Решение № 336 от 25.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Пловдив, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330200223 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 25-0444-000870/18.12.2025 г., издадено от ВПД Началник Сектор в 05 РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което С. И. М., с ЕГН:

********** е санкциониран с административно наказание глоба в размер на 2000 лева /1,022,58 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца - за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, С. И. М., представляван от адв. С. Х., оспорва цитираното НП и моли същото, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, ВПД Началник Сектор в 05 РУ при ОД на МВРПловдив, оспорва така депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.

От фактическа страна се установява следното:

На 01.11.2025 г., около 06.00 ч. бил подаден сигнал до 05 РУ за нарушаване на нощната тишина в с. Ягодово. На място бил изпратен екип от 05 РУ, в състав актосъставителят ***** С. П. и свидетелят по акта – **** С.

Б.. Пристигайки в селото свидетелите П. и Б. установили движещ се бус, 1 посочен им от случаен човек, от който бус звучала силна музика.

Полицейският патрул започнал да следва буса, подавайки звуков и светлинен сигнал, като бусът продължавал да се движи, независимо от подадените сигнали да спре. Достигайки до ул. „Княз Богориди“ 14 в с. Ягодово бусът бил спрян и от предната шофьорска врата излязъл жалбоподателят С. М., а от другата (пасажерска) врата – неговият спътник, установен в последствие като свид. И. Г., който отворил задните врати на буса и изключил музикалната система, която излъчвала силаната музика. Полицейските служители се представили, разяснили, че са изпратени по повод сигнал за шумна музика и поискали от жалбоподателя М., като водач на буса, да бъде тестван за употреба на алкохол, тъй като при разговорът си с него, полицейските служители усетили миризма на алкохол и алкохолно повлияно поведение.

Жалбоподателят М. категорично отказал да бъде тестван за употреба на алкохол, като в тази връзка му бил издаден Талон за кръвно изследване, като му било разяснено, че разполага с два часа да посети УМБАЛ „Св. Георги“ в град Пловдив, където да му бъде извършено кръвно изследване за употреба на алкохол. Същият отказал да подпише и съставения му по повод отказа да бъде тестван АУАН, като в тази връзка бил повикан екип от 05 РУ с оглед оформяне на отказа. В крайна сметка жалбоподателят подписал АУАН без възражения и не се стигнало до съдействието на пристигналия допълнителен автопатрул. В последствие, в предоставения му срок, жалбоподателят не посетил УМБАЛ „Св. Георги“ в град Пловдив с оглед извършване на кръвно изследване.

Същото се установява от изисканата от съда информация от УМБАЛ „Св.

Георги“, като видно от постъпилия отговор, на процесната дата С. И. М. не се е явявал в УМБАЛ „Св. Георги“ в град Пловдив за извършване на кръвно изследване за употреба на алкохол.

За установяване на горепосочените обстоятелства способстват и изключително подробните, последователни и кореспондиращи помежду си показания на разпитаните полицейски служители П. и Б., които в своите показания са потвърдили изцяло изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. И двамата свидетели са заявили с категоричност, че при процесната проверка от шофьорското място на плътно следвания от тях бус, непосредствено след спирането му, е излязъл именно санкционираният С. М..

В своите показания свид. Б. е посочила, че от другата страна (дясната врата на буса), от пасажерското място е излязъл свид. И. Г., като изрично заявява, че на 2 мястото трети човек не е имало. Същото се установява и от показанията на свид. П.. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, като оценява същите като изхождащи от обективни доказателствени източници, обслужващи единствено установяването на обективната истина по делото, за разлика от ангажираните двама свидетели от страна на жалбоподателя – свид.

И. Г. (братовчед на жалбоподателя) и свид. И. М. (чичо на жалбоподателя). И при двамата свидетели в техните показания прозира стремеж за облекчаване процесуалното положение на жалбоподателя М., респ. отпадане на неговата отговорност, доколкото и двамата в показанията си твърдят, че не той (жалбоподателят), а неговият чичо – свид. И. М. е управлявал процесния бус.

Последното категорично не се възприе от настоящия съдебен състав като теза, доколкото от една страна противоречи с кредитираните показания на двамата полицейски служители, за които не се установи причина да внасят с показанията си неверни данни в процеса, а от друга – доколкото опитът тази теза да бъде доказана претърпя драматичен неуспех в противоречивите, неубедителни и нелогични показания на свидетелите И. Г. и И. М.. В тази връзка като неистинни се оцениха показанията на свид. И. Г. в частта, в която същият твърди, че при процесната ситуация в бусът се е намирал и неговият чичо – свид. И. М. и че той (свид. И. М.) е управлявал буса, а не жалбоподателят С. М., непосредствено преди да бъдат спряни за полицейска проверка, респ, че С. М. се е возел на средната седалка и е излязъл след спирането на буса от задната врата. Всичко това се опроверга от показанията на двамата полицейски служители, чиито категорични показания съдът кредитира, според които свид. И. М. изобщо не е присъствал в буса и на мястото на проверката, респ. че жалб. С. М. е управлявал буса и той е слязъл от шофьорското място. По отношение на свид. И. М. като неистинни се оцениха показанията му в частта, в която същият твърди, че при процесната ситуация той е управлявал буса, а не жалбоподателят С. М., непосредствено преди да бъдат спряни за полицейска проверка, респ, че С. М. се е возел на пасажерската седалка и е излязъл след спирането на буса от пасажерската врата (предна дясна). Всичко това отново не намери подкрепа в показанията на двамата полицейски служители, според които свид. И. М. изобщо не е присъствал в буса и на мястото на проверката, респ. че жалб. С. М. е управлявал буса и той е слязъл от шофьорското място. Нещо повече, показанията на свид. И. М. не кореспондират дори с показанията на свид. И. Г., 3 въпреки че уж са били заедно. Така е видно, че според единия С. М. се е возел в средата или отзад, а според другия отпред, респ. според свид. И. М. жалб. С.

М. е слязъл след спирането на буса от пасажерската седалка, а според сивд. И.

Г., жалб. С. М. е останал около 10 мин в буса с него (свид. И. Г.), за да пият, след което слезли от буса и видели полицейските служители, а междувременно свид. И. М. се бил прибрал в дома си. Последното е неприемливо като теза за съда, освен защото не намира опора в показанията на полицейските служители, за които съдът вече няколко пъти подчерта защо кредитира, но и защото не се подкрепя дори и от показанията на свид. И. М., а също така защото според съда същото противоречи с логиката намиращите се на място полицейски служители да допуснат намиращо се на мястото лице да напусне без реакция и последици полицейска проверка. Тези противоречия не издържаха и проверката на проведените очни ставки, в които свид. И. М. и И.

Г. още повече се объркаха в нелогичните си обяснения, достигайки дори до твърдения, че И. М. слязъл от буса в движение.

Всичко гореизложено мотивира съда да даде пълен кредит на свидетелксите показания на свид. П. и свид. Б. за сметка на показанията на свид. И. Г. и свид. И. М. в частта, в която същите се опровергаха от показанията на полицейските служители.

Съдът кредитира и съдбраните по делото писмено доказателства (АУАН, Писма, Оправомощителни заповеди, Талон за медицинско изследване, Отговор от УМБАЛ „Св. Георги“), като оценя същите като относими и допринасящи за правилното решаване на делото.

Правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

В конкретния случай отговорността на жалб. М. е била ангажира за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Съгласно визираната разпоредба, водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да 4 управлява МПС за срок от 2 години и глоба 2000 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява по несъмнен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото (показанията на свид. П. и Б., Талон за кръвно изследване и Писмото от УМБАЛ „Св. Георги“), че на процесната дата жалбоподателят е бил обект на извършена проверка за алкохол, в хода на която същият категорично е отказал да бъде тестван посредством Дрегер Алкотест, което обстоятелство не се оспорва. Установи се също така от получения отговор от УМБАл „Св. Георги“, че на процесната дата жалб. М. не се е явявал в болничното заведение с оглед извършване на кръвно изследване.

Последното обстоятелство също не се оспорва от жалбоподателя. Посочената от него защитна позиция, че на процесната дата бусът се е управлявал от друго лице, не се възприе от съда, доколкото ангажираните в тази връзка свидетели дадоха показания, които съдът оцени като недостоверни в тази им част, поради вътрешната им нелогичност и противоречие както помежду им, така и с показанията на полицейските служители, на които съдът даде пълен кредит по изложени по-горе съображения. Горното обосновава и извода, че правилно в случая е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършеното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. В тази връзка съдът оцени като неоснователно възражението за неустановеност на нарушението, доколкото точно обратният извод се обосновава от целокупния анализ на събраните по делото доказателства. Видно е от АУАН и НП, че в същите по един ясен и недвусмислен начин е посочено кой, какво и кога се ствърди да е извършил с коректно посочване на дата и място на нарушението.

Нарушението е доказано по несъмнен начин, като за същото е наложена глоба във фиксиран размер, който не подлежи на редукция.

Не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, защото конкретното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения от същия вид. Напротив, касае се за умишлено нарушение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, поради което правилно в случая наказващият орган не е квалифицирал същото като 5 маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Предвид крайния изход на делото на въззиваемата страна се дължат разноски, но предвид липсата на направено искане в тази насока, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, ІV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0444-000870/18.12.2025 г., издадено от ВПД Началник Сектор в 05 РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което С. И. М., с ЕГН: