Решение № 364 от 05.05.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Благоевград, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210103532 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на Г*В., ЕГН ********** /починал, заместен в хода на делото от сина си И. Г. В./ и от И. Г. В., ЕГН **********, двамата от с.Ж*, общ.К*, против Административен съд-Благоевград, представляван от И* – Председател – Административен ръководител, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищците на основание чл.2в от ЗОДОВ: на Г*В. - обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 001 лв.; на И. В. – обезщетение за имуществени вреди – сумата от 614.50 лв., както и 5001 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от нарушаване правото на ЕС – чл. 47 §§ 1 и 2; чл.48, ал.2; чл.49, ал.1; чл.1; чл.17, ал.1; чл.20; чл.25 и преамбюла от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС); чл.2 ; чл.4 §3; чл.6 §3; чл.19 §1 ал.2 и преамбюла на Договора за ЕС (ДЕС), при постановяване на Решение №15/29.01.2014г. по адм.дело №42/2013г. на Административен съд-К*, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 29.01.2014г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че по повод оспорване от страна на ищците на индивидуален административен акт (заповед за премахване на строеж), било образувано адм.д.№42/2013г. по описа на Административен съд - К* С окончателно и неподлежащо на обжалване Решение №15/29.01.2014г., оспорването им било отхвърлено. Твърди се, че в хода на провеждане на делото и с посоченото решение ответната страна извършила множество нарушения на правото на ЕС в нарушение на техни права, от което за ищците произтекли неблагоприятни последици. В противоречие с ценностите на ЕС - справедливостта, правовата държава и зачитане на човешкото достойнство, били нарушени фундаментални права, гарантирани от Договора за ЕС (ДЕС), Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС) и Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) - правата на справедлив съдебен процес и на ефективни правни средства за защита, правото на собственост, принципите на правна сигурност и на добра администрация, както и правото на лично достойнство и правото на възрастните хора на достоен живот.

В исковата молба са описани противоправните действия на ответника по посоченото дело, свързани с неправилно приложение на материалния закон в посоченото съдебно решение, основаване на решението на неосъществени факти и несъществуващи документи, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необсъждане на доводи и възражения на жалбоподателите, ограничаване правото им на защита чрез прехвърляне на доказателствената тежест и възлагане заплащане на разноски за доказателствени искания, направени от другата страна, неосигуряване на възможност за изразяване на становище по исканията на насрещната страна, липсата на безпристрастен съдебен състав и нарушена 1 равнопоставеност на страните.

Навежда се, че с правораздавателната дейност на ответника било извършено съществено нарушение на правото на ЕС чрез противоречие на крайния акт и на действията на съда с редица норми, голяма част от които са с директен ефект - чл. 47 §§ 1 и 2; чл.48, ал.2; чл.49, ал.1; чл.1; чл.17, ал.1; чл.20; чл.25 и преамбюла от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС); чл.2; чл.4 §3; чл.6 §3; чл.19 §1 ал.2 и преамбюла на Договора за ЕС (ДЕС).

Твърди се, че от нарушението за ищците произтекли имуществени и неимуществени вреди. Имуществените вреди се изразяват в унищожаване на тяхна собственост, защото поради решението на ответника септичната яма била разрушена, и във финансови загуби, равни на направените от тях разходи - заплатени разноски, такси и др. по делото.

Неимуществените вреди се изразяват в изключително интензивни негативни изживявания, стрес, чувства на унижение и безсилие, породени от подхода на съда към проблема и към техните жалби и искания, в болезнено засягане на достойнството им.

В отговора на исковата молба ответникът Административен съд-К* оспорва предявените искове като неоснователни.

Твърди се, че производството по административно дело №42/2013г. по описа на КнАдмС е започнало по подадена от И. Г. В. жалба против Заповед №ДК-02ЮЗР-481/23.11.2012г. на Началника на РДНСК-Югозападен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Септична яма“, находящ се в махала „В* землището на с.Ж* община К* с извършители Г* В. и И. Г. В.. По делото са проведени 5 открити съдебни заседания в периода от 20.03.2013г. до 20.11.2013г. В производството по делото са назначени три съдебно- технически експертизи, като за първата искането е направено от страна на жалбоподателя още с подадената жалба. Другите две експертизи са по инициатива на съда, тъй като за правилното решаване на спора е било необходимо да се отговори на допълнителни въпроси. След обсъждане на всички писмени и гласни доказателства Решение №15 е постановено на 29.01.2014г. и с него е отхвърлено оспорването на И. В.. С Решение №9740/10.07.2014г., постановено по адм. дело №5127/2014г. Върховен административен съд е отхвърлил подаденото от И. Г. В. искане за отмяна на влязлото в сила решение на К* административен съд. С Решение №5977/25.05.2015г., постановено по адм. дело №12025/2014г. Върховен административен съд е отхвърлил искането на Л* В.а от с.Ж* общ.К*за отмяна на основание чл.245, ал.1 от АПК на влязлото в сила Решение №15/29.01.2014г. на КнАдмС.

Оспорва се наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника по чл.2, ал.1, т.4 и т.5, чл.2б, ал.1 и чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ.

В съдебно заседание ищецът И. Г. В. се явява лично и поддържа исковата молба.

Представя становище по съществото на спора и претендира разноски.

Ответната страна страна Административен съд-К*, редовно призовани, не изпраща представител в съдебно заседание.

Районна прокуратура-Благоевград е била конституирана като главна страна по делото, била е редовно призована за съдебно заседание, но не е изпратила свой представител и не е изразила становище по исковете /Определение №668/02.09.2022г. по гр.д.№3569/2021г. на ВКС/.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството по адм.д.№42/2013г. по описа на Административен съд-К* е образувано по жалба на И. Г. В. против Заповед №ДК-02-ЮЗР-481/23.11.2012г. на Началника на РДНСКЮгозападен район гр.С* с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „септична яма“, находящ се в мах.Везенска, землище на с.Ж* общ.К* с извършители Г* В. и И. Г. В.. По делото като заинтересована страна е конституиран Г* В..

В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 20.03.2013г., жалбоподателят И. В. се е явил лично и с упълномощен адвокат – адв.Д* Лично се е явил и заинтересованата страна Г* В.. По искане на жалбоподателя, направено още с жалбата и поддържано в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя – адв.И* съдът е допуснал и назначил съдебно-техническа експертиза при вносим депозит от 60 лв. от жалбоподателя. Във второто съдебно заседание на 08.05.2013г. не е даден ход на делото поради неизготвяне на експертизата. В третото съдебно заседание, проведено на 19.06.2013г., е изслушано заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа 2 експертиза, с личното участие на жалбоподателя, на неговия пълномощник адв.Димитрова и на заинтересованата страна Г*В.. Съдът е приел експертното заключение, възложил е дължимия остатък от 40 лв. за възнаграждение на вещото лице на жалбоподателя, и е допуснал допълнителна съдебно-техническа експертиза при вносим депозит от жалбоподателя в размер на 60 лв. В следващото съдебно заседание на 25.09.2013г. е изслушано заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, с личното участие на жалбоподателя, на неговия пълномощник адв.Д* и на заинтересованата страна * В.. Съдът е приел експертното заключение и е допуснал допълнителна задача към съдебно-техническата експертиза при вносим депозит от 80 лв. от ответника. В последното съдебно заседание на 20.11.2013г. заключението е прието. С Решение №15/29.01.2014г. по адм.д.№42/2013г. на Административен съд-К* е отхвърлено оспорването с жалба от И. Г. В. срещу Заповед №ДК-02-ЮЗР-481/23.11.2012г. на Началника на РДНСК-Югозападен район гр.София, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж „септична яма“, находящ се в мах.Везенска, землище на с.Ж*, общ.К* извършен от *В. и И. Г. В.. С решението И. Г.

В. е осъден да заплати на РДНСК Югозападен район сумата от 230 лв. за разноски по делото, от която 150 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт и 80 лв. – сторени деловодни разноски за възнаграждение на вещото лице. Решението на Административния съд е било окончателно и необжалваемо, влязло в законна сила на 29.01.2014г.

С Решение №9740/10.07.2014г., постановено по адм. дело №5127/2014г. Върховен административен съд е отхвърлил подаденото от И. Г. В. искане за отмяна на влязлото в сила Решение №15/29.01.2014г. по адм.д.№42/2013г. на Административен съд-К*като в производството пред ВАС молителят И. Г. В. се е явил лично, а конституираният като ответник Г* В. не се е явил.

С Решение №5977/25.05.2015г., постановено по адм. дело №12025/2014г. Върховен административен съд е отхвърлил искането на Л* В.а от с.Ж*, общ.К*за отмяна на основание чл.245, ал.1 от АПК на влязлото в сила Решение №15/29.01.2014г. по адм.д.

№42/2013г. на Административен съд-Кюстендил, като в производството пред ВАС молителят Л* В.а не се е явила; като ответници са конституирани И. Г. В. и Г*В., от които в съдебно заседание се е явил само И. В..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните прави изводи:

С оглед очертаният предмет на делото и търсената от съда защита предявеният иск следва да бъде квалифициран като такъв за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушаване правото на ЕС - чл.2в от ЗОДОВ във вр. с чл.4, пар.3 от ДЕС. Правилната правна квалификация на предявения иск по настоящото дело, е посочена и в Определение №179/04.04.2023г. по в.гр.д.№1079/2022г. на ОС-Благоевград, и в Определение №3329/28.06.2024г. по ч.гр.д.№2303/2024г. на ВКС, с което е потвърдено първото /които дела са приложени към настоящото/.

Съгласно задължителните постановки на Решение на СЕС от 04.10.2018г. по дело С571/16 (по т.5 от него) постановено по преюдициално запитване, съгласно принципа за процесуална автономия, всяка държава-членка може да регламентира процесуалния ред, по който да се упражняват материални субективни права срещу държавата - за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от неправилното прилагане на общностното право от национален съд, действащ като последна инстанция, но установените от националните законодателства изисквания във връзка с поправянето на вредите не трябва да бъдат по-неблагоприятни от изисквания, отнасящи се до подобни вътрешноправни искове (принцип на равностойност), нито да бъдат уредени по начин, който прави получаването на обезщетение практически невъзможно или прекомерно трудно (принцип на ефективност).

Принципът на равностойност изисква всички правила относно исковете или жалбите да се прилагат еднакво за исковете или жалбите, основани на нарушение на правото на Съюза, и за сходни искове или жалби, основани на нарушение на вътрешното. В съответствие с принципа на ефективност националните процесуални норми не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза.

В националния правен ред е включена нормата на чл.2в от ЗОДОВ, която съставлява специален ред за ангажиране на отговорност на държавата за вреди от правораздавателна дейност на съдилища, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на 3

Европейския съюз. Нормата е приета с ДВ, бр.94 от 29.11.2019г. и по характер е процесуална, поради което, ако това не е изрично изключено, тя има действие и за заварените случаи. Нормата на §6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр.94/29.11.2019г.) предвижда, че този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, а според ал.2 неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи. Правилото на §6 от ПЗР на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019г.) следва да се тълкуват във връзка с принципа на равностойност и принципа на ефективност от общностното право. Ако се приеме, че за ищците, предявили исковете си преди изменението, общият ред е пътят им за защита, а тези, предявили исковете си след изменението - трябва да използват по-облекчения ред на ЗОДОВ, би се достигнало до поставяне на гражданите в различно положение, като едните ще бъдат неоснователно привилегировани и ползващи се от по-добри условия за защита на правата им. Това би противоречало на принципа на равностойност. Всички ищци, претендиращи обезщетение на търпени от тях вреди от правораздавателна дейност, следва да могат да се ползват от облекчения ред, предвиждащ по-ниска такса, обективна отговорност (за разлика от виновната по чл.49 от ЗЗД) и пр.