Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 140 от 08.06.2026, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 300/2026
Вид
Решение № 140
Подписан
08.06.2026
В сила
08.06.2026
Състав
Теменуга Иванова Стоева, Георги Методиев Павлов, Павлина Нейчева Паскалева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. гр. Добрич, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Георги М. Павлов

Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Въззивно гражданско дело № 20263200500300 по описа за 2026 година

Производството е по глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението”, раздел І „Обжалване на действията на съдебния изпълнител” на Гражданския процесуален кодекс.

Въззивно гражданско дело № 300/2026 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по повод на жалба рег. вх. № 3712/13.05.2026 г., подадена от С. Х. В. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. В., ЖК „В.В.“ № ****************-* срещу Отказ на частен съдебен изпълнител Лучия Тасева, , рег. № 737 на КЧСИ, с район на действие ОС-Добрич по изп. дело № 20177370400568, както и срещу размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

С атакувания акт, частният съдебен изпълнител е отказал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата са инвокирани доводи за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита атакувания акт на държавния съдебен изпълнител за незаконосъобразен, като претендира неговата отмяна.

Взискателят не е изразил становище.

Частният съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действия съобразно чл. 436, ал. 3 ГПК.

1

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, като взе предвид данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна в изпълнителното производство срещу подлежащо на обжалване действие на частния съдебен изпълнител – отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, както и размера на разноските по т. 26 ТТРЗЧСИ. С оглед горните констатации, жалбата е ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на предпоставките за изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В т. 10 на тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК - ВКС, не е разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва перемцията. Поставеният въпрос в тълкувателното решение е: "Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемция на основание чл.

433 ал. 1, т. 8 ГПК“ и отговорът е, че новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането на длъжника.

Прекратяването на изпълнителното производство поради т. н.

„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти – ТР – 2 – 2015 – ОСГТК.

Перемцията е без правно значение за давността. Перемпцията и давността са различни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение ( но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я 2 зачете), а перемцията не изключва принудителното изпълнение – тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.

Двугодишният срок за перемпция започва да тебе от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, в т. ч. и доброволно, т.е. осъществяването на всички способи е приключило успешно или не – р. № 372021-ВКС.

Условие за ненастъпване на прекратяването на изпълнителното производство по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е искането на взискателя на извършване на изпълнително действие в рамките на изпълнителното производство – т. 10 на ТР – 2 – 2015 - ОСГТК.

Перемция не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ, в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, ако през това време се е осъществявал поискания от него предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност има ли нужда от друг способ.

Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

В разглеждания случай, в контекста на гореизложеното и с оглед доказателствата по делото, се установява, че в темпоралните рамки на изпълнителното производство не е изтекъл двугодишният период от време, релевантен за перемиране на производството.

Доводите на длъжника касателно размера на разноските по т. 26 ТТРЗЧСИ са неоснователни, тъй като такива не са начислени.

Изложените съображения дават основание на Съда да приеме жалбата за неоснователна и като такава да я остави без уважение.

3

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 437 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба рег. вх. № 3712/13.05.2026 г., подадена от С. Х. В. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. В., ЖК „В.В.“ № ****************-* срещу Отказ на частен съдебен изпълнител Лучия Тасева, , рег. № 737 на КЧСИ, с район на действие ОС-Добрич по изп. дело № 20177370400568, както и срещу размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4