Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1126 от 15.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1019/2025
Вид
Определение № 1126
Подписан
15.04.2025
В сила
15.04.2025
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Радослав Христов Георгиев, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1126 гр. Пловдив, 15.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501019 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 39626/07.04.2025Г. на адв. Р. Р., като пълномощник на В. Р. У., ЕГН ********** против разпореждане № 8049/18.03.2025г., постановено по гр. д. № 2723 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, XIII гр. с., с което се връща на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК исковата молба на В. Р. У., ЕГН ********** срещу „Интер транс 13“ ЕООД, ЕИК 202858918, в частта, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева за неплатени здравни и обществени осигуровки за периода от 14.08.2024г. до 21.10.2024г., по която е образувано производството по гр. д. № 2723 по описа за 2025г. на Районен съд Пловдив, XIII гр. с.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното разпореждане, тъй като правото на жалбоподателя/ищец произтичало от сключен трудов договор и същият бил заинтересован осигуровките му да бъдат платени, защото в противен случай не му се начислявал осигурителен стаж и нямал безплатно здравно осигуряване. Тъй като не бил търговец или самоосигураващо се лице, задължението за плащане на осигуровки не било негово. Моли разпореждането да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствентите действия.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на адв. Р. Р., като пълномощник на В. Р. У., ЕГН ********** срещу „Интер транс 13“ ЕООД, ЕИК 202858918, с която са предявени осъдителни искове за следните суми: 933 лева – за незаплатено трудово възнаграждение за м. 09-10.2024г.; сумата от 1000 лева за неизплатени командировъчни пари 1 за международен курс извън РБългария, извършен от работника за период от 10 дни от 29.09-09.10.2024г.; сумата от 500 лева за положен, но незаплатен извънреден труд от 44 часа за периода 14.08 – 21.10.2024г.; сумата от 500 лева за неплатени здравни осигуровки в размер на 250 лева и незаплатен ДОО за периода 14.08 – 21.10.2024г.

С разпореждане № 4804/14.02.2025г., постановено по същото дело, исковата молба е оставена без движение, като е указано на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да обоснове правен интерес от предявяване на иска за заплащане на парична сума в размер на 500 лева за здравно и обществено осигуряване, които са платими на бюджета, като съобрази разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ГПК. Ищецът е предупреден, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната, а производството – прекратено в тази част.

Разпореждането е съобщено на ищеца на 21.02.2025г., като в дадения срок не е постъпила молба за изпълнение на указанията.

С обжалваното разпореждане съдът е върнал исковата молба в частта относно предявените искове за заплащане на здравни и обществени осигуровки, като е обосновал, че съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК никой не може да предявява чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи.Ищецът по делото предявявал права на държавата в случая, по-точно на нейните субституенти НОИ и НЗОК, претендирайки тям дължими суми.Същият обаче нямал предвидено в закон право да стори това, нито в предоставения от съда срок навел фактически твърдения за обстоятелства, които биха го легитимирали да предяви претенцията. Поради това ищецът не бил процесуално легитимиран да предяви иск за заплащане на 500 лева, дължими от работодателя за здравно и обществено осигуряване по негови твърдения.Предвид липсата на процесуална легитимация, което е абсолютна положителна предпоставка за съществуването на правото на иск, исковата молба в тази част е върната.

При тези данни и като взе предвид изложените доводи в частната жалба, въззивният съд намира същата за неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 18, ал. 1 от ДОПК лице, задължено по закон да удържа и да внася данък или задължителни осигурителни вноски, което не удържи и не внесе данъка или вноските, е солидарно отговорно с носителя на задължението за неудържания и невнесен данък или осигурителни вноски. Изключение е налице съгласно ал. 2, когато лицето по ал. 1 е удържало данъка или задължителните осигурителни вноски, но не ги е внесло, като същите остават дължими от него, а отговорността на носителя за задължението се погасява. В настоящия случай обаче не се твърдят такива обстоятелства, които биха обосновали правен интерес на ищеца от предявения иск. Не се твърди също задълженията за осигурителни и здравно осигурителни вноски да са установени с ревизионен акт по реда на чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК, както и наличие на хипотезата на чл. 180, ал. 1, т. 3 от ДОПК – ищецът да е изпълнил публичното задължение на работодателя за внасяне на осигуровки и на това основание да встъпи в правата на публичния изпълнител и да претендира възстановяване на внесените суми.

Предвид гореизложеното и при положение, че отговорността за осигурителни и здравно 2 осигурителни вноски е солидарна, доводите на районния съд са правилни. Касае се за публични задължения към Държавата, които работникът безспорно има интерес да бъдат изпълнени, но може да встъпи в правата на публичния изпълнител, само ако изпълни задължението и едва след това да претендира възстановяване на сумите от работодателя по пътя на регреса.

Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8049/18.03.2025г., постановено по гр. д. № 2723 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, XIII гр. с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3