Решение № 644 от 04.05.2022, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 7229/2021
- Вид
- Решение № 644
- Подписан
- 04.05.2022
- В сила
- 24.05.2022
- Състав
- Биляна Великова Видолова
Цитирани разпоредби
- чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.175 · Кодекс на труда
- чл. 175, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 187 · Кодекс на труда
- чл.187, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 193 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 193 ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 195 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 221 ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл. 225 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 · Кодекс на труда
- чл. 330 · Кодекс на труда
- чл.330, ал.2, т.6 · Кодекс на труда
- чл.333 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.333, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 333 ал.1 т.3 · Кодекс на труда
- чл.333 ал.1 т. 3 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.333, ал.7 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл. 344 ал.1 т.3 · Кодекс на труда
- чл. 8, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 644 гр. Плевен, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20214430107229 по описа за 2021 година за да се произнесе, взема предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 т. 2 и т.
3, вр.с чл.225 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
Ищецът *** е предявила искова молба против *** ***, в която се твърди, че е работила при ответника на длъжност *** с място на работа *** по Трудов договор *** и със Заповед *** е наложено наказание *** поради неявяване на работа на 03.09.,16.09.,17.09.,20.09. и 23.09.2021г. В Заповедта било записано, че работодателят дължи на ищцата неизползван платен годишен отпуск в размер на 18 дни за 2021 година, а тя дължи на работодателя обезщетение в размер на една брутна заплата на основание чл.
221 ал.2 от КТ. Ищцата счита, че не е извършила *** нарушение по смисъла на чл. 187 от КТ, поради което заповедта е незаконосъобразна, че Заповедта страда от пороци - липса на описание на ***то нарушение и правната квалификация, че работодателят не е извършил правилна преценка относно тежестта на нарушението, не е отчетен факта, че ищцата няма други нарушения, че Заповедта не е мотивирана съобразно обстоятелствата, свързани с нарушението. Твърди, че заповедта е издадена в разрез с изискванията на чл. 195 ал.1 от КТ, няма посочено конкретизирано 1 нарушение, което да може да се подведе под която и да е от хипотезите на нормата на чл. 187 от КТ, не е описано въз основа на какво - сигнал или рапорт, е извършена проверка за установяване нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че при прекратяване на правоотношението работодателят не е спазил процедурата, и ищцата не е поканена да представи медицински документи, относно заболявания, описани в Наредба 5, ако има такива. Твърди, че през 2015 година й е било констатирано заболяване ***, ***, с придружаващи заболявания- *** ***, ***, ***. Твърди, че поради заболяването *** е постъпвала на лечение за периода 10.01.2017 год. до 14.01.2017 г.; 19.11.2018 год. до 22.11.2018 год.; 15.12.2020 год. до 23.12.2020 год. Сочи, че за периода от 16.08.2021г. до 01.09.2021г. посещавала различни лекари поради заболявания. Твърди, че на 30.08.2021г., понеделник, посетила депото при ***, поискала да й бъде разрешен целия платен годишен отпуск от 24 дни за 2021г., но тя й заявила, че ще й бъде разрешен отпуск само за 6 дни, считано от 07.09. до 15.09.2021 г. *** попълнила бланката от отпуск /каквато била създадената практика в дружеството/, а ищцата се подписала, без да й е известно обстоятелството дали работодателят е разрешил искания от нея отпуск. На 01. и 02.09.2021г. ищцата е била на работа, но на 03.09.2021г. в ранните часове на деня се почувствала зле, вдигнала висока температура, обадила по телефона на *** и ***, че не може да застъпи на смяна, поради заболяване. Сочи, че състоянието й не позволявало да посети личния си лекар, следващите дни - 04.09.; 05.09.и 06.09.2021г. - били почивни /събота,неделя и понеделник/ и на 07.09.2021г. й бил издаден болничен лист за периода от 07.09. до 15.09.2021г., който бил занесен от *** на ищцата на ***. Твърди, че в началото на месец октомври работодателят й превел сумата от 606.96 лв. - обезщетение по чл. 224 от КТ, неизползван платен годишен отпуск за 18 дни, вместо за 24 дни, каквито ищцата счита, че й се полагат.
След начислената сума работодателят й удържал същата, като депонирана заплата. Заявява, че с подадения болничен лист се е прекъснало ползването на разрешения й платения годишен отпуск, и той започва да тече след изтичане на болничния лист от 16.09.2021г. до 24.09.2021г. Сочи, че на 23.09.2021г. работодателят й поискал писмени обяснения за неявяването й на работа на 03.09.,16.09.,17.09, 20.09., 21.09. и 23.09.2021 г., които тя предала с *** в *** на служителка - ***, и обяснила, че единствено на 03.09.2021г. не могла да се яви на работа, поради заболяване, за което е уведомила, а за останалите дати е 2 била в отпуск по болест и разрешен платен годишен отпуск. Счита, че не е нарушила трудовата дисциплина. Работодателят й изплатил трудово възнаграждение за септември 2021г. в размер на 175.37лв., а месец октомври тя била в отпуск поради заболяване. Заявява, че се ползва от закрила по чл.
333 ал.1 т.3 от КТ, но това обстоятелство не е съобразено от работодателя при издаване на обжалваната заповед. Моли съда да признае за незаконно ***то, да отмени Заповед ***, да я възстанови на заеманата преди ***то длъжност ***, на осн. чл. 344 ал.1 т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ, да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 3 900лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за периода от 27.10.2021г. до възстановяването й на заеманата преди незаконното *** длъжност, но не повече от 6 ТВ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира заплащане на сумата от 700 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021г. Претендира разноски. В с.з. на 04.04.2022г. е допуснато изменение на паричните претенции, като претенцията по чл. 225 ал. 1 от КТ се счита за предявена за периода 27.10.2021г. - 27.04.2022г. за сумата от 4040.40лв., а претенцията по чл. 224 ал. 1 от КТ – за сумата от 606.96лв.
Ответникът счита, че исковете са неоснователни. Твърди, че ищцата е имала пуснат отпуск за периода от 07.09.2021г. до 14.09.2021г., представила е болничен лист за периода от 07.09.2021г. до 15.09.2021г., с който е прекратен пуснатия отпуск, като от 16.09.2021г. не се е явила на работа, твърдейки, че има пуснат отпуск. Твърди, че неявяването на работа на ищцата е обхващало периода 03.09; 16.09; 17.09; 20.09; 21.09 и 23.09.2021г., и на въпроси от служители на дружеството защо не се явява на работа, ищцата твърдяла, че са длъжни да и продължат отпуска, отказала е да подаде нова молба и да даде писмени обяснения на рапортите от *** за неявяването й на работа. Твърди, че поискания 6 дневен платен годишен отпуск за времето от 07.09.2021г. до 14.09.2021г., й е бил разрешен със *** а представения болничен лист е бил от 9 дни за времето от 07.09.2021г. до 15.09.2021г., който отпуск по болест съвпадал с периода на разрешения редовен платен годишен отпуск. Сочи, че съгл. чл. 175, ал.1 от КТ, когато през време на ползуването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между 3 него и работодателя, но при него не е постъпвало искане от ищцата да бъде прекъснато ползването на редовния платен годишен отпуск, разрешен със *** нито пък след изтичане на отпуска по болест, е постигнато съгласие между страните за допълнителното ползване на разрешения редовен платен годишен отпуск. Поради това счита, че неявяването на ищцата на работа на датите, посочени в заповедта за ***, представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, за което *** нарушение може да бъда наложено *** наказание – ***. Заявява, че до *** са постъпили 3 рапорта – *** от *** - че на 03.09.2021г. ищцата не се е явила на работа; *** от *** - за неявяване на работа на 16.09; 17.09 и 20.09.2021г. и *** от *** - за неявяването на работа на датите 21.09.2021г. и 23.09.2021г.
Твърди, че ищцата е отказала да даде писмени обяснения за неявяването на работа, а на 23.09.2021г., е депозирала писмено обяснение, в което е посочено, че в понеделник 27.09.2021г. постъпва в болнично заведение.Твърди, че с писмо от 23.09.2021г., получено от ищцата на 24.09.2021г., е предоставен три дневен срок, в който срок ищцата да се яви в *** и да даде писмено обяснение за неявяването си на работа на 03.09; 16.09;
17.09; 20.09; 21.09 и 23.09.2021г., но в срока не е постъпило писмено обяснение, поради което заповедта за *** е издадена при спазване изискванията на чл.193, ал.З от Кодекса на труда. По отношение на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, ответникът сочи, че в личното трудово досие на ищцата са били налични данни, че лицето е трудоустроен работник - *** Твърди, че с искане от 28.09.2021г. е поискано от *** да бъде изготвено експертно медицинско мнение по предстоящо освобождаване от работа на ищцата, и такова е дадено с *** общи заболявания към ***, в което е посочено, че заболяването не попада в списъка на болестите, при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на труда. Сочи, че с мотивирано писмо-искане от 25.10.2021 година при ***, е поискано на основание чл.333, ал.1, т.2 от КТ, предварително разрешение за прекратяване на трудовия договор с ищцата, и такова разрешение е дадено с писмо *** Твърди, че в изпълнение на задължението по чл.333, ал.7 от КТ и чл.1, ал.2 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, на 26.10.2021г., преди връчване на *** е предоставил на ищцата декларация за събиране на сведение за наличие на закрила по чл.333 4 от КТ, но тя е отказала да попълни и подпише декларацията, което е удостоверено с подписи на двама ***. Счита, че с предоставянето на декларация, в която са посочени всички хипотези на закрила по чл.333 от КТ, работодателят е изпълнил задължението си да събере от работника предварителна информация дали боледува от болести, посочени в чл.1 на Наредба № 5, а неполучаването на такава информация и непредприемане на последващи действия се дължи на обстоятелството, че ищцата не е предоставила исканата информация. Сочи, че в исковата молба ищцата се позовава на заболявания, които са диагностицирани в отдалечен период преди ***то, преди постъпването й на работа при ответника, и няма информация към момента на ***то тя да боледува от тези заболявания. Сочи също, че по времето, когато са постъпили трите рапорта, с ищцата са провеждани разговори по телефон, като са и изисквани писмени обяснения за причините, поради които не се явява на работа, като е изисквано от нея да представи и доказателства дали ползва закрила при някоя от хипотезите на чл.333 ал. 1 от КТ, извън тази по чл.333, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, за която има данни в личното трудово досие, но ищцата винаги е отговаряла да бъде оставена на мира, и че се е съветвала с адвокат и няма да предостави нищо. Сочи, че и на 26.10.2021г. - датата на връчване на заповедта за ***, когато на ищцата е била предоставена за попълване и подписване декларация, в която са посочени всички хипотези на закрила по чл.333 от КТ, ищцата е заявила, че няма да попълва нищо, защото така е посъветвана от адвокат. Счита, че *** е издадена при спазване на материално-правните и процесуално-правните изисквания на Кодекса на труда, че искът за изплащане на обезщетение за неизползван редовен платен годишен отпуск за 2021г. е неоснователен.
Твърди, че на ищцата е начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 18 работни дни за 2021 година, пропорционално на времето, което е отработено, и това обезщетение е начислено и е депонирано за получаване от ищцата. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и на основание закона, намира за установено следното: Не се спори между страните, че същите са били в безсрочни трудови правоотношения по Т***приложен като част от трудовото досие на л. 172 от делото/. Със *** на *** на ***, считано от 27.10.2021г., трудовото 5 правоотношение с ищцата ***, на длъжност ***, е прекратено, като в заповедта като правно основание за прекратяване на ТПО е посочена разпоредбата на чл. 330, ал.2, т.6 от Кодекса на труда, а като фактическо основание в мотивите на същата е посочено, че се налага *** *** по чл. 190, ал. 1, т.2 от КТ - *** има пуснат отпуск за периода от 07.09.2021 г. до 14.09.2021г., но представя болничен лист с № Е 20210005319 от 07.09.2021 г. от 15.09.2021 г., с който е прекратен пуснатия отпуск, като от 16.09.2021г. не се явява на работа, твърдейки, че има пусната отпуска, като неявяването на работа обхваща периода 03.09; 16.09; 17.09; 20.09; 21.09 и 23.09.2021г., като на въпроси от служители от отдел ТРЗ защо не се явява на работа, тя твърди, че са длъжни да й продължат отпуската, отказва да подаде нова молба и отказва да даде писмени обяснения на рапортите от *** за неявяването й на работа.
Разпечатката съдържа 17 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d254ab98-8450-404f-bbe5-651651073d60