Решение № 3 от 04.01.2023, Районен съд - Раднево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Раднево, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20225520100187 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 30 от ЗН.

Производството е образувано по искова молба на Ц. Ц. П. срещу В. Ц. В., с която се предявява иск с правно основание чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството, чрез намаляване на дарствени разпореждания от 2002 г. и 2010 г. на С.Ц. И.а. Ищцата твърди, че е дъщеря и наследник по закон на лицето С.Ц. И.а, починала на 26.03.2017 г., какъвто бил и ответникът. Твърди, че приживе наследодателката И.а, заедно със съпруга си Ц. В. И. на 05.01.2010 г. прехвърлили безвъзмездно на ответника свой недвижим имот, представляващ ½ ид.части от двуетажна жилищна сграда със ЗП 72 кв.м., находяща се в дворно място, съставляващо УПИ XIV-698,703 в кв.64 по плана на с. С., община Раднево, извършено с договор за дарение в нотариален акт № 1, том 1, рег. № 5, н.д. № 1/2010 г. на нотариус Антоанета Т.а. Твърди, че на 03.10.2002 г. с нотариален акт № 121, том 8, рег. № 5477, н.д. № 1230/2002 г. на нотариус Галя Дачева наследодателката И.а дарила на ответника и свои имоти както следва: нива с площ от 26,846 дка, 4 категория, находяща се в местност „К.“, представляваща поземлен имот № 50028 в землището на с. С., община Раднево, имот с идентификатор *** с площ 26843 кв.м., и нива с площ от 6,050 дка, 4 категория, находяща се в местност „П.к.“, представляваща поземлен имот № 17036 в землището на с.

С., община Раднево, имот с идентификатор *** с площ от 6050 кв.м.

Твърди, че след смъртта си наследодателката С. И.а не оставила в наследството си 1 движими или недвижими имоти, поради което ищцата не получи никакво наследство от наследодателя си С. И.а и от баща си Ц. В. И.. Твърди, че наследодателката не може чрез дарения да накърнява нейната запазена част, която била в размер на 1/3 част от наследството. Твърди, че спрямо наследството от баща си по първото дарение възможността да бъде възстановена запазената част била погасена по давност, тъй като починал преди повече от 5 години, поради което няма претенции относно оставеното от него наследство, поради което запазената част от дарението на къщата била в размер на 1/6 ид.части. Иска от съда да постанови решение, с което да възстанови запазената й част от наследството на своята майка С. И.а в размер на 1/3, чрез намаляване на дарствено разпореждане от 05.01.2010 г. и дарствено разпореждане от 03.10.2002 г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. Ц. В., в който взема становище за допустимост и частична или пълна неоснователност на иска.

Твърди, че действително е получил чрез дарения в две сделки от 05.01.2010 г. и 03.10.2002 г. посочените в исковата молба недвижими имоти. Твърди, че в наследственото имущество на майка им С. И.а се включвали и други недвижими имоти, като с нотариален акт № 483, том 2, н.д. № 2796/1997 г. баща им Ц. И. бил признат за собственик по давностно владение и наследство на дворно място с площ от 550 кв.м. в с. С., община Раднево, към който момент същият бил в граждански брак с майка им С. И.а, поради което имотът имат статут на съпружеска имуществена общност, а майка им след смъртта на баща им през 2014 г. станала собственик на 4/6 ид.части от въпросното дворно място. Твърди, че докато майка им и баща им били живи направил значителни подобрения на втория етаж на двуетажната къща и дворното място, които били наложителни след наводнение през 2005 г. и извършени в периода от 2005 г. до 2007 г., състоящи се в разкриване на целия покрив, смяна на гредите, наковаване на ламперия и летви, поставяне на битумна хартия и преподреждане на керемидите, направа на улуци и водостоци, облицоване на сачака с поцинкована ламарина, доставка и монтаж на челни дъски, извършен цялостен дренаж на терена около основите на къщата, направил отводнителна инсталация от етернитови тръби около 200 линейни метра, направил външна мазилка на къщата с циментово-варов разтвор, боядисване с боя, смесена с лепило С-200, отлял циментова алея около къщата, широка около 2 метра. Твърди, че направил на първия етаж от къщата демонтаж на дюшеме в 2 стаи и направа на циментова замазка и поставяне на теракотени плочи на целия етаж, излял циментова мивка и облицовал с фаянс, 2 подменил ел. инсталацията, преустроил килера във вътрешна баня с тоалетна, облицована с теракота и фаянс, направил водопровод и канализация на същата, извършил шпакловане на всички стени, боядисване на всички стаи и коридора, демонтирал старата дограма и поставил нова алуминиева дограма. Твърди, че на втория етаж от къщата направил боядисване на етажа и също сменил дограмата с ПВЦ. Твърди, че благодарение на тези подобрения къщата повишила стойността си с 40 000 лв. Твърди, че направил подобрения в двора като изградил малка едностайна постройка, свързана с електропреносната система и сондаж за вода на 20 метра дълбочина с циментови тръби Ф200 мм, с което стойността на дворното място се повишило с около 5000 лв. Твърди, че тези подобрения били извършени преди смъртта на наследодателката С. И.а и повишили стойността на къщата с 10000 лв. и на дворното място с 3334 лв., или общо със 13334 лв. Заявява, че ако е накърнена запазената част на ищцата от наследството на С. И.а ще се ползва от правата по чл. 34 и чл. 36 ЗН. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение съобразно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 16.06.2022 г. е обявен на основание чл. 146 ГПК за окончателен проекта на доклад, обективиран в определение от 13.04.2022 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати от страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът и ответникът са низходящи единствени законни наследници на своята майка С.Ц. И.а, починала на 26.03.2017 г. и на техния баща Ц. В. И., починал през 2014 г.; че с договор за дарение от 05.01.2010 г. родителите им С. И.а и Ц. И. прехвърлили безвъзмездно на ответника В. Ц. В. свой недвижим имот, представляващ ½ ид.части от двуетажна жилищна сграда със ЗП 72 кв.м., находяща се в дворно място, съставляващо УПИ XIV-698,703 в кв.64 по плана на с. С., община Раднево, извършено с договор за дарение в нотариален акт № 1, том 1, рег. № 5, н.д. № 1/2010 г. на нотариус Антоанета Т.а; че с договор за дарение от 03.10.2002 г., обективиран в нотариален акт № 121, том 8, рег. № 5477, н.д. № 1230/2002 г. на нотариус Галя Дачева, наследодателката И.а дарила на ответника В. Ц. В. свои имоти както следва: нива с площ от 26,846 дка, 4 категория, находяща се в местност „К.“, представляваща поземлен имот № 50028 в землището на с. С., община Раднево, имот с идентификатор *** с площ 26843 кв.м., и нива с площ от 6,050 дка, 4 категория, находяща се в местност „П.к.“, представляваща 3 поземлен имот № 17036 в землището на с. С., община Раднево, имот с идентификатор *** с площ от 6050 кв.м.

Предвид отделените като безспорни обстоятелства не са налице спорни факти, спрямо които на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът да разпределя доказателствена тежест на ищеца, а ответникът следва да докаже насрещните си възражения, че в имуществото на общия наследодател С. И.а се включва и друг недвижим имот и да докаже твърдените в отговора подобрения на имотите, предмет на даренията.

По делото е приет като писмено доказателство нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение от 05.12.1997 г. /л.23/, от който е видно, че лицето Ц. В. И. е признат за собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 550 кв.м. в с. С., община Раднево, съставляващо парцел XIV-226 в кв.37 по плана на селото. От приетото удостоверение за наследници изх. № 86 от 21.03.2022 г. /л.24/ е видно, че лицето Ц. В. И. към датата на смъртта си 04.01.2014 г. е оставил законни наследници двете си деца, настоящи страни по делото, както и преживялата съпруга С.Ц. И.а, починала след него на 26.03.2017 г. Няма данни от коя дата С. И.а и Ц. И. са сключили граждански брак, но видно от изявленията на страните по делото, те нямат спор, че към датата на придобиване на имота по давност и съставяне на нотариалния акт през 1997 г. те са били в граждански брак, което обосновава извод за наличие на съпружеска имуществена общност по отношение на придобития по давностно владение имот. Безспорно е, че когато придобивното основание давностно владение изтече по време на брака собствеността придобива статут на СИО. Тъй като част от имотите са били притежавани от наследодателя в режим на съпружеска имуществена общност, в наследствената маса се включва само частта на наследодателя С. И.а от прекратената със смъртта СИО.

По делото са приети като писмени доказателства данъчни оценки, скици на процесните недвижими имоти.

Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Настоящия случай е именно такъв, с оглед направените дарствени разпореждания. Ищецът и ответникът са единствени законни наследници, от първи низходящ ред, на тяхната майка С.Ц. И.а.

4

Когато е накърнена запазената част на наследник с право на запазена част и той не може да получи пълния размер на тази част поради завещания, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. В случая ищцата иска намаляване на двете дарствени разпореждания до размера на 1/3 за допълване на нейната запазена част от наследството, оставено от нейната майка С.Ц. И.а.

С оглед на направата на дарствени разпореждания с наследственото имущество то следва да се формира наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН (виж решение № 580 от 02.08.2010 г. по гр.д. № 1315/2009 г. на ВКС, І г.о.).

В случаите на дарения, извършени от повече от едно лице, включително и съпрузи за имоти съпружеска имуществена общност, се формират наследствени маси за всяко лице (приема се, че всеки съпруг е дарил 1/2 от имота СИО, ако не са установени други права) – решение № 209/29.04.2010 г. по гр. д. № 1048/2009 г., ВКС, II г.о. Поради това по отношение на дарението от 05.01.2010 г. на ½ ид.части от къща следва да се приеме, че всеки от съпрузите е прехвърлил равна част, тоест по ¼ ид.части от всеки от тях.

При формиране на масата по чл. 31 ЗН дарените недвижими имоти се оценяват според състоянието им към момента на подаряването /къщата към 05.01.2010 г., а двете ниви към 03.10.2002 г./ и според цени към момента на откриване на наследството /26.03.2017 г./. Изразът “според тяхното положение по време на подаряването” означава, че не се отчита увеличение или намаление на стойността на имота, причинено от самия надарен след придобиване на имота чрез дарението. Отчита се обаче изменение на стойността, произхождащо от случайни причини, независещи от волята на надарения (прокарана инфраструктура е повишила цената на имота; в резултат на природно бедствие цената му е намаляла). Ответникът навежда възражения, че приживе на родителите им, е извършил значителни подобрения на процесната двуетажна къща в периода от 2005 г. до 2007 г., тоест преди дарението от 05.01.2010 г.

Съгласно чл. 31 ЗН за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2, в това число и извършените подобрения от ответника, които са повишили цената на имота.

Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН дава право на сънаследниците, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, ако те не са били 5 възнаградени по друг начин, да могат да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза, което увеличение може да се даде в имот или в пари.