Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 236 от 24.02.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2882/2025
Вид
Решение № 236
Подписан
24.02.2026
Състав
Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • § 7 т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 16 · Закон за общинската собственост
  • чл. 3, ал. 2, т. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 31 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000502882 по описа за 2025 година

, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК се развива по жалба от Столична община, чрез юрисконсулт А. Г., насочена против Решение № 2954/15.05.2025 г., постановено по гр.д. № 3354/2024 г. по описа на СГС в уважителната му част, с която първоинстанционният съд е осъдил въззивника да заплати на Т. М. З. от гр.*** на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, суми, както следва: 1/ сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, причинени в резултат от падането й на 27.11.2023 г., на непочистен от сняг и лед тротоар на ул. „Тодор Каблешков“, срещу бл. №231, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 27.11.2023 г. до окончателното издължаване, както и 2 / сумата от 1641,40 лв. – обезщетение за имуществени вреди, съставляващи медицински разходи за лечение на получените от горепосочения инцидент травматични увреждания.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на първоинстанционното решение в обжалваната му част при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в превратна преценка на приобщените по делото доказателства, за неправилно приложение на материалния закон в нормата му на чл.52 ЗЗД, както и за необоснованост.

Поддържа се СГС едностранчиво да е преценявал ангажираните по делото от страна на въззивника доказателства касателно фактът на почистването от лед и сняг на участъка от тротоара, на който се е случило произшествието.

Писмените и гласните доказателства, ангажирани в тази насока, опровергавали изводите на първоинстанционния съд за наличие на виновно бездействие от страна на въззивника, което пък предпоставяло и неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска отмяна на 1 обжалваното решение в уважителната му част и по съществото на спора постановяване отхвърляне на предявения иск в пълен размер.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна поддържа неоснователност същата и правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му уважителна част.

Становище по въззивната жалба е депозирано от третото лице – помагач на страната на въззивнака – „ЗМБГ“АД, в което развитите в нея доводи се намират за правилни и изцяло споделими.

Въззивникът Столична Община е подал и частна жалба срещу постановеното Определение по реда на чл.248 ГПК от първоинстанционния съд с № 16217/29.08.2025 г., с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските.

Поддържа се неправилност на това определение, поради неговата необоснованост /липса на изложени мотиви относно адекватността на размера на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение/ и се иска отвяната му и по същество намаляване на адвокатското възнаграждение до неговия минимален размер.

Отговор по тази жалба от насрещната страна не е постъпил.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваната му уважителна част, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивните жалби, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск.

При преценка оплакванията за неговата неправилност въззивната инстанция съобрази следното:

СГС е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от Т. М.

З. против Столична община.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че на 27.11.2023 г. в ищцата се е движела пеша по левия тротоар на ул. „Тодор Каблешков”, в посока от бул. „България“ към ул. „Костенски водопад” и срещу бл. 231 паднала, вследствие на силно заледен тротоар.

При падането получила закрито счупване на външен (латерален) малеолус.

Твърдяло се е събитието да е настъпило в светлата част на денонощието, при ясно време, а на място е имало свидетел очевидец на инцидента.

Поради полученото травматично увреждане се е наложило да й бъде проведено оперативно и медикаментозно лечение, а ищцата изпитвала силен емоционален дискомфорт, физически болки и затруднения в ежедневното си обслужване.

Поддържано е Столична община да има задължението да обезопаси, да поддържа в изправност и в цялост участъци от пътя, които са нейна собственост и за който път тя е длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно състояние, вкл. да не допуска наличието на заледени участъци от тротоарите на територията на общината, които се явяват нейна собственост. Обратното съставлявало противоправно бездействие на работници и служители на ответника, за което последната отговаря на основание чл. 49 от ЗЗД за причинените на ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от получените травматични увреждания.

Предвид на тези съображения е поискано от съда да осъди Столична община да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 22.01.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1641,40 лв. обезщетение за имуществени вреди, съставляващи медицински разходи за лечение.

В отговора по исковата молба ответникът Столична община е оспорил предявеният 2 иск по основание и размер.

Оспорил е всички фактически твърдения на ищцата - относно механизмът на настъпване на инцидента, причинил й уврежданията; относно настъпването на последните и причинната им връзка с непочистен лед и сняг на мястото, сочено като място на произшествието; относно продължителността и периода на възстановяване на ищцата от твърдените наранявания.

Твърди, че с договор peг. № СО А22-ДГ55-440/01.08.2022 г. е възложил на „ЗМБГ“АД почистването на района, в който се е движила ищцата, вкл. на ул.“Тодор Каблешков“ и прилежащите й тротоари, вкл. че в периода от 27.11.2024 г. до 30.11.2024 г. на посочената улица е извършено почистване от сняг и лед от дружеството – изпълнител.

Въвел е възражение инцидентът да се дължи изцяло на поведението /невниманието/ на ищцата и поддържа отделно получените от нея травматичните увреждания да нямат характера на живото застрашаващи и да не са оставили трайни последици върху здравето на ищцата

Оспорва относимостта на разходите за медицински медикаменти, поради липсата на доказателства, че са предписвани на ищцата.

На самостоятелно основание оспорва предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди като бил прекомерен, с оглед характера на получените травматични увреждания и търпените болки и страдания.

По делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано „ЗМБГ“ АД.

В становището си по исковата молба същото оспорва предявените искове с аргументи, че процесната тротоарната площ е била надлежно почистена от сняг към твърдения от ищцата момент на настъпване на инцидента.

След самостоятелен анализ на приобщените пред първоинстанционния съд доказателства въззивната инстанция приема за безсъмнено установи следните релевантни за предмета на спора факти:

Съвкупната преценка на показанията на свидетелката З. З. /сестра на въззиваемата/, писмените доказателства /медицинската документация от УМБАЛСМ“Пирогов“/, както и заключението на неоспорената СМЕ, изслушана пред първоинстанционния съд установяват безспорно, че на 27.11.2023 г., която дата е била ден понеделник, сутринта около 08,15 ч. въззиваемата Т. З., се е придвижвала пеша по тротоара на ул. „Тодор Каблешков“ в посока спирката на трамвай № 7 и магазин „Билла“. Заедно с нея пеша е вървяла и сестра й свидетелката З. З.. В района около блок 231 въззиваемата се подхлъзнала на заледен участък и паднала. Сестра й се намирала на около метър зад нея и е възприела лично инцидента – чула вика й, видяла падането, както и последвалата силна болка. Според нея участъкът бил заледен с прозрачен лед, трудно различим за пешеходци. По него вече били минавали хора, имало тънък слой сняг (1-2 см), но ледът не се е виждал. Свидетелката твърди улицата да не е била почистена, т.к. липсвали обозначения за извършването на такава дейност. След падането тя направила опит да помогне на сестра си, но поради силната болка и неудобната позиция на последната, не успяла. Преминаващ мъж й помогнал да преместят въззиваемата до намираща се наблизо повдигната шахта, за да се облегне, а техен семеен приятел ги откарал до спешен кабинет в „Пирогов“. Там на въззиваемата се направили съответните изследвания /вкл.образни/, от които се установило да е получила фрактура с разместване на глезенната става на левия крак. Първоначално й бил поставен гипс, а на 30.11.2023 г. била приета за операция, която била извършена на следващия ден.

Свидетелката твърди, че след изписването на сестра й от болничното заведение се е наложило да се премести да живее при нея временно, тъй като тя не можела да се обслужва самостоятелно – указанията на лекарите били да не стъпва самостоятелно на крака, вкл. и при ползване на проходилка - наложило се да ползват количка в къщи. Освен това пострадалата имала силните болки. Наложило се първите два месеца да се правят редовни превръзка на раната, за което ангажирали медицинска сестра, след което свидетелката продължила да ги прави. Рехабилитацията започнала в първоначално в дома им с физиотерапевт чрез извършването на пасивни физиотерапевтични процедури без 3 пострадалата да се придвижва - свидетелката я движела до банята и до кухнята с количка.

Впоследствие започнала постепенно да стъпва на крака, като възстановителният период продължил поне 5-6 месеца - първоначално въззиваемата се движела с помощна количка и бастун, а след това - само по равен терен, със сериозни ограничения – не използвала сама обществен транспорт, освен при ниска платформа.

Твърди Т. З. все още да изпитва болки и да получава подуване на глезена, където има поставена метална плака със седем винта, а за болката приема аналгетици.

Сочи травмата да оказала много тежко въздействие освен върху физическото, но и върху психическото здраве на сестра й - изпитвала страх от повторен инцидент, който довел до изолация и повишено тегло.

Преди инцидента сестра й била трудово активен пенсионер, работела на пълен работен ден като строителен инженер в „Еврометал Строй“, грижела се и за възрастната им майка, а след травмата прекратила трудовия си договор, изпаднала в депресивно състояние, отказвала да излиза сама.

Самата свидетелката също се отказала от работа, за да й оказва постоянна грижа.

Въззивната инстанция приема, че вкл. преценени през призмата на чл.172 ГПК поради близките й отношения с въззиваемата показанията на свидетелката З. З. касателно начина на получаване на травмата от пострадалата, както и относно наложилите се по повод на нея лечение, вкл.оперативно, както и търпените болки и неудобства следва да се кредитират, т.к. са плод на личните й възприятия, житейски логични и последователни, вкл. се подкрепят и от анализа на приобщените медицински документи /писмо работодателя на въззиваемата „Еврометал Строй-В“ ООД/, както и от заключението на неоспорената СМЕ.

Последната, изготвена въз основа на анализ на приобщената по делото медицинска документация, касаеща здравословното състояние на въззиваемата /която решаващият състав не обсъжда отделно, т.к. няма необходимата компетентност/, както и на извършен личен нейн преглед е категорична, че полученото счупване на външния глезен вляво е в причинна връзка с процесния инцидент - счупването засяга външния глезен, като фрактурната линия има спираловидна форма, започва отпред и дистално на нивото на ставата и е насочена назад и проксимално /нагоре/ - пострадалата е докладвала, че е „стъпила накриво“. Костната лезия е в началото под предния фибуларен туберкул и по тази причина предния тибио – фибуларен лигамент е здрав. Налице е дислокация в аксиален, напречен и ротационен план.