Решение № 325 от 26.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Благоевград, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20261200500461 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивна жалба с вх.№2354/29.01.2026г. е подадена от Ю. Е. В., ЕГН **********, с адрес: с.**, чрез адв.М. П., против Решение №1015/13.12.2025 г., постановено по гр.д. №220/25 г. по описа на РС-Благоевград.

Недоволен от атакувания акт e останал жалбоподателят, който го счита за неправилен, необоснован, постановен при нарушение на материалните и съдопроизводствените правила, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява въззивният съд да отмени решението и да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна, от която е постъпил отговор на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и иска от съда да го потвърди. Претендира разноски.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от Ю. Е. В., ЕГН **********, с адрес : с. **, против „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, представлявано от Т.И.В., със седалище и адрес гр. Со** С исковата молба се иска от съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, представлявано от Т.И.В., седалище и адрес: гр. **, че Ю. Е. В., ЕГН **********, с адрес: с. **, не дължи сумата от: 1000 лв. /хиляда лева/, частично вземане от неплатено задължение в общ размер от 19 984,45 лв. /деветнадесет хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/, от които 16 582,37 лв. /шестнадесет хиляди петстотин осемдесет и два лева и тридесет и седем стотинки/ присъдени главница;

2355,76 /две хиляди триста петдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ присъдени лихва за периода 22.06.2012г. - 11.02.2013г., сумата в размер на 35,00 /тридесет и пет/ лева законна лихва върху главницата и, 380,66 лв.

/триста и осемдесет лева и шестдесет и шест стотинки/, заплатена държавна такса и 630,66 лв. /шестстотин и тридесет лева и шестдесет и шест стотинки/, заплатено юрисконсултско възнаграждение, вземане по изпълнителен лист от 13.02.2013г. издаден по ч.гр.д. № 358/2013г. по описа на Районен съд Благоевград в полза на ответника, въз основа на които е образувано изпълнително дело № 421/2024г. по описа на ЧСИ Г. С., поради погасяване на 2 вземанията по давност и правото на ответника да пристъпи към принудително изпълнение на същото не съществува, тъй като е изтекъл пет годишния давностен срок. Претендират се и сторените по делото разноски.

Твърди се, че с изпълнителен лист, издаден на 13.02.2013г. по ч.гр.д. № 358/2013г. по описа на PC - Благоевград, ищцата е осъдена да заплати в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, сумите в размер на 16 582,37 лв. главница; 2 355,76 лева - лихва за периода 22.06.2012г. - 11.02.2013г.; сумата в размер на 35,00 лв. - законна лихва; 380,66 лв. - държавна такса и 630,66 лв. юрисконсултско възнаграждение. Излага се, че през 2013г. на основание посочения по-горе изпълнителен лист, кредитора „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, е образувал изпълнително дело № 81/2013г. по описа на ЧСИ Г. С., рег. № 798, като изпълнителното дело е прекратено на 05.12.2024г. по молба на взискателя, като е посочено, че последното изпълнително действие по делото е на 27.10.2017г. Излага се, че на 05.12.2024г. по молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375 /цесионер/, с приложен към молбата за образуване на делото договор за цесия в полза на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375 и на основание същия изпълнителен лист издаден на 13.02.2013г. по ч.гр.д. № 358/2013г. по описа на PC - Благоевград е образувано ново изп. дело № 421/2024г. по описа на ЧСИ Г. С., рег. № 798, като при образуването на изпълнителното дело, на гърба на оригинална на изпълнителния лист е посочено, че последното изпълнително действие е запор на трудово възнаграждение на 27.10.2017г. по изп. дело № 81/2013г. на ЧСИ С.. Излага се, че по изпълнително дело № 421/2024г. на ищцата не й е връчвана покана за доброволно изпълнение, но е наложен запор на трудовото й възнаграждение. Навежда се, че от последното извършено изпълнително действие 27.10.2017г. по изп. дело № 81/2013г. на ЧСИ С. до образуване на новото изпълнително дело № 421/2024г. е налице пълно бездействие, както от страна на взискателя, така и от страна на съдебния изпълнител. Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба по изпълнителното дело в продължение на пет години по отношение на ищцата не са били извършвани същински изпълнителни действия, поради което присъдените по ч.гр.д. № 358/2013г. по описа на PC - Благоевград вземания, предмет на принудителното изпълнение, се сочи, че са погасени по давност. Твърди се, че 5 годишния давностен срок за вземанията, предмет на процесните изпълнителни листа е изтекъл, тъй като по образуваното изпълнително дело нямало извършвани валидни изпълнителни действия, като се сочи, че началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност, е 27.10.2017г. датата на последното извършено изпълнително действие.

В законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор по заявената искова молба, с който се оспорва предявения иск, като 3 неоснователен. Претендират се сторените по делото разноски. В случай на уважаване на предявените искове се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.

Твърди се, че на 14.12.2007 г. е сключен договор за кредит между Ю. Е.

В. /кредитополучател/ и „Банка ДСК“ ЕАД /кредитор/, като поради неизпълнение на задължението, от страна на банката е инициирано заповедно производство, образувано под № 358/2013 г. по описа на PC - Благоевград, завършило с издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Навежда се, че по повод издадения изпълнителен лист било образувано първоначално на 22.02.2013 г. изпълнително дело № 81/2013 г. по описа на ЧСИ Г. С., с рег. № 798 при КЧСИ и район на действие ОС - Благоевград, като същото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 във вр. с т. 8 от ГПК и е преобразувано в ново изпълнително дело № 421/2024 г. по описа на същия съдебен изпълнител, което е висящо към датата на предявяване на иска. Навежда се, че процесното вземане е прехвърлено първоначално съгласно сключен договор за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД /цедент/ и „ОТП Факторинг България“ ЕАД /цесионер, понастоящем влял се в „Банка ДСК“ АД/. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е придобило вземането от цедента ОТП Факторинг България“ ЕАД с договор за цесия от 16.12.2020 г. и считано от тази дата, кредитор по задължението се явява именно дружеството. Излага се, че преди образуването на изпълнително дело № 421/2024г. по описа на ЧСИ Г. С., между ответното дружество и длъжника Ю. Е. В. са сключени няколко споразумения за доброволно погасяване на процесното задължение, а именно: Споразумение с изх. № МА300000877/07.01.2021 г.; Споразумение с изх.№ МА30004170/13.01.2022 г.; Споразумение с изх. № М А300024262/27.01.2023 г.; Споразумение с изх. № МА300017097/30.01.2024 г., поради което се сочи, че погасителната давност е надлежно прекъсната, тъй като със сключване на посочените споразумения, длъжникът е признал безусловно задължението си по основание и размер, както и че ще погасява същото доброволно. Отделно от това се сочи, че след 27.10.2017 г. са депозирани регулярно молби за извършване на изпълнителни действия, включително на 26.07.2021 г. с входирането на молбата за конституирането на ответника като взискател по изпълнително дело № 81/2013г. по описа на ЧСИ Г. С., с която е поискано налагането на запор на банковата сметка на длъжника. Излага се, че с молбата погасителната давност е прекъсната надлежно, доколкото поисканото действие не е извършено не по вина на кредитора, а по вина на съдебния изпълнител, който е бездействал. Навежда се, че след 26.07.2021 г. от страна на ответника е депозирана молба с Изх. № МАЗ 00198970/15.11.2024 г. до ЧСИ С. за образуване на ново изпълнително дело по процесния изпълнителен лист, като с молбата, погасителната давност 4 е прекъсната, тъй като в т.5 от същата е обективирано искане за налагане на запор банкова сметка. В хода на новообразуваното изпълнително дело № 421/2024 г. по описа на ЧСИ Г. С., се твърди, че погасителната давност е прекъсната последователно на 28.01.2025 г. и 25.02.2025 г., когато съдебният изпълнител е направил разпределение на постъпили суми от принудително изпълнение. Отделно от изложеното се твърди, че с подписаното между Ю. Е.

В. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД споразумение с изх. № МА300017097/30.01.2024 г. за доброволно погасяване на процесното задължение, съгласно чл. 4. ал. 4 от Споразумението, длъжникът, на основание чл. 113 от ЗЗД е упражнил правното си на отказ от последиците по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД настъпили до датата на подписване на споразумението. В тази връзка, се сочи, че съобразно нормата на чл. 113 ЗЗД, отказ от давност е допустим, единствено, ако същата е изтекла. В процесния случай, се сочи, че съгласно изложеното от ищеца, погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист е изтекла към датата на образуване на новото изпълнително дело № 421/2024 г. по описа на ЧСИ Г. С., тъй като последното действие, с което същата е прекъсната е извършено на 27.10.2017 г. С оглед изложеното, се сочи, че длъжникът Ю. Е. В. е направила валиден отказ от субективното право на погасителна давност, като от 30.01.2024 г. е започнала да тече нова погасителна давност за цялото вземане.

Не се оспорва, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.08.2014 г. по ч.гр.д. 2017/2010 г., по описа на Районен съд - Благоевград, ищеца е осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ посочените в изпълнителния лист суми, че е образувано изпълнително дело № 541/2015 г., по описа на ЧСИ Георги Цеклеов, рег. № 702 КЧСИ на 03.08.2015г., както и че ответникът е взискател по изпълнителното дело. Не се оспорва, че на 14.12.2007 г. е сключен договор за кредит между Ю. Е. В. /кредитополучател/ и „Банка ДСК“ ЕАД /кредитор/, като поради неизпълнение на задължението не се оспорва, че от „Банка ДСК“ ЕАД е инициирано заповедно производство, като е било образувано ч.гр.д № 358/2013 г. по описа на PC - Благоевград, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 13.02.2013 година. Не се оспорва, че въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано първоначално на 22.02.2013 г. изпълнително дело № 81/2013 г. по описа на ЧСИ Г. С., с рег. № 798 при КЧСИ и район на действие ОС - Благоевград, което е прекратено на основание чл.