Определение № 342 от 18.09.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342 гр. К., 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Търговско дело № 20245100900001 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК.

В срока за въззивно обжалване е постъпила чрез процесуален представител от ответника в настоящото производство ЗК „Л.И.“ АД молба за изменение на постановеното по делото решение в частта му за присъдените на процесуалния представител на ищцата за оказаната й безплатна правна помощ, възнаграждение. С молбата е направено искане решението в обжалваната му част да бъде изменено, като бъде отменено изцяло присъденото възнаграждение, а при условията на евентуалност да бъде изменен размерът му, съобразно Наредбата за заплащане на правната помощ, в сила от 01.01.2006 г. Цитира се в молбата практика на ВКС, съобразена с Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С438/22г., съгласно която при прилагане на правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК при намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, вече не следва да се прилага правилото, съдът да не може да пада под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излагат се съображения, че за определяне размера на хонорара на процесуалния представител на ищцата следва да се прилага Наредба за заплащане на правната помощ, чл.1 на която предвижда, че заплащането на правната помощ се определя съгласно вида и количеството извършена дейност, а съгласно разпоредбата на чл.25 от същата максималното възнаграждение, което следвало да бъде определено на процесуалния представител възлизало на 360 лв.

В дадения законов срок, от насрещната по искането страна- ищцата Е. Ж. Д., чрез процесуален представител, е депозиран отговор, с който искането е намерено за неоснователно. Изтъква се, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по Наредбата за заплащане на правната помощ, приета на основание чл. 37 от ЗПП, намира приложение само при оценяване труда на юрисконсулта, но не и на адвоката. Изложени са съображения и относно прилагането на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С438/22г.

1

За да изгради своето становище по направеното искане, съдът съобрази следното:

Постановено по делото е Решение № 39/22.07.2024 г., с което ответникът ЗК „Л.И.“ АД, по предявената срещу него исковата претенция с правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл.380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ, е осъден да заплати на ищцата Е.

Ж. Д. сумата в размер на 55 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и влошено емоционално състояние, както и сумата в размер 1 090.10 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 29.12.2019 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 30.01.2020 г. до окончателното им изплащане, като съдът е отхвърлил исковата претенцията за неимуществени вреди в останалата й част до пълния й предявен размер от 65 000 лв.

Съдът е осъдил ЗК „Л.И.” АД да заплати на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА, на процесуалния представител на ищцата адвокат Я. С. от САК и сумата в размер на 5 312.04 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковата претенция. Съдът е осъдил и ищцата Д. да заплати по сметка на ответното застрахователно дружество сумата в размер на 219.68 лв., съставляваща разноски в производството, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.

За да постанови своя акт, съдът е съобразил изхода на делото- частична основателност на предявената претенция за неимуществени вреди и пълна основателност на предявената претенция за имуществени вреди, констатирал е, че ищцовата страна е направила своевременно искане за присъждане на направените разноски, констатирал е, че на ищцата, като представлявана при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата по приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 28.12.2023 г., не се следва присъждане на разноски, а такива се следват на основание ал.2 на цитираната разпоредба на адв. С. от САК, и при това под формата на адвокатско възнаграждение в общ размер от 5 312.04 лв., съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разбира се съблюдавайки и направеното възражение за прекомерност. А с оглед отхвърлената част на предявената искова претенция, съдът е присъдил и изрично поисканите и доказани, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК, разноски на ответното застрахователно дружество в размер на 219.68 лв.

Всъщност, основните в процесното искане с правно основание чл.248 от ГПК доводи се свеждат до това, че в производството съдът с оглед наложилата се съдебна практика, вкл. и такава на СЕС, не следва да прилага предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер и, че приложима в този смисъл е не цитираната наредба, а Наредбата за заплащане на правната помощ от 01.01.2006 г.

В отговор на поставените въпроси, следва изрично да бъде посочено, че съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите на оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. А съгласно цитираната норма приложимата наредба е именно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските 2 възнаграждения.

При съблюдаване обаче на относимата в казуса цитирана практика на СЕС (Решение от 25.01.2024г. по дело № С-438/22 и цитираното в него Решението на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16), следва да бъде прието съображението, че съдът не следва да приложи посочената наредба като минимална граница на отговорността за разноски, тъй като националният съд дължи да се въздържа от приложение на норми, които биха могли да осуетят ефективното приложение на нормите на правото на ЕС. Съгласно посоченото решение на СЕС, в частност в т.2 от диспозитива на същото , "… национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.“. Също така, в решението е посочено, че не може да се приеме и възможността съдът да може да съизмерява възнагражденията, които определя с посочените в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като поради ограничението на конкуренцията, те не могат реално да представляват пазарните условия и не могат да представляват пазарни цени. Т.е., в казуса с оглед казаното следва съдът да остави неприложена наредбата, определяща минимални размери на адвокатските възнаграждения.

При това положение обаче, настоящият съд намира, че не може констатираната празнота в закона да бъде преодоляна, така както е посочено в депозираното искане чрез прилагане на чл.25 от Наредбата за заплащане на правна помощ, в сила от 01.01.2006 г. Възникналата празнота следва да се преодолее като се тълкува нормативен акт от по-висока степен от цитираната наредба, а именно чрез тълкуване на законовата норма на чл. 36, ал. 2, предл. 2 от ЗА, в частта, с която се определя, че дължимото възнаграждение следва да бъде съобразено с положения от адвоката труд, така че размерът му да е справедлив и обоснован.

В казуса процесуалният представител на ищцата е осъществил активни процесуални действия по защита и представителство във връзка с подготовка на делото и със събиране на относимите, допустимите и необходими многобройни доказателства, като е защитил интереса на клиентката си в максимална степен- постановено е положително в неин интерес решение, както относно предявения иск за търсене на обезщетение за претърпени имуществени вреди, така и относно предявения иск за търсене на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради което следва да му се присъди и възнаграждение за това.

Или, казано в заключение, съдът намира, че така присъденият на процесуалния представител на ищцата размер от 5 312.04 лв. за предоставената от него безвъзмездна правна помощ при уважаване на обективно съединените искове до размера на сумата от 56 090 лв., ведно с лихва за забава, считано от 30.01.2020 г., категорично отговаря на положения от него труд и размерът в този смисъл определено се явява справедлив.

Водим от горното и на основание чл.248 от ГПК , Окръжният съд 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното чрез процесуален представител -юрисконсулт, от ответника в производството З.К. „Л.И.“ АД искане с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на Решение № 39/22.07.2024 г., постановено по т.д. №1/2024 г. по описа на Окръжен съд - К., в частта му за разноските.

На основание чл.248, ал.3, предл. 2 от ГПК, определението подлежи на обжалване пред АС- П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________

4