Решение № 1913 от 02.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1913 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100504797 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от МРРБ (трето лице помагач на ответника по главните искове и ответник по предявени от първоначалния ответник обратни искове) чрез ю.к. Д. срещу Решение 20019259/08.03.2022г., постановено по гр. д. № 11472/2021г. по описа на Софийски районен съд, 32 с-в, с което са уважени предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД срещу „Г.“АД искове по чл. 422 ГПК за цена на доставена на обект ел.енергия и предявените от първоначалния ответник„Г.“АД срещу жалбоподателя обратни искове за същите суми.

Посочени са оплаквания за недопустимост на исковете съответно решението по чл. 422 ГПК поради липса на идентичност между вземанията и страните в заповедното и исковото производства, а оттам за недопустимост на обратните искове, както и оплаквания за неправилност на решението поради липса на установена между първоначалния ищец и ответник облигационна връзка, нито на доставена ел. енергия.

Ответника по първоначалния иск (ищец по обратния) не бил поискал прекратяване на откритата му партида за обекта, а могъл да го направи.

Постъпили са отговори на жалбата, с които тя се оспорва.

След проверка по чл. 269 ГПК СГС намира обжалваното решение за валидно и 1 допустимо. Оплакванията в жалбата за недопустимост на първоначално предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД срещу „Г.“АД искове по чл. 422 ГПК са неоснователни. Въпросите които се поставят в жалбата са намерили своето разрешение в практиката на ВКС обективирана в Определение № 895 от 19.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5793/2014 г., III г. о., ГК,, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК за идентичен случай на заповедно производство проведено срещу гражданско дружество по ЗЗД и предявени установителни искове срещу участниците в гражданското дружество, като изрично е посочено, че в такава хипотеза не е налице липса на идентичност между страните в заповедното и исковото производства. На още по-силно основание настоящите искове са допустими, тъй като СРС е дал указания за насочване на заявлението срещу съдружниците в дружеството и тези указания са изпълнени.

Горното обосновава и допустимостта на обратните искове.

По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен от оплакванията в жалбата и приложението на императивни материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС счита жалбата за неоснователна.

Оплакванията за недоказване на валидно облигационно отношение са неоснователни. Същото се доказва от писмените доказателства представени с исковата молба. От тях е видно, че твърдения обект (предмет и на договора за обществена поръчка) е осигурено ел. захранване по заявка на ДЗЗД-то. Присъединяването към мрежата на ищеца по главните искове е обявено за безспорно с проекта за доклад на делото на СРС, като същият е обявен за окончателен в първото открито заседание в присъствието на представител на МРРБ и без възражения от МРРБ, като изрично има становище и за безспорност на размера на задълженията и за доставката на ел. енергияю.к. Д. не е възразила срещу приетото от съда по отношение поисканата от ищеца СТЕ, която е отказана именно поради липса на спор за доставката и размера на цената, при което възражения за валидна облигационна връзка не могат да се правят на настоящият етап. Отделно правата и задълженията поети към трети лица от участник в ДЗЗД, който е водещ съдружник (установено от договора за дружество) възникват за съдружниците в дружеството (Решение № 50171 от 9.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 1738/2021 г., II т. о., ТК). Осигурявайки захранване на обекта ответника по главните искове изпълнява и свое задължение по договора за обществена поръчка - съгласно същият в уговорено възнаграждение се включва и енергията до обекта (чл. 9, ал. 3 от Договора). Но при положение, че обекта не построен и договора за обществена поръчка не е изпълнен, а обекта е предаден обратно на възложителя –държавата чрез МРРБ, то именно последната трябва да понася разходите по съхранение на обекта, включително тези за ел. енергия, тъй като изпълнителя би отговарял за тях само ако тече процес на строителство и му се заплаща възнаграждение или ако изпълнителя е в неизпълнение 2 по договора за обществен поръчка, но такива твърдения в делото няма, напротив изобщо не са оспорени твърденията в обратния иск, за спиране на строителството и предаване на обекта обратно за пазене от възложителя поради неосигурено финансиране-тоест по вина на възложителя-ответник по обратните искове-доказани и от акта за установяване на състоянието на строежа при спиране л. 60 и сл.от делото и неоспорените по делото писма от първоначалния ответник до жалбоподателя. Няма противопоставяне срещу допускането на първата СЧЕ, нито тя е оспорена и доводи в тази насока в жалбата не могат да се навеждат във въззивното дело.

Водим от гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се потвърди.

Само въззиваемите имат право на разноски за въззивната инстанция.

Първоначалния ищец и въззиваемия първоначален ответник-ищец по обратните искове претендират юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира, че следва да се определи в размер на по 100,00 лева.

Предвид изложеното СГС, II А с-в

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 20019259/08.03.2022г., постановено по гр. д. № 11472/2021г. по описа на Софийски районен съд, 32 с-в

Осъжда Държавата чрез М.Р.Р.Б., гр. София, ул. **** да заплати на „Г.“АД с ЕИК **** сумата от 100,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Осъжда Държавата чрез М.Р.Р.Б., гр. София, ул. **** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с ЕИК 123526430 сумата от 100,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3