Решение № 12561 от 15.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12561 гр. София, 15.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.ОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110151697 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т., ЕИК ., срещу С. Ц. Ц., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 15.07.2021 г. срещу този длъжник заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 40169/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, чрез назначения му от съда особен представител, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. ., аб. № . за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и 1 процесуалното поведение на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава. Ответникът следва да докаже възраженията си срещу предявените искове.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

С доклада по делото съдът е обявил на страните за общоизвестно на основание чл.155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, достъпни и на следния ел.адрес: Microsoft Word - OU Bitovi-Sofia_29_06_16.doc (toplo.bg) Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобИ.е на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое 2 лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот. Това се установява по несъмнен начин от приетите като доказателства нотариален акт за собственост върху недвижим имот, даден като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 20.01.1982 г., нотариален акт за замяна на недвижим имот от 29.12.1982 г., и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 12.11.1990 г.

Че между страните е било налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по отношение на процесния недвижим имот се потвърждава и от приетите като доказателства по делото заявление-декларация и молба-декларация от 21.01.1998 г. партидата при ищеца да се води на името на ответника. Със същите С. Ц. е декларирала, че семейството й, което обитава процесния имот, се състои от две лица.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника право на собственост върху недвижимия имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

В конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по делото по отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните, използвайки установения в закона механизъм.

С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

В конкретния случай ответникът е заявил писмено волята си пред ищеца, че иска партидата относно топлоснабдения имот да бъде на негово име. Ето защо и извън всяко съмнение е, че страните са обвързани от договор за продажба на ТЕ за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани и на интернет страницата на ищеца, като по делото не се твърди и не се доказва към исковия период договорът да е преустановил действието си.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била 3 с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Като доказателства по делото са приети протокол за проведено на 02.08.2001 г. общо събрание на етажните собственици от адрес: ., на което е било взето решение да се сключи договор с „Т. за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и за извършване на тази услуга от дружеството.

С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.

Следва да се даде отговор на въпроса относно количеството и цената на топлинната енергия, която купувачът по правоотношението дължи на продавача.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение е осъществявано от „Те.. За периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. е била начислена ТЕ за 3 бр. отоплителни тела с монтирани ОРРО, като отчетите са били извършени с мобилно устройство. Начислена е била и ТЕ за 1 бр. щранг лира – тръбно отоплително тяло без техническа възможност за монтиране на уред за дялово разпределение върху същия. За следващия отоплителен сезон е била начисленаа служебно топлинна енергия за отопление на имота при условията на неосигурен достъп съгласно Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. На вещото лице /както и по делото/ от страна на третото лице помагач са представени протоколи за неосигурен достъп от страна на ответника за отчитане на уредите в имота. Начислена е била ТЕ отдадена от сградната инсталация според отопляемия обем на имота – 148 куб.м. съгласно акта за разпределение на кубатурата, предоставен на вещото лице. Не е била начислявана ТЕ за общи части, нито такса мощност. За подгряване на вода е била начислена ТЕ по реда на чл. 69 от Наредбата за топлоснабдяването, поради липсата на узаконен водомер в имота. След извършеното изравняване общо дължимата сума съгласно заключението на СТЕ за процесния период е в размер на 2869,71 лева. Вещото лице е подчертало, че тази сума не включва предишни неплатени и просрочени суми извън периода, както и лихви по тях. Съгласно заключението на СТЕ дължимата сума за дялово разпределение е в размер на 50,44 лева. Вещото лице не е констатирало отклонения от нормативните изисквания за начисляване на ТЕ за периода. Общият топломер през процесния период е бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.