Решение № 2405 от 17.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2405 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Темислав М. Димитров

Членове:

Цветелина Ал. Костова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100512790 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 1213 от 22.01.2024 г., постановено по гр. д. № 13260/2022 г. по описа на СРС, 145- и състав, „Уиз Еър Унгария Црт.“ чуждестранно акционерно дружество, извършващо търговска дейност в Република България чрез клона си „Уиз Еър Унгария“ Црт.

– клон България“, е осъдено да заплати на Ц. К. К. сумите, както следва: на основание чл.

215, ал. 1 КТ сумата от 3094,03 лв., представляваща неизплатени командировъчни пари за полети в периода от 01.02.2019 г. до 14.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 10.03.2022 г., до окончателното изплащане на вземането; на основание чл.

177, ал. 1 КТ сумата от 928,59 лв., представляваща сбор от неизплатени възнаграждения за дните, през които Ц. К. К. е ползвала платен годишен отпуск в периода от 01.03.2019 г. до 14.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 10.03.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за разликата над сумата от 928,59 лв. до пълния предявен размер от 1126,09 лв.; на основание чл. 264 КТ сумата от 106,22 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за положен труд през официални празници в периода от 01.02.2019 г. до 14.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 10.03.2022 г., до окончателното изплащане на вземането; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 26,89 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение за работа през официални празници за периода от падежа на съответното плащане, първото от което е падежирало на 10.04.2019 г., до 1

10.03.2022 г.

Със същото решение са отхвърлени предявените от Ц. К. К. срещу „Уиз Еър Унгария Црт.“ чуждестранно акционерно дружество, извършващо търговска дейност в Република България чрез клона си „Уиз Еър Унгария“ Црт. – клон България“, искове, както следва: иск с правна квалификация чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване недействителност на клауза 5б от трудовия договор, сключени между страните на 01.01.2015 г.; иск с правна квалификация чл.

128, т. 2 КТ за сумата от 10543,67 лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения според изработеното /„секторни плащания“/ в периода от 01.02.2019 г. до 14.01.2020 г.; иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2421,99 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху секторните плащания от трудовите възнаграждения за периода от падежа на съответното плащане, първият от които е настъпил на 11.03.2019 г., до 10.03.2022 г.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника „Уиз Еър Унгария Црт.“ срещу решението в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ, с правно основание чл. 264 КТ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В жалбата са изложени съображения за недопустимост, а при условията на евентуалност – за неправилност, на решението в обжалваната част като постановено при нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и при необоснованост на изводите на районния съд.

Твърди се, че не ответното дружество, а клонът, чрез който то действа на територията на Република България, е работодател на ищцата, поради което предявените искове са недопустими. Навежда се, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо и на друго основание, а именно – неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовност на исковата молба. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че приложение в процесния случай намират чл. 31, ал. 2 и Приложение 3а НСКСЧ, както и че определените в посочената наредба ставки на командировъчните пари на ден са минимални. Изтъква се, че неправилно първоинстанционният съд е включил към базата за изчисляване на възнаграждението по чл. 177 КТ в качеството на допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер секторните плащания, секторния бонус и дневните пари, заплащани за първи и втори сектор. Твърди се, че съдът неоснователно е уважил претенциите по чл. 264 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е възприел неправилните изчисления на вещото лице. Моли се съдът да обезсили първоинстанционното решение в обжалваната част, а при условията на евентуалност – да отмени същото като неправилно и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата Ц. К.

К., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищцата Ц. К. К. срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ, с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и с правно 2 основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението в обжалваната част като постановено при нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и при необоснованост на изводите на районния съд. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че комисионите за извършени продажби на борда на въздухоплавателното средство не представляват трудови възнаграждения с постоянен характер, поради което същите следва да се изключат от базата, която служи за определяне на размера на дължимите възнаграждения по чл. 177 КТ. Сочи се, че неправилно районният съд е приел, че клаузата от процесния трудов договор, която ищцата е поискала да бъде обявена за недействителна, е валидна, поради което неправилно е отхвърлил и искът с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ за присъждане на неизплатени секторни плащания. Моли се съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Уиз Еър Унгария Црт.“.

С решение № 12314 от 21.06.2024 г., постановено по гр. д. № 13260/2022 г. по описа на СРС, 145- и състав, е оставена без разглеждане молба за поправка на очевидна фактическа грешка с вх. № 143793 от 30.04.2024г., подадена от ответника „Уиз Еър Унгария“ Црт., в частта по отношение на искане във връзка с иск по чл. 224 КТ и е оставена без уважение молба за поправка на очевидна фактическа грешка с вх. № 143793 от 30.04.2024г., подадена от ответника „Уиз Еър Унгария“ Црт., в частта по отношение на искане във връзка с предявените искове по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 177, ал. 1 КТ.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника „Уиз Еър Унгария“ Црт. срещу решение № 12314 от 21.06.2024 г., постановено по гр. д. № 13260/2022 г. по описа на СРС, 145- и състав, в частта, с която е оставена без уважение молба за поправка на очевидна фактическа грешка с вх. № 143793 от 30.04.2024 г., подадена от ответника „Уиз Еър Унгария“ Црт., в частта по отношение на искане във връзка с предявените искове по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 177, ал. 1 КТ. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че съдът е приел за валидна уговорката, съгласно която плащането за първите два сектора е включено в основната заплата, поради което същите не следва да бъдат включени в базата за изчисляване на възнаграждението по чл. 177 КТ. Иска се отмяна на обжалваното решение и допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1213 от 22.01.2024 г., постановено по гр. д. № 13260/2022 г. по описа на СРС, 145- и състав, като „Уиз Еър Унгария Црт.“ – клон България КЧТ бъде осъден да заплати възнаграждението по чл. 177 КТ, без в базата му да се включват първите два сектора.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата Ц. К.

К., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

Решението в частта, с която е оставена без разглеждане молбата по чл. 247 ГПК, като необжалвано е влязло в законна сила.

3

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявени са иск с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ, искове с правно основание чл.

128, т. 2 КТ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, иск с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, иск с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ, както и искове с правно основание чл. 264 КТ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Не е спорно във въззивното производство, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че в процесния период 01.02.2019 г. – 14.01.2020 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „старши член на кабинен екипаж“ /съгласно анекс към трудовия договор от 01.01.2017 г./, а преди това – длъжността „стюард/стюардеса“, при ответника.

Съгласно чл. 5а от трудовия договор от 01.01.2015 г. работодателят се е задължил да заплаща на ищцата брутна годишна заплата в размер на 7 237 лева, платима на 12 равни месечни вноски в зависимост от действително отработените месеци, която сума включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, включително: основна брутна заплата; брутна еднократна сума за допълнителна работа, извършвана извън графика ежедневно или над необходимите часове на работа, или в почивен ден, в съответствие с чл.

143 КТ; брутна еднократна сума за часовете на разположение на работодателя или през който е повикан на работа през период, през който е на разположение на работодателя; брутна еднократна сума за часовете на работа през следобедни и нощни смени и брутна еднократна сума за прослужено време и професионален опит.

Между страните е постигнато съгласие, че след всеки планиран и приключен сектор работодателят ще заплаща на служителя така нареченото „секторно плащане“, като първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори. Размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите, приключени от служителя в рамките на определен ден в допълнение към първите два сектора, е 24,45 лева /бруто/, която сума следва да бъде заплащана всеки месец от работодателя допълнително /чл. 5б/.

Уговорено е също така, че служителят има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни пари по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, определени в изрична заповед на работодателя /чл. 5б/.

Чрез представените по делото писмени доказателства се установява, че с анекс от 01.01.2017 г. договорът е изменен, като считано от 01.01.2017 г. ищцата е назначена на длъжност „старши член на кабинен екипаж“, а размерът на основната брутна заплата, включваща горепосочените компоненти, се увеличава на 11 294,92 лева, считано от 01.01.2017 г., а размерът на секторното плащане – на 40,09 лв. /чл. 4 от анекса/.

Към трудовия договор е сключен и анекс от 09.02.2018 г., с който считано от 4

01.01.2018 г. размерът на основната брутна заплата, включваща горепосочените компоненти, се увеличава на 12 420 лева, като размерът на секторното плащане се запазва на сумата от 40,09 лева, заплащана допълнително от работодателя на месечна база. Непроменени са останали всички останали разпоредби на основния договор.

Съгласно чл. 12 от представената по делото и действаща за исковия период политика за отпуски на работодателя от 17.12.2018 г. основният платен годишен отпуск се заплаща от работдателя, като базата за изчисляване е среднодневното възнаграждение на служителя за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който служителят е работил ефективно най- малко 10 работни дни.