Решение № 9917 от 26.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9917 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: *** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20251110150786 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Т. С. П., обективирано в заповед № 1182/09.09.2025г. на директора на работодателя * „******“ с посочено в заповедта основание- чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, както и за възстановяване на Т. С. П. на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по общообразователен предмет в гимназиален етап“ в * „******“.

Ищцата твърди, че на 09.09.2025г. при условията на отказ й била връчена заповед № 1182/09.09.2025г. на директора на работодателя * „******“ за прекратяване на трудовото й правоотношение с последния, считано от 09.09.2025г. на основание нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ- поради липса на качества у служителя. Поддържа на първо място, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ползвала отпуск поради временна неработоспособност съобразно издаден болничен лист с изх. № 1460/09.09.2025г. за периода от 09.09.2025г. до 12.09.2025г., който впоследствие бил продължен до 16.09.2025г. с болничен лист с изх. № 1476/15.09.2025г., поради което за работодателя съществувало задължение да се снабди с разрешение за уволнението й от инспекцията по труда, което същият не сторил, поради което и само на посоченото основание счита уволнението за незаконно. Твърди в тази връзка, че на 09.09.2025г. изпратила издадения й на същата дата болничен лист на работодателя чрез онлайн- платформата „Школо“, като наред с това го изпратила и по пощата, а и на 09.09.2025г. уведомила лично директора на училището, че й е издаден болничен лист и има хипертонична криза. Поддържа, наред с това, че процесната уволнителна заповед е немотивирана с оглед уволнителното основание, на което работодателят се позовавал- в заповедта не било посочено по какъв начин качествата, за които се твърди да липсват на ищцата, имат отношение към изпълняваната от нея работа. В условията на евентуалност спрямо довода в последния смисъл поддържа, че изложеното в уволнителната заповед относно липсата на конкретни качества не отговаря на обективната действителност, като излага в тази връзка твърдения за конкретни свои инициативи и постижения в работния процес, които счита, че доказват притежаваните от нея положителни качества, необходими за изпълнение на вменените й трудови функции. Подчертава в тази 1 връзка и че няма данни да е наказвана или по отношение на нея да е изразявано негативно становище от Етичната комисия за учебната 2024/2025г. Същевременно, поддържайки, че липсата на качества като уволнително основание следва да е налице към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, счита, че в случая тази липса обективно не би могла да бъде проявена към датата на уволнението й, когато е период на ваканция за учениците. Счита, освен това, че в действителност уволнението й не е мотивирано от липсата на качества, необходими за изпълнение на длъжността, а от съществуващ с директора на училището личен конфликт, породен според ищцата от нейни инициативи за подобряване на усвояемостта на материала от учениците, както и от факта, че уведомила директора за нетолерантно поведение на свой колега. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131, ал. 1 ГПК, с който ответникът оспорва исковете като недопустими, поддържайки, че са предявени срещу ненадлежно индивидуализиран ответник, респ. при липса на правен интерес поради липса на конкретно субективно право, чиято защита се търси. В условията на евентуалност исковете се оспорват като неоснователни, като се поддържа, че болничният лист на ищцата от 09.09.2025г. бил издаден в 12:51 часа, след като уволнението било извършено чрез връчване в 10:00 часа на уволнителната заповед при отказ, като подчертава, че към момента на уволнението служителката се намирала на работното си място, а болничният лист бил издаден и изпратен на работодателя впоследствие, което се установявало и от представените с исковата молба известия за доставяне. Наред с това, поддържа и че използването на платформата „Школо“ не било законоустановен ред за представяне на болнични листове от служителя. Счита, че в случая ищцата умишлено затаила информация пред работодателя си с цел въвеждането му в заблуждение. По изложените съображения поддържа, че към момента на уволнението- връчването на заповедта, не е съществувало основание да изисква разрешение за извършването му от инспекцията по труда. Излага съображения, че процесната уволнителна заповед е в достатъчно степен мотивирана, поддържайки, наред с това, че описаните в нея качества действително липсват на ищцата, изяснявайки, че се касае за лични такива, които препятстват възможността й да работи в екип, да се справя с проблеми, възникнали по време на учебния процес, да овладява конкретни ситуации в клас. По изложените съображения претендира предявените искове да бъдат отхвърлени, както и разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

На първо място, следва да се изясни- така, както това е сторено в постановеното по реда на чл. 312 ГПК определение, че неоснователни са доводите на ответника за недопустимост на предявените искове, доколкото същите са насочени срещу лице, за което се твърди да е било работодател на ищцата- обстоятелство, което се признава и от самия ответник, като ирелевантна за допустимостта на претенциите е допуснатата в исковата молба неточност при изписване на наименованието на работодателя, който е в достатъчна степен индивидуализиран чрез посочване на ЕИК и адрес. Противно на поддържаното от ответника, в случая се твърди незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, което обуславя правния й интерес от търсената съдебна защита, а обстоятелството дали исковете са основателни не предопределя отнапред правния интерес от търсената защита като процесуална предпоставка за допустимост на същите.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от нея период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от нея момент и по силата на заповедта, която оспорва.

2

С оглед конкретно наведените в исковата молба твърдения и доводи процесуално задължение на ищцата е пълно и главно да установи и: 1/ конкретните фактически обстоятелства, с които обосновава довода си за злоупотреба с право от страна на работодателя; 2/ че към момента на връчване на процесната уволнителна заповед е била започнала ползването на разрешения й отпуск поради временна неработоспособност за периода от 09.09.2025г. до 12.09.2025г., както и че към същия момент е била уведомила работодателя за издадения й болничен лист, вкл. в разговор с директора на учебното заведение.

В тежест на ответника- работодател по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи: 1/ конкретните трудови функции, вменени на ищцата по силата на съществувалото помежду им трудово правоотношение; 2/ какви относими към изпълнението на трудовата функция за конкретната длъжност качества са необходими и следва да притежава работникът или служителят, който я заема; 3/ издаването на мотивирана писмена заповед, в която е посочил конкретни знания, умения или навици, които липсват на конкретния служител и/или в какво се състои трайното неефективно изпълнение на възложената на служителя работа; 4/ конкретните фактически обстоятелства, обосновали извода му за липса на качества у служителя за изпълнение на възложените му трудови функции; 5/ че към датата на връчване на уволнителната заповед на ищеца работодателят се е снабдил с предварително разрешение за уволнението му от инспекцията по труда, респ. 6/ че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение служителят се е намирал на работното си място, както и 7/ конкретния момент на връчване на уволнителната заповед.

С оглед конкретните твърдения, доводи и оспорвания от страните с доклада по делото на основание нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че между страните е съществувало трудово правоотношение, че същото е прекратено на 09.09.2025г., когато на ищцата при отказ е връчена процесната уволнителна заповед, както и че към тази дата ищцата е заемала длъжността „старши учител по общообразователен предмет в гимназиален етап“.

Независимо от това, за пълнота и прецизност, следва да се изясни, че тези правнорелевантни факти се установяват въз основа на приобщените като писмени доказателства и неоспорени трудов договор № 6 от 31.08.2011г. и допълнителни споразумения към него, както и от адресираното до ищцата предизвестие за прекратяването му с изх. № от 05.09.2025г. и заповед № 1182/09.09.2025г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, за които страните не спорят, че са връчени на ищцата на 09.09.2025г. при отказ, което е удостоверено с подписите на по двамата свидетели върху всеки от документите.

С оглед на това, доколкото и в самата уволнителна заповед е посочено, че прекратяването на трудовоправната връзка настъпва, считано от 09.09.2025г., като, освен това, със заповедта е разпоредено на служителя да бъде изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестието по чл. 220, ал. 1 КТ, следва да се приеме, че съобразно императивните разпоредби на чл. 335, ал. 2 ГПК прекратяването на трудовоправната връзка между страните е настъпило на 09.09.2025г. Следователно, това е и моментът, към който съобразно нормата на чл. 333, ал. 7 КТ следва да се преценява наличието по отношение на ищцата на основанието по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ за предварителна закрила при уволнението поради липса на качества, съществуването на каквото основание се поддържа в исковата молба, в която са изложени фактически твърдения, че Т. П. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност в периода от 09.09 до 12.09.2025г., впоследствие продължен до 16.09.2025г.

Съгласно нормата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ 3 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск.

Установява се от представения с исковата молба болничен лист № Е20251942055, издаден на 09.09.2025г., че на ищцата е било разрешено ползването на отпуск поради временна неработоспособност за периода от 09.09.2025г. до 12.09.2025г. с поставена диагноза „есенциална (първична) хипертония-криза“.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му.

А съгласно трайно установената практика на касационната инстанция, формирана по приложението на поддържаното от ищцата основание за закрила при уволнение, предвидено в правната норма на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, „работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда работник, който към момента на връчването на заповедта е започнал ползването на разрешен му отпуск. Работникът или служителят, обаче, следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че е започнал ползването на отпуска, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения. В тежест на служителя /ищец/ е да докаже, че към момента на връчване на заповедта за уволнение е започнал ползването на разрешения му отпуск. … Предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е приложима в случаите, когато служителят е започнал ползването на разрешен отпуск. Ако служителят се е явил на работа и не е съобщил за заболяване или разрешен отпуск по болест, работодателят няма задължение да вземе предварително разрешение за уволнението. … Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ се прилага само когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск /без значение точно какъв - платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др. Щом работникът или служителят е бил на работа и на работното му място е връчена заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност.“ В изяснения смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 63/31.03.2011 г. по гр. д. № 1728/2009 г., IV г. о., решение № 197/09.06.2011 г. по гр. д. № 661/2010 г., IV г. о., решение № 437/20.01.2012 г. по гр. д. № 1594/2010 г., IV г. о., решение № 468/10.01.2013 г. по гр. д. № 1621/2011 г., IV г. о., решение № 492/21.01.2013 г. по гр. д. № 1696/2011 г., IV г. о., решение № 567 от 13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2009 г., III г. о., ГК; решение № 94 от 4.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1185/2011 г., III г. о., ГК, решение № 155 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6897/2014 г., IV г. о., ГК, решение № 9 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2020 г., IV г. о., ГК.