Решение № 4533 от 06.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4533 гр. София, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20241100501204 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по частна жалба на Н. П. Я. с ЕГН ********** срещу постановление за разноски от 20.11.2023г. на ЧСИ И.М.-К., рег. №839, с район на действие СГС, и отказ изпълнението да бъде спряно, обективиран в съобщение с изх.№ 10449/20.11.2023г., постановени по изп.д. № 517/2023г.

Жалбоподателят излага оплаквания за незаконосъобразност на посочените актове, тъй като разноските за адвокатско възнаграждение са прекомерни, ненужно са наложени запор и възбрана, не дължи банкови такси, неправилно е присъединен взискател ТД на НАП /тъй като взискателят твърди, че внася здравни осигуровки в друга държава/, не дължи такси за неизвършени изпълнителни действия, както и за администриране на делото.

В законоустановения срок срещу частната жалба е постъпило възражение от жалбоподателя, с което оспорва жалбата.

В мотиви по чл.436, ал.3 ГПК ЧСИ И.М.-К. излага доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата.

От представеното изпълнително дело № 517/2023г. се установява, че същото е образувано по молба от 3.10.2023г. на Д.П. въз основа на изп. лист от 31.8.2023г., издаден по гр.д. № 50156/2019г. на СРС, 140 състав. С молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 2.10.2023г., видно от който взискателят е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.

Видно от сметка от 7.10.2023г. взискателят е платил в брой сумата 80,20лв. - за образуване на изпълнителното дело, покана, справка, запор и начислено ДДС.

Видно от покана за доброволно изпълнение длъжникът е уведомен, че към 3.10.2023г.

1 дължи сума в общ размер от 11 988,65лв. /2322,12лв. – неолихвяема сума, 5553лв. – главница, 2392,74лв. – лихви, 181,50лв. обикновени такси и разноски, такса по чл.26 ТТР ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 1039,29лв. в полза на ЧСИ И.М.-К., както и 500лв. – адвокатско възнаграждение/.

На 3.10.2023г. е наложен запор на вземания на длъжника от банковите му сметки. На 11.10.2023г. е постъпило уведомление от „ПИБ“ АД, че в сметката на длъжника няма авоар.

На 3.10.2023г. от страна на ЧСИ И.М.-К. е направено искане до ТД на НАП за данни за длъжника, както и за издаване на удостоверение по чл.191 ДОПК за размера на публичните задължения на длъжника.

Видно от постъпилото удостоверение по чл.191 ДОПК длъжникът има публични задължение за 2015-2016г. за здравно осигуряване в общ размер 3287,75лв.

Представена е електронна кореспонденция между кантората на ЧСИ И.М.-К. и адв. С., пълномощник на взискателя, от която е видно, че пълномощникът е уведомен, че длъжникът няма средства по банкови сметки и не се осигурява, като е предложено налагане на възбрана и е определена такса от 46,50лв. /15лв. – д.т. към СВ за вписване на акта, 1,50 лв. банкови такси, 18лв. с ДДС – такса в полза на ЧСИ и 12 лв. съобщение до длъжника./ Адв. С. е отговорил, че доверителката му е съгласна да се наложи възбрана и е внесла определените такси. За същите е издадена сметка по чл.79 ЗЧСИ. Възбраната е вписана в Служба по вписванията.

След налагане на запора и възбраната е изпратена втора покана за доброволно изпълнение, получена от майката на длъжника на 3.11.2023г. В същата е посочено, че към 31.10.2023г. задължението по изпълнителното дело е в размер 12 125,89лв. /2322,12лв. – неолихвяема сума, 5553лв. – главница, 2449,41лв. – лихви, 258лв. разноски, такса по чл.26 ТТР ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 1043,37лв. в полза на ЧСИ И.М.-К., както и 500лв. – адвокатско възнаграждение/.

На 14.11.2023г. по изпълнителното дело е внесена от майката на длъжника сумата 2115лв., като в основанието в платежното нареждане е посочен номер на изпълнителното дело, както и чл.454, ал.1 ГПК.

На 16.11.2023г. е постъпила молба от длъжника с искания за спиране на изпълнението на основание чл.454, ал.1 ГПК, като длъжникът е посочил, че започва доброволно изпълнение, като внася 20% от размера на дълга, без разноските, които обжалва, и се задължава да внася всеки месец 10% от вземането по изпълнителния лист, както и за вдигане на наложената възбрана. Подадена е жалба от 16.11.2023г., с която се обжалват разноските, обективирани в поканата за доброволно изпълнение и с искане да се издаде нарочно постановление. На 20.11.2023г. е постъпило възражение срещу жалбата от адв. С..

На 20.11.2023г. е постановено обжалваното постановление за разноски, с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение, както и на начислените такси и разноски в полза на ЧСИ. Описани са следните разноски: внесени от взискателя – 80,20лв. за образуване на изпълнителното дело, 2 както и 46,50лв. за налагане на възбрана; 131, 30лв. за съобщение до ТД на НАП, за вдигане на наложени обезпечителни мерки и прекратяване на делото.

На 20.11.2023г. до длъжника е изпратено съобщение, в което е посочено, че във връзка с присъединяването на държавата са начислени допълнителни такси и разноски в размер на 411,62лв. – по т.4, 11 и т.26 ТТРЗЧСИ. Обективиран е акт на съдебния изпълнител, с който отказва спиране на изпълнението, тъй като внесената към този момент сума от 2115лв. е помалка от 20 % от задълженията.

На 21.12.2023г. е внесена сумата 800лв. с основание на плащането „за лихва чл.454“ При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е срещу актове на съдебния изпълнител, които подлежат на самостоятелен съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл. 435 ГПК, а именно: отказ да се спре изпълнението - т. 6 на чл. 435, ал. 2 ГПК и относно разноските по изпълнението - т.7 на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 454 от ГПК съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот - до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 20 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях. В случая е налице такова искане, както и привнасяне на суми. В цитираната разпоредба се определя крайният срок, до който може да бъде извършено спирането по искане на длъжника и след внасяне на сумите, но не означава, че това са едновременни и кумулативни предпоставки или че спиране на изпълнението е допустимо само ако изпълнението е насочено върху движими или недвижими вещи. Спиране на изпълнението на основание чл. 454 от ГПК може да се извърши по всяко време до настъпване на едно от изброените условия в разпоредбата. Едва след като движимата вещ, срещу която е насочено изпълнението вече е предадена в магазина или на борсата или вече е започнал явния търг или публичната продан, не би следвало да може да се спре изпълнението, с цел защита на правата на третите лица, които участват в изпълнението. В случая е безспорно, че не е насрочена публична продан, нито е налице обявяване на явен търг или предаване на вещ на борсата/ в магазина, поради което именно поради липсата на някоя от тези отрицателни предпоставки, спирането е допустимо, при условие, че длъжникът е внесъл 20% от сумата и е изразил готовност за внасяне на 10% месечно.

Съгласно цитираната норма длъжникът - физическо лице следва да внесе 20 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове – в случая това са сумите за главница, лихви и разноски по представения изпълнителен лист в общ размер към 31.10.2013г. на 10324,53лв., както и сумата за публични задължения, посочена в удостоверението по чл.191 ДОПК – 3287,75лв., общо 13612,28лв., като 20 % от тази сума е 2722,46лв. Следва да се посочи обаче, че в получената от длъжника покана за доброволно изпълнение от 31.10.2023г. публичните задължения изобщо не са посочени, поради което и 3 длъжникът не е могъл да ги съобразени при внасяне на 20% от задълженията. Длъжникът е уведомен за публичните задължения едва със съобщение от 20.11.2023г. и в същото съобщение е отказано спиране на изпълнението с довода, че внесената сума не е достатъчна да изпълни предпоставката на чл.454, ал.1 ГПК за внасяне на 20 % от задълженията. След като е бил уведомен и за публичните задължения, длъжникът е внесъл и втора сума от 800лв. с посочено основание в платежното нареждане „за лихва чл.454“. Така общо са внесени сумите: на 14.11.2023г. - 2115лв. и 800лв. – на 12.1.2024г., или в общ размер 2915лв., поради което са налице предпоставките за спиране на изпълнителното производство по реда на чл.454, ал.1 ГПК. Предвид изложеното отказът за спиране следва да бъде отменен и съдът следва да постанови спирането.

Относно постановлението за разноски: Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип за отговорността за разноски в гражданския процес, поради което спрямо него приложение намират правилата на раздел II от глава VIII на ГПК. Съгласно чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото бъде прекратено въз основа на чл. 433 ГПК - поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Присъждането на разноски в изпълнителния процес е обусловено от представянето на доказателства за действителното им заплащане – в този смисъл и т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая изпълнителното производство не е прекратено поради плащане, тъй като вземанията на първоначалния и присъединения взискател не са удовлетворени.

Неоснователно е оплакването, че длъжникът не дължи здравни осигуровки, тъй като ги е плащал в чужбина – спорът дали дължи здравни осигуровки не може да се реши в рамките на изпълнителното производство, нито по реда на обжалване на действията на ЧСИ.

За адвокатско възнаграждение е начислено минимално адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл.10, т.1 ТТРЗЧСИ в размер на 200лв. и за водене на изпълнителното дело в размер на 300лв. или в общ размер 500лв., като ЧСИ е изложил довод, че по НМРАВ минималното адвокатско възнаграждение би било 864,60лв. Видно е, че след образуване на изпълнителното производство процесуалният представител на взискателя е направил едно искане – за налагане на възбрана и е подал възражения срещу жалбите на длъжника. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. В случая съдът намира, че изпълнителното производство не разкрива по-висока от обичайната фактическа и правна сложност и като взима предвид извършените процесуални действия от страна на адвоката на взискателя намира, че следва да намали разноските за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на делото на 300лв.

По отношение на оплакването, че неправилно е начислена такса по т.5 ТТРЗЧСИ в размер 4 на 24лв. за връчване на ПДИ – същото е основателно. Няма данни първата ПДИ от 3.10.2023г. да е била връчена чрез служител на ЧСИ, а втората ПДИ от 31.10.2023г. е връчена по пощата, за което е начислена такса по т.4 ТТРЗЧСИ.

По отношение на оплакването, че неправилно е начислена такса по т.5 ТТРЗЧСИ в размер на 24лв. за връчване на частна жалба – същото не е предмет на обжалваното постановление, поради което не следва да бъде разглеждано в настоящото производство. По отношение на оплакването, че не се дължи такса за копие от изпълнителното дело – същото е неоснователно, предвид т.8 ТТРЗЧСИ.

Неоснователни са оплакванията за начислени такси за налагане на запор и възбрана в общ размер 46,50лв., тъй като същите не били необходими, доколкото тази преценка се извършва от взискателя, а не от длъжника.