Решение № 1895 от 22.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1895 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330112857 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 55, ал. пр. 1 от ЗЗД на Я. Й. А., ЕГН:**********, гр. П., ул. „Г. К. № ** чрез адв. Н. против „Кеш Пойнт България" ЕООД, ЕИК:207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Цариградско шосе" №115 Е, ет.5 за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 49,24 евро платена по клауза от сключен договор за потребителски кредит от **** г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 952,31 лв., поради противоречието и с добрите нрави, заобикаляне на материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняване на договорното равноправие между страните и нарушаване на предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на **** г. за сума от 1100 лв. ЛП е 48 %, а ГПР-61,95 %. Съдържа се клауза за неустойка от 952,31 лв. при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Предвидената неустойка излиза извън допустимите функции. Същата представлява допълнително възнаграждение.

Платени са всички задължения по договора.

1

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Отрича нарушенияат на ЗПК. Посочва, че неустойката не е включена при изчисляване на ГПР. Оспорва твърденията за нищожност на клаузата за неустойка.

Признава плащането. Притендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за кредит **** от **** г. е видно, че на същата дата между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответника на ищеца на сума от 1100 лв. за срок от 7 м. платим на вноски при ГЛП -48%, ГПР-61,95 %. В чл. 5 от договора се предвижда предоставяне на обезпечение при определени от кредитора условия и срок., както и в чл. 11 от договора - неустойка от 952,31 лв. при неизпълнение на това задължение.

От предстаевните разписки(лист 9) е видно че ищеца е внесъл по договора в полза на ответника сума от 1448,26 лв.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Няма спор между страните, а и от събраните писмени доказателства и становището на ответника се установява, че е възникнало твърдяното правоотношение с заявените клаузи.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора уговорки съдът след служебна проверка на договора за неравноправни и нищожно клаузи намира, че е налице нарушение на ЗПК досежно посочване на действителния лихвен процент и ГПР, тъй като формално отразените в договора такива не съответстват на разпоредбите на ЗПК. Лихвения порцент надхвърля трикратния размер на законовата лихва и ГПР не отразява всички разходи, в частност дължимата неустойка. Поради това договора на основание чл. 22 от ЗПК е недействителен и по него се дължи връщане само на заемната сума от 1100 лв. Клаузата за заплащане на неустойка от 952,31 лв. при неизпълнение на това задължение за предоставяне на обезпечение се преценя от настоящия състав като нищожна поради нарушение на добрите нрави доколкото излиза извън функциите на неустойката по чл. 92 от ЗЗД да обезпечи изпълнението на главното задължение. Със същата се цели прикриване на възнаградителна лихва, което 2 се явява нарушение на принципа за добросъвестност. Поради това внесените суми на това основание се явяват недължимо платени и подлежат на връщане от кредитора на длъжника.

Тъй като от ищеца се ангажират писмени доказателства за внесени от него суми по договора в размер от 1448,26 лв., то платените такива над 1100 лв., а именно 348,26 лв. се явяват дадени без основание. По делото не се ангажират доказателства от ответника за основанието, на което същите са получени, а и съобразно погасителния план акцесорни задължения са тези за лихва от 251,69 лв. и за неустойка от 952,31 лв. Следователно сумата следва да се приеме като погашение на пълното задължение за лихва и частично за неустойка до размера от 96,57 лв. Предвид отправената претенция за връщане на недължимо платената сума за неустойка от 49,24 евро равностойна на 96,31 лв. съдът намира, че иска е основателен и следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода на делото на ищеца на о нование чл. 78 ал. 1 от ГПК се дължат направените по делото разноски за държавна такса-25,56 евро.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата по аргумент на чл. 78, ал. 5 от ГПК на процесуалния му представител следва да се определи възнаграждение в размер от 204 евро, което съответства на претендираното такова от ответника за оказаната му защита по делото и кореспондира с представения списък за разноски..

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България" ЕООД, ЕИК:207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Цариградско шосе" №115 Е, ет.5 представлявано от Н. П. да заплати на Я. Й. А., ЕГН:**********, гр. П., ул. „Г. К. № ** сумата от 49,24 евро(четиридесет и девет евро и 24 евро цента)- получена без основание за неустойка по договор за кредит от **** г., както и сумата от 25,56 евро (двадесет и пет евро и 56 евро цента) за разноски за производството.

3

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България" ЕООД, ЕИК:207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Цариградско шосе" №115 Е, ет.5 представлявано от Н. П. да заплати на **** С. К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност гр. П., ул. „Й. Г.“ № **, сумата от 204(двеста и четири) евро за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4