качеството си на АНО след запознаване с цялата преписка, АУАН и възражението по него счел нарушението за безспорно установено, както и че не са налице основания за прилагане на чл. 28 и 29 от ЗАНН, поради което издал атакуваното НП.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на трима свидетели – Т. Н. Г. – актосъставител, М. В. Д. – свидетел по установяване на нарушението и по съставения АУАН и Р. Л. А. – свидетел по съставянето на акта.

Съдът изцяло дава вяра на свидетелските показания на служителите на НАП относно мястото на извършване на проверката и констатираното при провеждането .

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на гласните и писмени доказателства, събрани в хода на въззивното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Въззивният съд служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът не установи в хода административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както АУАН, така и НП съдържат в цялост всички изискуеми се реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.

Видно от приложената по делото Заповед № 3-ЦУ-30-875/23.06.2026г. година на изпълнителния директор на НАП, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДДС. НП също е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед. Както акта, така и атакуваното НП 3 са издадени въз основа на годни доказателствени средства, събрани по надлежния ред.

В жалбата и в съдебно заседание, представителят на административнонаказания оспорва изцяло установеното нарушение, с доводите, че при извършената търговска сделка бензиностанцията се явява „краен разпространител“, а ЗП – „краен потребител“. Отправят се възражения за липса на вреди, внесени дължими данъци и издадени фактура и фискален бон за съответното количество.

Според легалната дефиниция, съгласно §1, т.70 от ДР на ЗДДС: „краен разпространител“ е бензиностанция, газстанция, метанстанция и други подобни, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от резервоари за съхранение на тези горива“. Съгласно параграф 1, т.69 от ДР на ЗДДС:

„Краен потребител“ по смисъла на чл.118, ал.11, т.4 е физическо или юридическо лице, което придобива течните горива за собствени нужди от краен разпространител. След анализ на легалните дефиниции, съдът намира за безспорно установено, че дружеството жалбоподател не се явява „краен разпространител“ по проверената доставка на течни горива, предвид факта, че горивото не е заредено на територията на бензиностанцията директно в горивните резервоари на превозните средства, а макар горивото да е заредено чрез наличните колонки с пистолети в обекта, същото е постъпило в МПС цистерна, собственост на бензиностанцията, с която се транспортира до съответния клиент – „краен потребител“. Предвид, че бензиностанцията в случая не се явява „краен разпространител“ е неприложило предвиденото изключение в чл. 118, ал. 11, т. 3 от ЗДДС за освобождаване от подаване на съответните данни чрез приложение № 22.

На следващо място, не се споделят изложените доводи, че е налице нарушение на чл.48 и чл.63 от ЗАНН, поради неточно и неясно описана фактическа обстановка и посочване на „сделки“ в множествено число. При внимателен анализ на атакуваното НП, съдът намира, че изложената фактическа обстановка е изведена въз основа на извършената проверка и събраните доказателства, като ясно е посочено, че ХХХХХ е извършило доставка на 3000 литра дизелово гориво. Никъде в обстоятелствената част на НП или в диспозитивната не е посочено, че се касае за множество сделки.

4

Безспорно установено по делото е, че дружеството жалбоподател е издало фактура № 3000013985 от 25.03.2025г. и фискален бон от 25.03.2025 г.

Установено е, че са заплатени дължимите данъци и акцизи. Както в АУАН, така и в НП е съотнесено, че не са настъпили вреди за фиска и нарушението не води до неотразяване на приходи. Съдът намира, че нарушението по чл.59а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.10 от ЗДДС е формално от своя страна и настъпването на вреди е ирелевантно за осъществяване на същото. Административнонаказаният не е подал данни в НАП чрез ЕДД – приложение № 22 за доставката и движението на доставените количества течни горива и по този начин нарушил чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. Издаването на останалите необходими документи по извършената доставка не освобождава търговеца от изрично предвиденото подаване и на електронен документ за доставка.

Налице е пълно съвпадение между приетите за установени от органите фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението факти е изчерпателно, отразява надлежно всички признаци на ангажираната като нарушена правна норма, като удовлетворява напълно изисквания за пълнота и позволява адекватното упражняване на реципрочното право на защита. Изразената в НП властническа воля е логически и достъпно структурирана. Съдът намира, че описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от субективна, така и от обективна страна състав на административно нарушение по чл. 59, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, за което жалбоподателят основателно е бил санкциониран.

Актът е съставен в деня на проверката, като надлежно е предявен на нарушителя. В сроковете по ЗАНН е издадено и атакуваното наказателно постановление.

Материалният е закон е приложен правилно. Правилно са приложени и съответната на нарушението санкционна разпоредба.

Съгласно чл.185 ал.2 от ЗДДС (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024г.) извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото 5 прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. С оглед установеното по делото и предвид, че нарушението не води до неотразяване на приходи, правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя с предвидените наказания по чл.185 ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) На лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е наложил наказанието имуществена санкция в минималния размер, предвиден в правната норма.

Относно приложението на чл.28 ЗАНН, съдът намира, че настоящия случай не е маловажен по смисъла на горната разпоредба. Несъотносим е изложеният довод за липса на настъпили вреди и неотразени приходи.

Законодателят е предвидил привилегирована санкционна норма в тази хипотеза, която е приложена правилно. Извършеното нарушение препятства проследяването на доставеното и налично гориво, контрола на течни горива и движението им. Нарушението по степен на обществена опасност не се отличава с по-ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид, обществената опасност се оценява като типична за този вид нарушения.

Правилно, АНО отчел като смекчаващо вината обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път и определил наказание в предвидения законов минимум.

Ето защо, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.