Решение № 3442 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3442 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20261100500029 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 398569/04.12.2025 г. от ответника С. С. С., чрез назначения му особен представител, срещу решение № 18926/21.10.2025 г., постановено по гр.д. № 20211110165632/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 59 състав, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 2899,28 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.11.2021 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 459,20 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 27.10.2021 г., сумата в размер на 20,52 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 1753,41 лева, представляваща разноски по делото.

С въззивната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно.

Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил възражението на ответника срещу направеното от ищеца уточнение на исковата молба, с което процесният период бил променен от м.05.2018 г. – м.04.2019 г. на м.05.2018 г. – м.04.2020 г. Според въззивника така е извършено недопустимо изменение на иска след първото по делото съдебно заседание. Оспорва се и изводът на СРС, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот през релевантния период. Поддържа се, че не е доказано на какво основание е открита и водена партидата, съответно дали е била закрита партидата на предходния собственик и кога е открита партида на ответниците. Навеждат се и възражения срещу доказаността на доставката, размера на начислените суми и извършването на услугата дялово разпределение от третото лице – помагач „Нелбо“ ЕАД. Иска се отмяна на решението 1 в обжалваната част и отхвърляне на исковете.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приел за доказано възникването на облигационното отношение, доставката на топлинна енергия и размера на дължимите суми. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице – помагач „Нелбо“ ЕАД не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната част, а по правилността му е ограничен от посочените във въззивната жалба оплаквания.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Неоснователно е възражението за недопустимо изменение на иска. Уточнението, че претенцията обхваща периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., е направено в първото съдебно заседание за разглеждане на делото, поради което дори да се приеме, че представлява изменение по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК, същото е своевременно.

Освен това с уточнението не са променени размерът на претенцията, имотът, абонатният номер и твърдяното основание на вземането, а е отстранено несъответствие между първоначално посочения краен период и приложените към исковата молба фактури и справки, въз основа на които е формирана претендираната сума. На ответника е дадена възможност да вземе становище, като за уточнения период са изготвени и допълнителни експертизи, поради което правото му на защита не е нарушено.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлинна енергия за битови нужди в сгради – етажна собственост е свързано с придобиване, съответно изгубване, на вещното право на собственост или вещно право на ползване върху имот, находящ се в топлоснабдена сграда – етажна собственост.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в закона и съответната подзаконова уредба. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от комисията, като съгласно ал. 2 същите влизат в сила без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.

Следователно качеството клиент на топлинна енергия е обусловено от притежаването на право на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот. Облигационното отношение с топлопреносното предприятие възниква по силата на закона и общите условия, без да е необходимо сключването на индивидуален писмен договор.

По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот от 15.01.1971 г., от който се установява, че процесният топлоснабден имот е придобит от С. С. С. и Т.Н.С.. Доколкото от договора не се установява различен обем на 2 придобитите права, следва да се изходи от правилото на чл. 30, ал. 2 ЗС, че правата на съсобствениците са равни, поради което всеки от приобретателите е придобил по 1/2 идеална част от имота.

По делото е представено удостоверение за наследници на Т.Н.С., от което се установява, че след смъртта нейни наследници по закон са С. С. С., Н. С. С. и М. С.а С.а. При това положение притежаваната от Т.Н.С. 1/2 идеална част от имота е преминала по наследяване към тримата наследници при равни права, т.е. всеки от тях е придобил по 1/6 идеална част от целия имот.

Не е представено удостоверение за наследници на другия приобретател по договора – С. С. С.. Поради това по делото не е доказан кръгът на неговите наследници, нито може да се приеме, че именно С. С. С., Н. С. С. и М. С.а С.а са наследили и притежаваната от него 1/2 идеална част от имота. Доказателствената тежест за установяване на качеството клиент на топлинна енергия и на обема на отговорността на ответника е на ищеца, поради което недоказаната наследствена линия от С. С. С. не може да се презумира.

Следва също така да се съобрази, че от изготвената по делото справка по НБД „Население“ се установява, че Н. С. С. е починал на 10.05.2020 г., като негови наследници са С. С. С. и М. С.а С.а. Следователно през процесния период Н. С. С. е отговарял като съсобственик на доказаната по делото 1/6 идеална част от имота. След смъртта му тези задължения са преминали към наследниците му С. С. С. и М. С.а С.а при равни квоти, поради което въззивникът отговаря за 1/2 от тях, т.е. за още 1/12 от общите задължения за имота.

При така установените доказателства въззивникът С. С. С. е носител на право на собственост върху 1/6 идеална част от процесния имот, придобита по наследяване от Т.Н.С.. Наред с това, доколкото Н. С. С. е починал след края на процесния период, въззивникът отговаря като негов наследник за 1/2 от възникналите приживе задължения на последния, съответстващи на още 1/12 от общите задължения за имота.

Следователно общият доказан обем на отговорността на въззивника възлиза на 1/4 от общите задължения за процесния имот.

Ето защо и съобразно горепосочената нормативна уредба въззивникът има качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, доколкото е съсобственик на идеална част от топлоснабдения имот. Това качество обаче е доказано само съразмерно на установената по делото 1/4 идеална част, а не за 1/2 от имота, както е приел първоинстанционният съд. В тази част въззивната жалба е основателна, тъй като ищецът не е доказал материалноправна легитимация на ответника за поголям дял от общите задължения за имота. Следователно предявените срещу С. С. С. искове са основателни само до размер на 1/4 от доказаните общи задължения за топлинна енергия и дялово разпределение.

По делото е доказано, че през процесния период сградата е била топлоснабдена, а за процесния имот е начислявана топлинна енергия въз основа на извършеното дялово разпределение.

От приетата съдебно – техническа експертиза се установява, че сградата е била присъединена към топлопреносната мрежа, че през процесния период е извършван ежемесечен отчет на общия топломер, както и че същият е преминал последващи метрологични проверки. Вещото лице е проследило разпределението на топлинната енергия в сградата, включително начисляването на енергия за битово горещо водоснабдяване и на енергия за сградна инсталация, като е съобразило действащата за съответния период нормативна уредба. Вещото лице е установило, че за процесния имот е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, определена при липса на осигурен достъп за отчет по нормативния ред, както и топлинна енергия, 3 отдадена от сградната инсталация, а за част от периода и топлинна енергия за отопление. Разпределението е извършено въз основа на отчетните данни за сградата и изравнителните сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение, при съобразяване на действащата през съответния период методика. Експертизата е приела, че изчисленията за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване са извършени съобразно нормативната уредба.

Същият извод следва и по отношение на услугата дялово разпределение. По делото са представени документи относно избора и участието на „Нелбо“ ЕАД като лице, извършващо дялово разпределение, както и изравнителни сметки за процесния имот. Възражението, че не било доказано продължаване на договора с фирмата за дялово разпределение, не променя изхода на спора, доколкото по делото е установено фактическо извършване на услугата и ползване на изготвените изравнителни сметки за разпределение на енергията между имотите в етажната собственост. Отделно от това цената за услугата дялово разпределение се събира от топлопреносното предприятие съобразно общите условия и съответната уредба на ЗЕ, а не е обусловена от лично сключен договор между всеки отделен собственик и фирмата за дялово разпределение.

Съобразно изготвените по делото експертизи, които следва да бъдат кредитирани като обективни, конкретни и обосновани, изчислената по действащата нормативна уредба стойност на топлинната енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на 5707,43 лв. с ДДС, формиран от начислените по фактури суми в размер на 5127,50 лв. и сумата за доплащане по изравнителните сметки в размер на 579,93 лв.

Съразмерно на доказания обем на отговорността на въззивника от 1/4, дължимата от него главница възлиза на 1426,86 лв. За разликата над тази сума до присъдените от първоинстанционния съд 2899,28 лв. искът за главница за топлинна енергия е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

С оглед акцесорния характер на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетението за забава върху главницата за топлинна енергия също следва да бъде намалено. При съобразяване на доказания размер на главницата и по реда на чл. 162 ГПК дължимата мораторна лихва възлиза на 225,99 лв. За разликата над тази сума до присъдените 459,20 лв. претенцията за обезщетение за забава е неоснователна.

По отношение на цената на услугата дялово разпределение от доказателствата се установява общо начислена сума за имота в размер на 41,04 лв. Съразмерно на доказаната 1/4 идеална част въззивникът дължи сумата от 10,26 лв. За разликата над този размер до присъдените 20,52 лв. искът следва да бъде отхвърлен.