Решение № 4697 от 07.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4697 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20251100104807 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на К. Х. К., ЕГН ********** срещу Н. С. К., ЕГН ********** след прекратяване на брака, с правно основание чл. 21, ал.

4 вр. чл. 21, ал. 3 СК за липса на съвместен принос при придобиване на поземлен имот, находящ се в местност „Кръстова вада“, кв. Драгалевци, гр. София пл. №1554, представляващ УПИ IV-1554, в кв. 97, целия с площ 462 кв. м. заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с гаражи.

В условията на евентуалност е предявен и конститутивен иск с правно основание чл.

29, ал. 3 СК вр. с чл. 31 за определяне на по-голям дял в размер от 9/10 от общото имущество, съставляващо гореописания имот и движимите вещи, използвани за неговото обзавеждане.

Ищецът К. К. твърди, че с ответницата Н. К. са били съпрузи, сключили граждански брак на 27.07.2008 г. Сочи, че по време на брака, на 12.05.2011 г. е сключил договор а покупко-продажба на недвижим имот с нот. акт №16, том 1, рег. 1408 , дело №16/2011 г. на нотариус В.К.Т., рег. № 444 от регистъра на НК, по силата на който е закупил поземлен имот, находящ се в местност „Кръстова вада“, кв. Драгалевци, гр. София пл. №1554, представляващ УПИ IV-1554, в кв. 97, целия с площ 462 кв. м. за сумата от 52 000 евро.

Твърди, че продажната цена е била изцяло заплатена от него със средства от банков кредит, сключен на 20.04.2011 г. Сочи, че ответницата е подписала договора за кредит като съдлъжник, но не е участвала в изплащането на вноските. Твърди, че към момента на придобиването на имота и след това ответницата е била редовен студент (в Химикотехнологичен и металургичен университет в периода 2010-2012 г. и в Медицински 1 университет в София за периода 2014-2021 г.) и не е получавала доходи от труд. Единствен ищецът получавал доходи по време на техния брак, от работата си в денталната клиника на баща му Център по дентална медицина „Професор К.“. Ответницата е била здравно и социално осигурявана там също, но без да полага труд действително. Ищецът сочи, че през 2011 г. от брака му с ответницата се е родило дете – З. К., но тя посещавала ясла и детска градина, и родителите на ищеца също помагали с грижите за нея. Допълва, че ответницата от време на време е отсъствала от страната, за да посещава семейството си в Беларус.

С оглед на гореописаното счита имота за негов личен, придобит изцяло с негови лични средства, а не като резултат от съвместен принос на двамата съпрузи. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае липса на съвместен принос в придобиването на процесния недвижим имот. Претендира разноските за производството.

В условията на евентуалност, при отхвърляне на главния иск, предявява иск за определяне на по-голям дял в размер на 9/10 от общото имущество, а именно процесния имот и находящите се в него движими вещи.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Н. К. е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че средствата получени по договор за кредит не съставляват лични средства макар и да са получени от един от съпрузите, тъй като задължението им за връщане е солидарно на двамата съпрузи по силата на закона. Изразява несъгласие и с твърденията на ищеца, че същият има по-голям принос в грижата за семейството единствено поради по-високия си трудов доход. Сочи, че през 2013 г. е станала съдружник в денталната клиника на бащата на ищеца Център по дентална медицина „Професор К.“ и е започнала работа в дружеството, като освен заплата е получавала и дивиденти. Подчертава, че и двете страни са допринасяли в покриването на ежедневни разходи на семейството и плащането на сметки според възможностите си, освен това тя е полагала грижа за отглеждането и възпитанието на дъщеря им и поддържането на домакинството. Твърди, че закупуването на процесния имот е било съвместно решение, което към момента е било общо желание на нея и ищеца за тяхното семейство. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят и е установено, че с решение № 575 от 13.01.2023 г., постановено по гр. д. № 36238/2022 г. по описа на СРС, 117 състав, /л. 6 / е прекратен бракът, сключен на 27.07.2008 г. между ищецът К. К. и ответницата Н. К.. Страните са постигнали споразумение като спорът бил сведен до размерите на издръжката за детето и наема на семейното жилище. В хода на делото социалният работник е дал положителна оценка за родителските качества на майката. Родителските права са предоставени с решението за упражняване на ответницата Н. К. като е дадено право на ищеца К. К. да взема детето с приспиване всеки втори и четвърти петък месеца от 18:00 до 18:00 на следващия ден.

Празниците са разпределени поравно между родителите. Семейното жилище (процесния имот) е предоставено за ползване на майката и детето. Бащата и ищец К. К. е осъден да 2 плаща месечна издръжка на детето в размер на 595 лева, а ответницата Н. К. е осъдена да плаща наем на ищеца за ползването на семейното жилище също в размер от 595 лева.

От Договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт, и реконструкция /л. 17-22/ е видно, че на 20.04.2011 година между МКБ „Юнионбанк“ АД и ищеца К. К. и ответницата Н. К., вписана като солидарен длъжник, е сключен договор за предоставяне на кредит в размер на €52,000 Крайният срок за погасяване на кредита е 30.06.2041 година. Договорът е подписан и от двама им.

По делото е представен и нот. акт №16, том 1, рег. 1408 , дело №16/2011 г. /л. 7 и 8/ на нотариус В.К.Т., рег. № 444 от регистъра на НК, по силата на който ищецът К. К. е закупил поземлен имот, находящ се в местност „Кръстова вада“, кв. Драгалевци, гр. София пл.

№1554, представляващ УПИ IV-1554, в кв. 97, целия с площ 462 кв. м. за сумата от 52 000 евро.

Представено е и Разрешение за строеж №89/11.07.2014 г. /л. 8-10/ за построяване на еднофамилна жилищна сграда в УПИ IV-1554, кв. 97, м. „Кръстова вада“ по плана на гр.

София, район Лозенец, с административен адрес ул. Проф. Георги Йолов.

Съгласно Удостоверение №952 от 13.07.2017 г. за въвеждане в експлоатация на строеж /л. 12/ построяването на еднофамилна жилищна сграда с гаражи за възложител ищеца К. К. е извършено в съответствие с одобрените инвестиционни проекти Към разрешение за строеж №89/11.07.2014 г./

Съгласно удостоверение за данъчна оценка от 28.02.2024 г./л. 37/ данъчната оценка на гореописания имот възлиза на 261 234,80 лв., от които 233 475,40 лв. за обекта и 27 759,40 за земята.

По делото е представена и експертиза на вещото лице А. Б. /л. 85-92/ със задача да определи каква е стойността на движимите вещи в процесния имот към датата на изготвяне на заключението. Вещото лице е взело предвид намиращите се в антрето портманто; легло, гардероб и телевизор в първата спалня; легло, тоалетка и телевизор във втората спалня; гардероб, легло и телевизор в детската стая; пералня в банята; мека гарнитура, трапезна маса, столове, съдомиялна, хладилник, шкафове на две нива и цветен телевизор в кухнята; и градинска метал на външната тераса. По писание на вещото лице вещите са в много добро състояние, като за някои от тях е налице частично изхабяване. Стойността е изчислена по средни пазарни цени, като е приложен методът на пазарните аналози. Приложен е коефициент на захабяване. Според вещото лице общата справедлива пазарна стойност на движимите вещи, намиращи се в процесния имот възлиза на 8 201, 32 евро към настоящия момент.

Във връзка с доходите на ответницата е представена справка са изплатени суми за самоосигуряващи се лица /л. 30/ по отношение на ответницата Н. К. за периода януари 2014декември 2018 година, според която ответницата е получила общо заплата за периода в размер на 31 000 лева, изплатена от Център по дентална медицина „Професор К.“.

От писмо от Център по дентална медицина „Професор К.“ /л.67/ е видно, че на 3 ответницата Н. К., която от 2016 до 2018 година е полагала личен труд в клиниката като самоосигуряващо се лице, е изплатено възнаграждение в размер на 20 386,80 лева.

Съгласно актуално състояние на фирменото досие на Център по дентална медицина „Професор К.“ към 10.09.2016 г. /л.113/ ищецът Х. К. е притежавал 51% от дяловото участие в дружеството, а останалите 49% са били притежавани от ответницата Н. К..

По делото също така е представено Уверение №318/18.09.2023 г. /л. 16/ съгласно което ответницата Н. К. е била записана в Химикотехнологичен и металургичен университет София за придобиване на научна степен „магистър“ през 2010 г. и се е дипломирала през 2012 г.

Представена е и диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен магистър от Медицински университет София на ответницата Н. К., от която е видно, че ответницата е придобила професионална квалификация по дентална медицина през 2021 г.

От показанията на разпитания в хода на производството свидетел К. (баща на ищеца) се установява, че през периода 2011–2021 г. ответницата не е полагала реално трудова дейност. Свидетелят твърди, че заетостта в неговата дентална клиника е била формална, с цел покриване на законовите изисквания за придобиване на българско гражданство, като на същата не е изплащано трудово възнаграждение, а са внасяни единствено дължимите осигурителни вноски. Посочва, че е предоставял на ответницата средства под формата на издръжка. По отношение на процесния имот, свидетелят излага, че парцелът е закупен чрез банков кредит, докато строителството на жилищната сграда е финансирано изцяло със средства на него, съпругата му и ищеца К. К.. В тази връзка св. К. заявява, че през 2016 г. е предоставил на сина си сума в размер на 100 000 лв., както и че от тогава досега продължава периодично да го подпомага финансово. Относно детето на ищеца и ответницата, свидетелят сочи, че през 2013 г. и 2014 г. З. е била отглеждана родителите си, а след това е започвала да посещава детска градина, като три дни в седмицата е била гледана от него и съпругата му. Твърди, че поради служебната си ангажираност през деня, ищецът е полагал грижи за детето основно във вечерните часове след работа. Във връзка с отсъствието на ответницата от България свидетелят допълва, че тя от време на време е пътувала до родината си, за да посещава своите близки. На последно място посочва, че семейството се е установило в процесния имот през 2018 г.

Разпитана е и свидетел Г. (близка на семейството), която твърди, че е поддържала непосредствени и ежедневни контакти със семейството, и най-вече с ответницата през процесния период. Свидетелката излага, че след изтичане на срока на платения отпуск за майчинство, ответницата е полагала труд в семейната дентална клиника, където е асистирала на своя съпруг (ищеца). По отношение на процесния имот, свидетелката сочи, че придобиването му е било в резултат от общата инициатива на страните за закупуване на земята и построяване на къща, като макар да не разполага с конкретни данни за произхода на паричните средства, покупката е била реализирана от „цялото семейство“. Относно грижите за детето и домакинството, св. Г. заявява, че те са били упражнявани основно от страна на 4 ответницата. Посочва, че помощ при отглеждането на детето е била оказвана както от родителите на ищеца, така и от тези на ответницата. Свидетелката допълва, че веднъж годишно ответницата е пътувала до Република Беларус, за да посещава своите роднини, при което е отсъствала от страната.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството (чл. 21, ал.2). Съвместният принос се предполага до доказване на противното (чл. 21, ал. 3). При иск по чл. 21, ал. 4, т. 1 СК, за липса на принос и за личен произход на вложените в придобиването на имота средства, доказателствената тежест се носи не от ответницата, а от този, който се позовава на липсата на принос и твърди, че вложените средства са лични и това е ищецът. Ищецът провежда главно /а срещу законна оборима презумпция - обратно/ пълно доказване, ответникът - насрещно доказване, което цели само да разколебае убедителността на доказателствата, които ищецът представя, но не и да установи главния факт от значение за изхода на спора / Определение № 397 от 18.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 583/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова/.