Определение № 2553 от 26.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2553 гр. Пловдив, 26.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502374 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, подадена чрез пълномощника юрисконсулт И. Н., против Разпореждане № 22316 от 01.08.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 8333/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. Т. Ш..

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, свързани с правомощията на съда при констатирани неравноправни клаузи.

Поддържа се дължимост на главницата след извършване на прихващане с платената такса за оценка на риска, приета за неравноправна. Изложени са подробни съображения по отношение на размера на договорната лихва, липсата на законоустановена горна граница на договорната лихва и неправилното й обвързване с размера на законната лихва. Иска се отмяна на разпореждането и произнасяне по съществото на спора.

Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството по ч.гр.д. № 8333/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV гр.с. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против длъжника Д. Т. Ш., ЕГН ********** от гр.

Х., обл. П., ул. „Х.К.“ № 5 ет. 3, ап. 6 за заплащане на сумите: 10 854,48 лв. главница, 8 602,59 лв. договорна лихва за периода от 17.03.2020 г. до 25.02.2020 г. и 1 124,78 лв. обезщетение за забава за периода от 17.03.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, дължими на основание договор за потребителски кредит № 7001132610, сключен на 17.01.2020 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Д. Т. Ш., вземанията по който са прехвърлени на „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК 101257149 по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.11.2022 г., а впоследствие на заявителя по 1 силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.10.2023 г.

След дадени от съда указания заявителят е уточнил крайния срок на договора, периода на претендираната договорна лихва, както и размера и периода на дължимост на лихвата за забава.

С Разпореждане № 22316 от 01.08.2024 г. съдът е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е приел договора за потребителски кредит за недействителен с оглед размера на договорната лихва, накърняваща добрите нрави, и некоректното посочване на размера на ГПР, в който не е включена таксата за оценка на риска, представляваща разход по кредита. По отношение на чистата стойност на кредита е застъпено становище, че същата не се дължи на заявителя, тъй като това е вземане на първоначалния кредитор, което не е прехвърлено с договора за цесия и което може да се претендира единствено от него, а цесионерът може да търси правата си от длъжника по реда на чл. 59 от ЗЗД и от цедента, отговарящ за съществуване на вземането, ако прехвърлянето е възмездно – по реда на чл. 100 от ЗЗД.

Разпореждането е правилно.

Предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са вземания по договор за кредит, сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК заповедният съд дължи служебна проверка за наличие на нищожни или неравноправни клаузи в договора за кредит.

Напълно обосновани са изводите на заповедния съд за недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като от една страна уговореният между страните ГЛП от 33,67 %, а в абсолютна стойност 9 321 лв. при главница от 10 000 лв., надхвърля установения в практиката критерий за добросъвестност, а именно трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, което води до нищожност на договора за кредит предвид възмездния му характер.

От своя страна предвидената в договора за кредит еднократна такса за оценка на риска в размер на 1 200 лв. нарушава забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК за изискване на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това таксата, по същество представляваща разход за потребителя, не е включена в посочения в договора размер на ГПР от 48,97 %. Неяснотата относно размера на ГПР лишава потребителя от възможността да извърши реална и обективна преценка за икономическите последици от сключване на договора и конкретната финансова тежест, която следва да поеме при изпълнение на задълженията по договора, което е санкционирано с недействителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Когото договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща единствено чистата сума на кредита. Когато обаче липсват доказателства за прехвърляне на вземането от първоначалния кредитор на заявителя, както и данни какво е платено по договора, какъвто е настоящият случай, за заповедния съд остава неясен размера на дължимата главница. В такава хипотеза заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло, а въпросът за дължимостта на вземанията следва да бъде разрешен в исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК.

Като е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение, заповедният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 22316 от 01.08.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 8333/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3