Решение № 21 от 14.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Даниел Луков

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200966 по описа за 2025 година Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново и по касационна жалба на адв. Р. И., повереник на частния обвинител и граждански ищец Р. Е. А. против въззивна присъда № 20/22. 05. 2025 год., постановена по в. н. о. х. д. № 40/2025 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново (ВТОС).

В протеста са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Изразено е несъгласие с изводите за недоказаност на обвинението, като се поддържа, че съдът е интерпретирал превратно доказателствата по делото, игнорирал е показанията на свидетелите, установяващи авторството на деянието, не е проявил дължимата активност и необходимостта от следствен експеримент за проверка показанията на пострадалия е заменил с житейски разсъждения и предположения, което е довело до неправилната им оценка като недостоверни. Сочи се, че вследствие на тези нарушения на правилата за анализ и оценка на доказателствата е приложен неправилно материалният закон. Направено е искане за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане.

С жалбата на повереника също са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Съдържащите се в нея доводи са аналогични на изтъкнатите в касационния протест. Настоява се присъдата да бъде 1 отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и настоява за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Частният обвинител и граждански ищец Р. А., редовно призован, не участва лично или чрез повереник в касационното производство.

Защитникът на подсъдимия намира протеста и жалбата на повереника за неоснователни и пледира присъдата да бъде оставена в сила.

Подс. М. Х. се солидаризира със становището на защитника си и моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 27/14. 11. 2024 год., постановена по н. о. х. д. № 144/2024 год., Районният съд – Горна Оряховица е признал подс. М. С. Х. за виновен в това, че на 12. 06. 2020 год. в /населено място/ причинил на Р. Е. А. средна телесна повреда, изразяваща се в проникване в черепната кухина; линейно счупване на дясната теменна кост на черепния покрив; кръвоизлив (епидурален) над твърдата мозъчна обвивка вляво-челно; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки вдясно челно-теменно с контузионна зона в същата област, които увреждания са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 54 от НК го осъдил на осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.

На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на Р.

А. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 12. 06. 2020 год. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът в останалата част до пълния предявен размер от 40 000 лв.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

Така постановеният съдебен акт е проверен по въззивна жалба на защитника и с присъда № 20/22. 05. 2025 год., постановена по в. н. о. х. д. № 40/2025 год. по описа на ВТОС е отменен, подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение, а гражданският иск на Р. А. е отхвърлен в цялост като неоснователен и недоказан.

Касационният протест и касационната жалба са допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и са насочени срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт. Разгледани по същество, същите са основателни.

Напълно споделими са възраженията на касаторите , че аналитичната дейност на окръжния съд не съответства на изискването за 2 обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, а събраните доказателства и доказателствени средства не са подложени на внимателна проверка за тяхната достоверност и достатъчност. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не поставя под съмнение суверенното право на въззивната инстанция предвид правомощията на съд по фактите да кредитира едни доказателствени източници и да направи извод за недостоверност на други; не се оспорва и принципното положение, че касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на долустоящите съдилища, като пререшава въпроса за достоверност и убедителност на един или друг доказателствен източник. В същото време в правомощията на ВКС като съд по правото неизменно се включва проверката дали са спазени процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение, а внимателният прочит на материалите по делото води до категоричен извод, че контролираният съд е допуснал нарушения в тази насока.

На първо място, долустоящата инстанция се е позовала на доказателствени източници, които не са събрани и проверени по надлежния ред. За да приеме, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, на стр. 8 и 9 от мотивите към въззивната присъда съдът е коментирал основното и допълнителното заключение на единичната съдебномедицинската експертиза на д-р Н. Г., които се намират съответно на л. 42 – 44 и л. 48 – 49, т. 1 от ДП.

Същите обаче не са били надлежно защитени от изготвилия ги експерт по реда на чл. 282, ал. 1 от НПК. В съдебно заседание на 09. 07. 2024 год. районният съд е приел единствено основното и допълнителното заключение на съдебномедицинската експертиза в състав д-р Я. К. и д-р Г., намиращи се в т. 2 от досъдебното производство. Прегледът на протоколите от останалите съдебни заседания не показва заключенията, изготвени самостоятелно от д-р Г., да са били приети на основание чл. 282, ал. 3 от НПК без изслушването му със съгласие на страните. С оглед ясно изразеното желание на подсъдимия делото да бъде разгледано по общия ред, приобщаването им към ценимата доказателствена съвкупност не е станало и при условията на чл. 371, т. 1 от НПК. От своя страна окръжният съд не е намерил за необходимо да проведе въззивно съдебно следствие и е разгледал делото в едно-единствено съдебно заседание на 28. 05. 2025 год., в което е постановил присъдата си.

Наред с това ВТОС е концентрирал процесуалните си усилия върху открояване на противоречията в показанията на пострадалия Р. А., дадени в различните фази на наказателния процес и отнасящи се до броя на ударите и разположението му спрямо нападателя. Макар този подход по принцип да е законосъобразен, в конкретния казус той не е способствал за разкриване на истината, защото в усилията си да изтъкне несъответствията, съдът е пропуснал да провери дали разказаното от гражданския ищец и частен обвинител досежно лицето, което му е причинило увреждането, е претърпяло промяна с течение на времето или напротив – характеризира се с последователност и устойчивост. Не са обсъдени с дължимото внимание 3 твърденията му, че именно подсъдимият с носената от него метална тръба е нанесъл удара, след който А. е почувствал силна болка в главата. Не са положени усилия да се провери истинността им като бъде разпитан свид. С. Г. относно това дали докато са пътували заедно към болницата в /населено място/ пострадалият е споделил с него кой от нападателите го е ударил. Това е било наложително предвид приобщените по надлежния ред показания на свидетеля пред друг състав на първостепенния съд, съгласно които по време на пътуването Р. А. е разговарял с него, но не е уточнил какво е съобщил пострадалият за случилото се.

За да отхвърли като недостоверни показанията на свид. А., съдът е приел, че освен че са противоречиви, те описват неправдоподобен механизъм на причиняване на уврежданията – било защото, ако нападателят е бил с гръб към пострадалия, последният няма как да види кой го е ударил, било защото ако са лице в лице и подсъдимият е държал тръбата с дясната си ръка, увреждането би трябвало да е локализирано отляво. Първият от тези изводи е направен след като заявеното от свид. А. е извадено от контекста и са игнорирани други негови твърдения от същия разпит, а именно тези, че двамата са били един срещу друг и пострадалият е бил обърнат леко странично към него. Впрочем в същата насока са били и приобщените към доказателствената съвкупност показания, депозирани пред друг състав на първоинстанционния съд. След като е пренебрегнал обстоятелството, че пострадалият не е бил неподвижен и е променял позицията си спрямо подсъдимия, ВТОС си е послужил с предположение, че е невъзможно увреждането да е причинено по начина, съобщен от А.. Не е съобразено, че въпросът за взаимното разположение на двамата мъже като част от този за механизма на деянието не е бил обект на експертно изследване от двете заключения, приети по време на съдебното следствие. При защитата на експертизите този проблем също не е бил разискван от д-р К. и д-р Г., а това е било абсолютно необходимо за проверка на показанията на свид. А..

Констатираните нарушения на процесуалните правила са съществени и тъй като не могат да бъдат отстранени от касационната инстанция, въззивната присъда следва да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на окръжния съд от стадия на допускане на доказателства.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 20/22. 05. 2025 год., постановена по в. н. о. х. д. № 40/2025 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново .

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен 4 състав от стадия на допускане на доказателства.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5