Определение № 2329 от 29.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2329 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия А.андрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500487 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частни жалби на ответниците в първоинстанционното производство А. Д. Ц. и В. Д. Ц. срещу определение № 46999 от 12.11.2025 г. по гр.д. № 12028 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд, 87 състав, с което е изменено определението от 15.10.2025 г., с което е прекратено производството по гр.д. № 12028 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд, 87 състав, в частта за разноските, като ответниците А. Д. Ц. и В. Д.

Ц. са осъдени да заплатят на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, при условията на разделност (всеки по ½) сумата в общ размер на 128.05 лева – разноски за производството.

Всеки един от жалбоподателите е застъпил становище за неправилност на атакуваното определение, поради позоваване на районния съд на съдебната практика, постановена в хипотезата на подадено от първоначалния длъжник възражение след законоустановения за това срок, докато в случая се касаело за хипотеза, в която първоначалният длъжник е починал след като е бил уведомен за издадената срещу него заповед, а възражението е подадено от неговите наследници след срока по чл.414, ал.2 ГПК, но след като последните са били уведомени от ЧСИ за издадената спрямо наследодателя им заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и за възможността да подадат възражения срещу нея.

Поддържат, че именно в изпълнение на указанията на ЧСИ са подали възражения срещу заповедта, към които всеки от тях е приложил удостоверение за отказ от наследството на първоначалния длажник Д. Ц.. Въпреки това, ищецът, знаейки, че предявява иск срещу лица, които са се отказали от наследството, е подал исковата молба, поради което смятат, че именно последният следва да понесе отговорността за разноските по делото. По изложените съображения всеки един от частните жалбоподатели е поискал отмяна на атакуваното 1 определение и постановяване на друго, с което да бъде оставено без уважение искането на ищеца за изменение на прекратителното определение в частта за разноските. Претендират разноски за частното въззивно производство.

Насрещната страна „Банка ДСК“ ЕАД е застъпила становище за допустимост, но неоснователност на частните жалби.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и нейния отговор, и прецени материалите по делото, прие следното:

Жалбите са процесуално допустими – подадени са в срок, от лица, легитимирани да обжалват, и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Исковото производство по гр. д. № 12281/2023 г. на СРС, 87 е било образувано от „Банка ДСК“ ЕАД по реда на на чл. 415 ГПК, вр. чл. 422 ГПК срещу А. Д. Ц. и В. Д. Ц., в качеството им на наследници на Д. Б. Ц., починал на 28.08.2020 г., за установяване съществуването на вземанията по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 12.09.2016 г., издадена по ч.гр.д.№ 48591/2016 г. на СРС, 87 състав, а впоследствие е било прекратено (с протоколно определение от 15.10.2025 г.) по причина, че издадената в полза на „Банка ДСК“ ЕАД заповед за изпълнение е влязла в сила още през 2017 г. поради неподаването в срок на възраженията от страна на длъжника Д. Б.

Ц., на който заповедта е била редовно връчена чрез залепване на уведомление по чл.47 ГПК на регистрирания му постоянен и настоящ адрес, а заповедният съд неправилно е дал на банката указания за предявяване на иск. С определението за прекратяване на делото банката ищец е осъдена да заплати на всеки един от ответниците на основание чл.78, ал.4 ГПК направените в производството разноски за адвокат в размер на по 450 лева.

В срока по чл. 248, ал.1 от ГПК е постъпила молба от ищеца, за изменение на прекратителното определение от 15.10.2025 г. в частта относно разноските, с доводи за неправилно тълкуване и прилагане на чл. 78, ал. 4 ГПК при неотчитане спецификата на конкретния правен спор - подадено възражение по чл. 414 ГПК от ответниците срещу влязла в сила заповед за изпълнение, с оглед на което е оспорил наличието на основанието на чл.

78, ал. 4 ГПК, като е поддържал, че в тази хипотеза разноски се следват на банката, която няма вина за завеждане на иска, доколкото е изпълнявала указанията на съда.

С постановеното по реда на чл.248, ал.1 ГПК определение от 12.11.2025 г. по гр. д. № 12281/2023 г., СРС, 87 състав е изменил определението от 15.10.2025 г., с което производството по делото е прекратено в частта за разноските и е осъдил ответниците А. Д.

Ц. и В. Д. Ц. са осъдени да заплатят на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, при условията на разделност (всеки по ½) сумата в общ размер на 128.05 лева – разноски за производството (от които 28.05 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение). Това произнасяне е мотивирано с приетото в определение № 203 от 30.06.2020 г. по ч.т.д.№ 2

345/2020 г. ВКС,ТК, І т.о., постановено в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

С оглед приетото в практиката на ВКС разрешение, дадено в цитираното от СРС определение № 203/30.06.2020 г. по ч.т.д. № 345/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о., както и в определение № 399/21.10.2020 г. по ч. т. д. № 655/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о; определение № 37 от 04.02.2022 г. по ч. т. д. № 2067/2021 г. на ВКС, ТК, І т.о. и др., което се споделя от настоящия съдебен състав, атакуваното определението на СРС се явява правилно. С цитираните актове е прието, че при прекратяване на производството по иск с правно основание чл. 422 ГПК поради установено от исковия съд подаване на възражение по чл.

414 ГПК след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК отговорността за разноските по делото се носи от длъжника, подал просроченото възражение, а не от ищеца. При действащата уредба на заповедното производство, за разлика от останалите случаи на прекратяване, прекратяването на производството по иска по чл. 422 ГПК поради просрочие на възражението по чл. 414 от ГПК не може да бъде прието за прекратяване на делото по смисъла на чл. 78, ал. 4 от ГПК, доколкото тази норма отразява общата категория случаи, при които недопустимият исков процес е неоснователно предизвикан от самия ищец. В разглежданата специфична хипотеза на прекратено производство по чл. 422 ГПК отговорността за разноски следва да бъде възложена съобразно общия принцип, че те се понасят от предизвикалата недопустимия процес страна.

Това разрешение е изцяло приложимо и за настоящия случай, доколкото недопустимият исков процес не е предизвикан неоснователно от ищеца. Последният, след като е получил указанията по чл.415 ГПК е подал молба до заповедния съд, в която изрично е посочил, че заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 ГПК по изп.дело № 324/2017 г. по описа на ЧСИ С.П., рег.№ 921, с район на действие СГС, на длъжника Д. Б. Ц., с изтичането на двуседмичния срок за подаване на възражение на 08.04.2017 г., съгл. уведомление с изх.№ 3951/21.03.2017 г. на ЧСИ С.П., респ. на осн. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр.чл.416, вр. чл.414, ал.1 ГПК последната е влязла в сила на 23.04.2017 г., т.е преди изменението и допълнението на чл.415,ал.1 ГПК с ДВ бр.86/27.10.2017 г., като е поискал да бъде отменено разпореждането, с което му е указано да предяви установителния иск по чл.422 ГПК. Едва след като молбата му е била оставена без уважение и в изпълнение на указанията на СРС ищецът е предявил в срок установителния иск срещу наследниците на Д.

Б. Ц. – ответниците А. Д. Ц. и В. Д. Ц.. Недопустимостта на исковия процес в случая произтича именно от предхождащите процесуални действия на ответниците в производството – подаване на просрочените възражения и то след като още през 2020 г. са се отказали по предвидения в закона ред от наследството на своя баща, поради което и доколкото преценката за надлежното извършване на тези действия е възложена на съда, не може да се приеме, че недопустимият исков процес е предизвикан неоснователно от ищеца.

Доколкото процесуалните действия на ответниците са станали причина за образуването на исковия процес , в тежест на последните е да осигурят надлежното му извършване, вкл. спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. В разглежданата специфична хипотеза на прекратено производство по чл. 422 ГПК поради констатация на исковия съд за подадени 3 след срока по чл. 414, ал. 1 ГПК възражения, отговорността за разноски следва да бъде възложена съобразно общия принцип, че те се понасят от предизвикалата недопустимия процес страна, в случая от ответниците с подаване на просрочените възражения.

Ответниците и дадените неправилни указания от заповедния съд са станали причина за предявяване на иска по чл. 422 ГПК от банката.

Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е процедирал правилно, поради което и атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Разноски за настоящото производство не се следват на частните жалбоподатели, не само поради изхода на спора, но и предвид обстоятелството, че в производство по обжалване на акт по чл.248 ГПК на страните не се следват разноски (Определение № 493/26.10.2016 г. по гр. д. № 4088/2016 г. на IV г.о. на ВКС; Определение № 683/21.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5089/2015 г. на III г.о. на ВКС; Определение № 296/15.08.2017 г. по ч.гр.д. № 1758/2017 г. на III г.о. на ВКС на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г. на III г.о. на ВКС, Определение № 45/23.01.2019г. по ч.т.д. № 3074 / 2018 год. по описа на ВКС, I т.о.; Определение № 130 от 5.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 739/2021 г., III г. о., ГК).

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 46999/12.11.2025 г. по гр.д. № 12028 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд, 87 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4