Решение № 1350 от 11.11.2021, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1350 гр. Бургас, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариела Ан. Иванова при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело № 20212120104172 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Н. Г. Т. с ЕГН ********** от ггр. Б.*** против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, с ЕИК 202423225 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2.

С молбата е направено искане да се приеме за установено, че ищецът не дължи плащане на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с ЕИК 202423225 по изп. дело № 20218030400601 по описа на ЧСИ Т.М., с peг. № 803 в Камарата на ЧСИ, за следните суми : 497,19 лева - представялваща дължима главница, със законната лихва в размер на 29,83 лв. за периода 31.07.2020-04.03.2021г., сумата от 1034,86 лв. - мораторни лихви, обезщетения и др. Заявена е претенция за разноски.

В с.з. процесуалният представител на ищеца поддържа исковата си претенция.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответника, който оспорва иска. е постъпил отговор на исковата молба от

В с.з. ответникът не изпраща представител.

Бургаският районен съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.10.2012г. е образувано изп.д.№ 20128030401908 по описа на ЧСИ с рег.№ 1

803 въз основа на изпълнителен лист от 06.04.2021г., издаден по ч.гр.д. № 11953/2011г. по описа на РС Бургас. Страни по изп. дело са „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД –в качеството на взискател, и ответника Н.Т.-в качеството на длъжник.

На 25.01.2013г. е вписана възбрана върху 1/6ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, собственост на длъжника.

На 30.01.2013г. е наложен запор върху сметките на длъжника в „Обединена българска банка“АД, а на 12.03.2013г.- върху сметките му в „Първа инвестиционна банка“АД.

На 12.12.2015г. е постъпила молба от ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД за конституирането му като взискател въз основа на сключен с досегашния взискател Договор за прехвърляне на вземания. В молбата е направено възлагане на ЧСИ да извърши всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство. Към молбата е представен и цитирания в нея договор за прехвърляне на вземания.

На 01.03.2016г. ищецът е поискал от ЧСИ да насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на ответника Т.

На 13.06.2016г. ЧСИ е изпратил съобщение за насрочен опис за 15.08.2016г., като съобщението до длъжника е останало невръчено поради ненамирането му на адреса.

На 05.07.2017г. ищецът е поискал от ЧСИ да извърши справка за наличие на трудови договор и имущество на длъжника, като с оглед резултата от справките да предприеме съответните изпълнителни действия.

На 19.07.2018г. ищецът е поискал от ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение като насрочи дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

На 27.07.2018г. ЧСИ е изпратил съобщение за насрочен опис за 27.09.2018г., като съобщението до длъжника е останало невръчено поради ненамирането му на адреса.

На 14.10.2019г. ищецът е поискал от ЧСИ да извърши справка за наличие на банкови сметки на длъжника, като с оглед резултата от справките да предприеме съответните изпълнителни действия.

С Постановление от 13.05.2020г. ЧСИ е прекратил изп.д. № 20128030401908 на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

На 01.02.2021г. е образувано изп.д.№ 20218030400601 по описа на ЧСИ с рег.№ 803 въз основа на изпълнителен лист от 06.04.2021г., издаден по ч.гр.д. № 11953/2011г. по описа на РС Бургас. Страни по изп.дело са ищецът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД –в качеството на взискател, и ответника Н.Т.-в качеството на длъжник.

2

Делото е образувано въз основа на същия изпълнителен лист, по който е било образувано и изп.д. № 20128030401908 като в молбата взискателят е посочил и извършената цесия и е посочил, че книжата за нея са приложени в перемираното дело.

В молбата за образуването взискателят е направил искане да се насрочи дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, както и да се наложат запори върху вземания на длъжника.

На 09.03.2021г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и запор върху притежаваното от него МПС.

При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно

Съображенията за това са следните: основание чл.

439

ГПК е неоснователен.

Заявеното в исковата молба възражение относно несъобщаването на извършената цесия на длъжника е неоснователно. Със сключването на договор за цесия вземането преминава от цедента към цесионера. Съобщаването на цесията е предвидено в закона само като условие за пораждане на действие на цесията и по отношение на длъжника с оглед охраняване на интересите му – в този смисъл Решение №404 от 12.02.2016г. на ВКС по гр. д. № 666/2015 г., IVг.о.

По силата на чл. 429, ал. 1 ГПК частното правоприемство се установява с писмени доказателства. Напълно достатъчно е представянето на цесионния договор, на приложенията, в които са описани прехвърлените вземания, за да възникне в полза на дружеството правото да иска извършването на изпълнителни действия по отношение на нея – аргумент от Решение № 16 от 4.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5788/2015 г., III г. о. Тези документи са представени по изпълнителното производство. Още повече, че по изп. дело 20218030400601по описа на ЧСИ Т.М. е приложен договорът за цесия, а на 12.04.2021г. по изпълнителното дело е приложено пълномощно от ищеца, с което е упълномощил адв. М. да го представлява и прави справки по това дело, като в молбата за образуването му се съдържа информация за местонахождението на книжата. Също така с връчването на препис от отговора на ответника и приложените към него книжа ищецът бива уведомен за извършената цесия, което на основание чл. 235 ГПК следва да бъде зачетено от съда.

Според разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Следователно вземането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД се погасява с изтичане на 5годишна давност.

В периода от 12.03.2013г. (когато е наложен запор по сметката на длъжника по изпълнително дело № 20128030401908 ) до 12.03.2015г. не са постъпвали молби от взискателя с искане за предприемане на изпълнителни действия, нито са предприемани 3 такива. Следователно след 12.03.2015г. основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. това изпълнително дело е прекратено на

В периода 12.03.2013г.-12.03.2015г. обаче давност не е текла. Това е така, тъй като съгласно ППВС № 3/18.11.1980 година образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Действително с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. С Решение № 170 от 17.09.2018 година, постановено по гр. д. № 2382/2017г. по описа за ВКС, IV г.о. е разяснено, че даденото с цитираното Тълкувателно решение разрешение се прилага от датата на постановяването му и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.

Следователно в процесния случай релевантен е въпросът извършвани ли са действия, които прекъсват погасителната давност в периода 12.03.2015г.- 12.03.2020г?

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Съгласно т.10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

С Решение № 37 от 24.02.2021г., постановено по гр.д. № 1747/20г. по описа ВКС, 4

I V г.о. пък е указано, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила- в случая с исканията от 12.12.2015г.,01.03.2016г.,19.07.2018г., съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.

В периода 12.12.2015г. - 19.07.2018г взискателят е предприел изпълнителни действия и сезирал многократно съдебния изпълнител с искане за предприемане на такива, поради което не е налице период от пет години, през които взискателят да е бездействал, за да се приеме, че се е стигнало до погасяване на вземанията. Освен това следва да се има предвид, че не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от самата разпоредба на чл. 116 б "в" от ЗЗД, в която законодателят използва думата предприемане на изпълнителните действия, а не извършване.

В цитираното Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г., по т. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, а и в решението също се има предвид предприемане на действие.

Формирана е практика на ВКС, / Определение №136/19.02.2020 по дело №3105/2019 на ВКС, ГК, III г.о./, съгласно която давността се прекъсва и тогава, когато изисканите релевантни действия са били безуспешни поради ненамиране на длъжника на търсените адреси. Следователно двата неуспешни опита да се извърши опис на движими вещи, собственост на ответника-на13.06.2016г. и 27.07.2018г., също прекъсват давността.

По изложените съображения съдът намери предявения иск за неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

При този изход от спора ищцовата страна няма право на разноски, но дължи на ответника сторените от него разноски в размер на 100лв.-юрисконсултско възнаграждение. Същото е определено в минимален размер, доколкото делото е 5 приключило в две съдебно заседание, без представител на дружеството да вземе участие в тях.