Решение № 112 от 26.09.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Г.О., 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Х. П. Попов при участието на секретаря Цветомира В. Николова като разгледа докладваното от Х. П. Попов Административно наказателно дело № 20254120200387 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Х. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В. бул. „***“ № 26, ет. 2, ап. 20 е останал недоволен от

Електронен фиш, серия Г № 0074252 на ОД на МВР – В.Т., с който на основание чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, 1, т. 1, във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането, му е наложена глоба в размер на 250,00 лева, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Счита същия за неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Според него в електронния фиш не са отразени правилно обстоятелствата по нарушението, не е изяснена фактическата обстановка, както и дали е извършил вмененото му нарушение на ЗДвП, с което било нарушено правото му на защита. Освен това при определяне размера на административното наказание, наказващия орган не взел предвид разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН относно тежестта на нарушението и обстоятелствата, касаещи извършване на същото. Моли съда да го отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е депозирана молба с вх. № 9875/09.07.2025 г. от жалбоподателя Х. Р. И. чрез адв. А. Х. Д. от АК – В., с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Адв. Д. заявява, че 1 поддържа изложеното в жалбата и оспорва фактическата обстановка. Прави доказателствени искания и излага подробно мотивирано становище по същество. Прилага договор за правна защита и съдействие ведно с пълномощно и списък с разноски.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОД на МВР – В.Т., редовно призована страна, не изпраща представител и не взема становище по делото.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Обжалваният електронен фиш е съставен за това, че на 18.03.2025 г., в 19,21 ч. в обл. В.Т., общ. Л., на ПП І-4 (С. – В.) км 153+343, в посока към гр.

В., при ограничение 60 км/ч за извън населено място, въведено с ПЗ В-26, с автоматизирано техническо средство „Multaradar SD580” и отчетен толеранс в полза на водача, е установено управление на МПС, което е регистрирано в Република България и не е спряно от движение – товарен автомобил „Мерцедес 213 ЦДИ“ с рег. № ***, за който не е сключен договор за застраховка

„Гражданска отговорност“ и квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което на Х. Р. И., ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 250,00 лв. на основание чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ.

По делото е представена справка от Централна база – КАТ, от която е видно, че процесният товарен автомобил „Мерцедес 213 ЦДИ“ с рег. № *** е в движение и е собственост на Х. Р. И..

Направени са справки в интернет страницата на Гаранционен фонд по регистрационен номер и по номер на рама, от които е видно, че към дата 18.03.2025 г. за товарен автомобил „Мерцедес 213 ЦДИ“ с рег. № *** няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.

Няма данни кога фишът е връчен на жалбоподателя. Жалбата срещу електронния фиш е входирана в ОД на МВР – В.Т. на 28.05.2025 г. и изпратена на 03.06.2025 г. от административно-наказващия орган до съда.

Към материалите на делото е приложена снимка № 673 от 18.03.2025 г., 2 на която се вижда единствено регистрационния номер превозното средство ***. Съдът е изискал служебно от наказващия орган ясен снимков материал към електронен фиш, серия Г № 0074252 на ОД на МВР – В.Т.. Такъв е депозиран с писмо с рег. № 26600016614/12.07.2025 г. и приложен по делото.

Към административнонаказателната преписка е наличен преглед на фиш, от който се установява, че процесният ЕФ е издаден на 21.03.2025 г.

Приложено е и удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888, от което се установява, че видеорадарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „Multaradar SD580” е одобрен тип за използване, вписана под № 4888 и е със срок на валидност до 08.12.2020 г.

Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. От протокол № 004-СГ-ИСИС/23.01.2025 г. на БИМ, се установява че същата съответства на одобрения тип.

При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок, предвид което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е една от задължителните застраховки, които българското застрахователно право предвижда в чл. 461, т. 1 от КЗ. Същевременно, нормата на чл. 483, ал. 1 от КЗ посочва субектите, които имат това законово задължение, т. е. тези, които трябва да сключат такава застраховка, а именно: на първо място, всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е било спряно от движение (т. 1 на чл. 483, ал. 1 от КЗ ), и на следващо място – всяко лице, което управлява МПС при влизане на територията на РБ, когато няма валидна за територията на страната. Съответно за неизпълнението на това задължение са предвидени санкции с разпоредбите на чл. 638, ал. 1, т.

1 и т. 2 от КЗ.

От изложеното е видно, че жалбоподателят е бил длъжен в качеството си на собственик на превозно средство товарен автомобил „Мерцедес 213 ЦДИ“ с рег. № *** да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка 3

„Гражданска отговорност“. В разглеждания случай, от събраните по делото доказателства, се установи, че към момента на установяване на нарушението за горепосоченото МПС не е имало валидно сключена такава застраховка.

От друга страна, обаче, в словесното описание на нарушението в ЕФ Серия Г № 0074252 е посочено установено с АТСС управление на товарен автомобил „Мерцедес 213 ЦДИ“ с рег. № ***, регистрирано в България и не е спряно от движение, за което собственикът му не е сключил застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Същевременно е вписано, че е извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка чл. 638, ал. 4, във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2, във връзка с чл.

461, т. 1 от КЗ.

Както вече бе отбелязано, разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вменява задължение да бъде сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Това нарушение се осъществява с бездействие и за определяне кога то е извършено във времето е необходимо да се установи към кой момент е възникнало задължението – след придобиване на собствеността, при изтичане срока на предходна застраховка или предсрочно прекратяване, поради неплащане на премия. Това нарушение ще продължи да съществува до момента, в който по отношение на МПС бъде сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и тя бъде заплатена. След като задължението на собственика е през целия период на притежаване на автомобила за него да бъде сключена застраховка „Гражданска отговорност“, то нарушението не се извършва с еднократно действие, а е определен период. Тоест, в хипотеза на бездействие датата на административното нарушение не представлява дата на което нарушението е установено, а е период, който в случая има начален момент.

От друга страна за извършеното нарушение на Кодекса на застраховането срещу жалбоподателят е издаден електронен фиш, което е състав на нарушение по чл. 638, ал. 4 от КЗ . Това е нарушение, което се извършва с действие и се явява довършено при установено и заснето с АТСС управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от 4

КЗ се издава ЕФ, който се изпраща на собственика на автомобила.

Посочените по-горе законови разпоредби представляват състави на две различни административни нарушения. Смесването им е довело да нарушение правото на защита на наказаното лице, тъй като не е могло да разбере в какво точно е обвинено.

Действителната воля на наказващия орган не може да бъде изведена и от словесното описание на нарушението. В него са посочени ограничение на скоростта – 60 км/ч за извън населено място, въведена с ПЗ В-26 …. и отчетен толеранс в полза на водача. С АТСС е установено действието - „управление на МПС“ (чл. 638, ал. 4 от КЗ - ) и бездействието „несключване на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което е изпълнителното (чл. 638, ал. 1, т. 2 , във вр. с чл. 483, ал.

1, т. 1 от КЗ). Очевидно е, че цитираната формулировка не води до яснота на повдигнатото обвинение и не може да бъде приета като описание на деянието, доколкото липсва описание на обективните признаци на нарушението. Това представлява съществено нарушение на особените процесуални правила, предвидени в ЗДвП (към който приложимият КЗ препраща) за описание на съставомерните факти на нарушението.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че издаденият срещу Х. Р. И. електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на обезщетение за разноските, направени в съдебното производството пред районния съд има жалбоподателят. Такава претенция за присъждане на разноски е заявена от него, като е приложен и договор за правна защита и съдействие от 02.07.2025 г. с уговорено възнаграждение за в размер на 600,00 лв. В настоящия случай съдът намира възражението за прекомерност на наказващия орган за основателно. Делото не е с фактическа и правна сложност, предметът на същото не изисква специални познания от определени области. Следва да се отбележи, че защитникът е депозирал единствено молба с доказателствени искания и съображения по съществото на спора от името на своя подзащитен.

От нормата на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа е видно, че ако 5 административното наказание е под формата на „глоба“ или „имуществена санкция“, адвокатското възнаграждение се определя по реда на чл. 7, ал. 2 – върху стойността на всяка наложена „глоба“ или „санкция“. Следователно при интерес до 1000,00 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата), какъвто е разглеждания от нас случай – глоба в размер на 250,00 лв., то дължимото адвокатско възнаграждение е 400,00 лв., който размер съдът намира за справедлив и следва да бъде присъден на жалбоподателя.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия Г № 0074252 на ОД на МВР – В.Т., с който на Х. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В. бул. „***“ № 26, ет. 2, ап. 20, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250,00 лв.

(двеста и петдесет лева) като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА ОД на МВР – В.Т., с адрес на управление гр. В.Т., ул. „***“ № 7, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В. бул. „***“ № 26, ет. 2, ап. 20 сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща направените от И. разноски в производството по АНД № 387/2025 г. по описа на Районен съд – Г.О. за заплатено от него адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В.Т. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено и обявено.