Решение № 1117 от 16.06.2022, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1117 гр. Пловдив, 16 юни 2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ,

ХІХ състав в открито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ТАТЯНА ПЕТРОВА

ПЕТЪР

КАСАБОВ при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 1091 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава

Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 416, ал. 6 от Кодекса на труда (КТ).

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от “БЪТЕРФЛАЙ 2020” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.М.М., чрез пълномощника си адвокат Р.М., против Решение № 474 от 04.03.2022 г. на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав, постановено по а.н.дело № 5871 по описа на същия съд за 2021 г., потвърждаващо

Наказателно постановление № 16-003166/25.08.2021 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което на дружеството - жалбоподател, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка се иска отмяна на оспореното решение и процесното НП. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

3. Ответникът по касационната жалба - Дирекция

“Инспекция по труда” гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител началник отдел „Административно информационно и правно осигуряване“ К. , е на становище, че касационната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а решението на ПРС - оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура – Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ.

За фактите:

6. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е било НП № 16-003166/25.08.2021 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което на „БЪТЕРФЛАЙ 2020” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.М.М., е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл.

1, ал. 2 от КТ.

НП е издадено въз основа на АУАН № 16-003166/07.07.2021 г., съставен от И.С.Б.– главен инспектор в Дирекция „ИТ“ - Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 13.06.2021 г. в периода от 00:15 до 01:15 часа, в нощен бар „Бътерфлай“ в гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 2, стопанисван от „БЪТЕРФЛАЙ

2020” ООД – гр. Варна, е установено да работи като танцьор А.-В.Б.Н., ЕГН **********. В разговор и в писмен вид в декларация по чл. 402 от КТ работничката е декларирала, че работи в обекта като танцьор от няколко дни, с работно време от 01:00 часа до 05:00 часа, с почивни неделя и още един ден седмично и уговорено трудово възнаграждение в размер на 20 лв. на ден. Декларирала е също, че не е подписвала трудов договор с работодателя. На 16.06.2021 г. в ДИТ- Пловдив от страна на работодателя не е представен трудов договор, сключен с А.-В.Н.. На 07.07.2021 г. упълномощено от управителя лице писмено е декларирало, че не е сключен трудов договор с А.-В.Н.. От извършената проверка на 13.06.2021 г. в обекта и от проверката по документи в ДИТ- Пловдив на 16.06.2021 г. и 07.07.2021 г., е установено, че на 13.06.2021 г. в нощен бар „Бътерфлай“ в гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 2, от страна на дружеството - работодател е приета на работа като танцьор А.-В.Б.Н., ЕГН **********, при установени елементи на трудово правоотношение (работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение), без да е сключен с нея трудов договор в писмена форма.

Прието е, че с това деяние е нарушен чл.

62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета и възпроизведена в НП № 16-003166/25.08.2021 г., издадено от Директора на Д “ИТ”, гр. Пловдив.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Пловдивския районен съд е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, като е приел за несъмнено, че деянието е фактически извършено при осъществяване на дейността на дружеството, поради което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, като е наложено наказание по реда на чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.

414, ал. 3 от КТ. Не са констатирани нарушения на материалния и процесуалния закон при съставянето на АУАН и при издаването на НП. Прието е и че правилно е приложена санкционната норма, както и че нарушението не може да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл.415в от КТ.

ІV.

За правото:

8. Като е стигнал до тези изводи, районният съд е постановил правилен и съответен на материалния закон съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

9. Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения според чл. 1, ал. 2 от КТ, а трудовият договор се сключва в писмена форма между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа (така чл. 61 ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от кодекса). От анализа на цитираните законови разпоредби следва, че за да е налице нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, е достатъчно работникът да е допуснат до работа, без да е налице трудов договор, сключен в писмена форма между него и съответния работодател. В настоящия случай контролните органи на Дирекция инспекция по труда гр. Пловдив са констатирали именно това, че лицето А.-В.Н. е приета на работа като работник (танцьор) при установени елементи на трудово правоотношение, без да е сключен с нея трудов договор в писмена форма.

10. За пълнота, и с оглед поддържаните касационни доводи, е необходимо да се посочи, че противно на заявеното от касатора, първоинстанционният съд е обсъдил свидетелските показания поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с останалия събран по делото доказателствен материал, мотивирайки се кои от тях кредитира и кои не, като правилно е даден превес на показанията на св. Б.– актосъставител и св. Б.– свидетел по акта, не само защото същите са логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с представените писмени доказателства, а и защото показанията на останалите двама свидетели - св. С.(служител в „БЪТЕРФЛАЙ 2020“ ООД) и св. Н.(лицето, установено да полага труд без сключен трудов договор), са взаимно противоречащи си, както и противоречащи на събраните по делото писмени доказателства. Така например, св. С.твърди, че познава Н.от предните дни, когато са я довели във връзка със започване на работа, докато св. Н.твърди, че това й е било единственото посещение „…на това място…“. Същевременно в представени писмени обяснения от пълномощник на „БЪТЕРФЛАЙ 2020“ ООД се сочи, че Н.не работи повече в заведението, т.е. преди е работила, а сега вече не.

В случая от така събраните писмени и гласни доказателствени средства по несъмнен начин се установява приемането на Н.на работа като танцьор при констатирани елементи на трудово правоотношение (работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение) без сключен писмен трудов договор.

11. Правилен се явява и изводът на първоинстанционния съд относно прилагането на института на маловажния случай на нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ, с оглед наличието на забрана за прилагането му по отношение на нарушения от посочения вид, според разпоредбата на ал. 2 на същия член от кодекса.

12. Тези съображения налагат да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

V.

За разноските:

13. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл.

143, ал. 3 АПК, на ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ състав, Р Е Ш И :

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 474 от 04.03.2022 г. на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав, постановено по а.н. дело № 5871 по описа на същия съд за 2021 г.

ОСЪЖДА “БЪТЕРФЛАЙ 2020” ООД, с ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.М.М., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр.

София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3, сумата от 80,00 лв. разноски за осъществената юрисконсултска защита.