Определение № 411 от 28.02.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 411 гр. Бургас, 28.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА в присъствието на прокурора С. Ст. И. като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Наказателно дело от общ характер № 20222120204367 по описа за 2022 година След обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, и съобразяване със становищата на страните, на основание чл. 248, ал. 5 и ал. 6 от НПК, съдът:

КОНСТАТИРА, че делото е подсъдно на Районен съд – Бургас, не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. На ощетеното юридическо лице в хода на ДП е разяснена разпоредбата на чл. 343, ал. 2 НК като не желае прекратяване на наказателното производство срещу подсъдимия, а тази разпоредба е указана изрично и в съобщението за участие в разпоредително заседание.

По отношение на това дали в хода на ДП е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, съдебният състав намира следното:

Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК право на обвиняемия е да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 4 , когато не владее български език.

Досъдебното производство е започнало на 13.02.2020г. за това, че на 12.02.2020г., около 23,45 часа, на път 7909, надлез „Братово“, в посока кв.

„Горно Езерово“, гр.Бургас, при управление на моторно превозно средство, 1 нарушавайки правилата за движение по ЗДвП е допуснал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „Грейт Уол“ с рег.№ СВ ****** МТ, управляван от Б. К. Т. - мл. инспектор при РУ-Камено и собственост на МВРСофия, ЕИК ***5235, като с деянието по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди по лекия автомобил - престъпление по чл.343, ал.1, б. „а“ вр. чл.342, ал.1 от НК.

В хода на ДП за кратко време са извършени множество действия по разследването като на 12.05.2020г. в Районна прокуратура-Бургас е била входирана молба от адв.З. К., в качеството му на упълномощен представител на Х. Н. М., с искане да му бъде предоставен достъп до материалите по досъдебното производство, с цел поставяне на въпроси на назначената съдебномедицинска експертиза, в молбата е посочено, че се представя пълномощно, но съдът не го установява в приложение към нея.

Молбата била докладвана на наблюдаващия прокурор и с резолюция от 15.05.2020г. е било изискано докладване хода на разследването и е било разпоредено сканирано копие от молбата на адв.К. и резолюцията да бъдат изпратени на разследващия орган. По делото е бил изготвен доклад от разследващия орган, след което разследващите органи са счели, че са събрани достатъчно доказателства и са пристъпили към изготвяне на постановление за привличане на обвиняем и неговото предявяване.

Обв. М. не е бил намерен на постоянния си адрес и след като е било установено, че се намира в чужбина, на 09.10.2020г. изготвеното постановление за привличане в качеството на обвиняем и било предявено на служебен защитник, по реда на чл.206 вр. чл.269, ал.3, т.4, б “в“ от НПК.

По мнение на този съдебен състав незаконосъобразно е било извършено привличане на обвиняем с участието на служебен защитник, а не на защитник адв. К.. От материалите по делото и депозираната до БРП молба може да се направи извод, че обв. М. е възложил защита на адв. З. К. да го представлява, макар и към момента на упълномощаването М. да е нямал качеството на обвиняем. Ето защо според този състав е било нарушено правото на защита на лицето както да разбере за какво престъпление се привлича, така и да се осъществи правото му на защита. Това нарушение обаче е било отстранено в хода на ДП като е било извършено ново привличане на обвиняем на 13.09.2021г. и постановлението е било предявено лично на обвиняемия и на 2 неговия упълномощен защитник. Ето защо макар и да се касае за нарушение, което е съществено, същото е било отстранено и не се налага връщане на делото на предходна фаза заради това нарушение.

Х. М. е бил привлечен като обвиняем с постановление, предявено на 13.09.2021г. с участието на упълномощен защитник, съгласно представеното л. 78, том 2 за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 5, ал. 3, т. 1, вр. чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП и по чл. 343б, ал. 1 от НК (л. 73-74 том 2 ДП) като е прието, че размерът на имуществените вреди е 20000 лева. Взета е МНО „подписка“.

След продължаване на действията по разследване е настъпила промяна в обстоятелствата като след изготвена повторна съдебно-оценъчна експертиза прокурорът е приел, че размерът на щетата възлиза на 27682,75 лева при липса на промяна на правната квалификация на деянието и поради променените факти е преценил, че следва да се извърши ново привличане на обвиняемия. Изготвено е постановление за привличане на обвиняемия л. 43, том 3 ДП. Според този съдебен състав правилна е преценката на прокурора, че следва да се извърши ново привличане на обвиняем съгласно разпоредбата на чл. 225 НПК, тъй като се касае за съществено изменение на фактическите обстоятелства относно размера на щетите, макар и да не се променя правната квалификация. С обвинителния акт прокурорът не може да „надскочи” от фактическа и правна страна последно предявеното срещу лицето обвинение, срещу което то се е защитавало, защото това би довело до недопустимо влошаване на положението му. Лицето правилно е преценено, че трябва да се запознае с новите фактически обстоятелства.

В случая обаче привличането е било извършено в условията на чл. 206 НПК като е прието, че е налице хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б „в” НПК – лицето се намира извън пределите на Република България и е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си. От представените материали обаче не може да се приеме редовно призоваване на лицето за извършване на действието. С постановление от 16.03.2022г. на Адм.ръководител на БРП е била отменена мярката за неотклонение „подписка” спрямо обвиняемия, а спрямо него не е била вземана мярка за процесуална принуда да напуска пределите на страната като в случая и не се касае за обвинение за тежко престъпление, за да се наложи такава. Изпратени 3 са призовки до адрес в с. Ж. като е постъпила докладна записка, че адресът е бил посетен от служител на РУ Камено, но обв. не е бил установен и при разговор със съседи и кмета на селото било установено, че се намира във В..

Призовка не е била връчена на обвиняемия. За извършване на действието по ново привличане на обвиняем е призован неговия защитник като призовка е връчена в качеството му на защитник, а не със задължение при съгласие да я предаде на обвиняемия съгласно чл. 180, ал.3 НПК. Защитникът се е явил за извършване на процесуално-следственото действие като е посочил, че лицето се намира извън страната, но е нужно да се запознае с новото обвинение и че се нарушава правото на защита на обвиняемия. Разследващите органи не са посочили поради какви обстоятелства приемат, че следва да се пристъпи към задочно привличане на обвиняемия като не е изискана информация и по линията на международноправно сътрудничество относно адрес на обвиняемия във Великобритания (въпреки, че такива данни са налични л.47, том 2 ДП).

В случая по мнение на съдебния състав не може да се приеме, че е налице редовно призоваване на обвиняемия за извършване на ново привличане като спрямо него не е била взета мярка за процесуална принуда, същият е свободен да се придвижва в пространството, включително и няма ограничения да напуска пределите на страната. В случай, че разследващият орган се позовава на друга хипотеза - обвиняемият се намира извън пределите на Република България и местоживеенето му не е известно или не може да бъде призован по други причини, то това трябва да е изрично посочено, а в случая не е сторено и е неясно поради обстоятелства органът на ДП приема редовно призоваване на обвиняемия.

Правото на обвиняемия да участва в наказателното производство по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК включва и правото му на лично участие, това негово право е винаги съществено нарушено, когато досъдебното производство или част от него /както е в случая/ е било проведено при условията на задочен процес, без да са били налице условията за това. В конкретния случай част от разследването по делото и отделни процесуални действия, предполагащи личното участие на обвиняемия, са били извършени в негово отсъствие, който, намирайки се извън пределите на страната, не е бил призован и не е бил направен опит да бъде установен. По мнение на съдебния състав не може да се приеме, че след предявяване на 4 първоначалното обвинение в досъдебното производство обвиняемият се е укрил от разследващите органи и че не е изпълнил своето процесуално задължение, да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес, тъй като такива ограничения спрямо него към датата на ново привличане на обвиняем не са съществували и не е имал мярка за неотклонение.

Макар и да е спазено изискването при новото привличане като обвиняем това действие като извършено в негово отсъствие да е с участието на упълномощения от него защитник /чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК/, за датата на новото привличане като обвиняем обвиняемият не е уведомен и поради неправилното прилагане на нормата на чл. 206 НПК вр. чл. 269, ал. 3 НПК на досъдебното производство подсъдимият е бил лишен от възможността да упражни правата си по воденото срещу него досъдебно производство след изменение на обвинението. Отнета е възможността на подсъдимия още на досъдебното производство да упражни правата си като обвиняем, да разбере в какво се обвинява след изменение на обвинението, да дава обяснения по обвинението пред разследващите органи. Разглеждане на делото в отсъствие на обвиняем, когато не са били налице законовите предпоставки за това, е съществено процесуално нарушение, тъй като е довело до ограничаване на процесуалните му права, като това нарушение е съществено и отстранимо на досъдебното производство. Подсъдимият има право на защита при повдигане на обвинение срещу него преди изготвяне на обвинителния акт и преди предявяване на разследването, като нарушаването на това право следва да се определи като абсолютно процесуално нарушение, което следва да бъде отстранено.

На следващо място обвиняемият не е бил запознат и с материалите по разследването, въпреки изричното му искане в тази насока като е видно, че за това процесуално-следствено действие след ново привличане не е направен опит да бъде призован, а призовка след новото привличане е получил само неговият защитник. Правото на обвиняемия да участва на досъдебното производство включва и правото му да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения. На досъдебното производство това право се гарантира чрез института „предявяване на разследването”. Затова на практика ще е налице съществено и отстранимо нарушение на това право, когато 5 обвиняемият не е бил призован за предявяване на разследването, както е в случая. Касае за съществено нарушение, което по правило може да се отстрани в хода на съдебната фаза като обвиняемият и неговият защитник имат възможността да се запознаят с материалите по делото и да направят съответни искания в хода на съдебно следствие.

В случая обаче разследващите органи са извършили съществено изменение на фактическите обстоятелства, обусловило нуждата от ново привличане на обвиняем, за което процесуално действие не са били налице законовите предпоставки за задочно производство и е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на обвиняемия, което е отстранимо чрез законосъобразно извършване на процесуалното действие – при извършване на действието при спазване на правата на обвиняемото лице да му се предяви постановлението за привличане или да се извърши при условията на задочно производство, но при спазване на процесуалните правила за това.