Решение № 416 от 21.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. София, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Гергана Хр. Христова в присъствието на прокурора М. Люб. Ал. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100600994 по описа за 2022 година Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.

С Присъда от 05.07.2021 г., постановена от СРС, НО, 2-ри състав по НОХД № 18928/2018 г. съдът е признал подсъдимия Р. Й. В. за ВИНОВЕН в това, че на 26.12.2013 г., около 20:00 ч., в детската стая на апартамент № 20, гр. София, ж.к. *******т. 7, е извършил действия е цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - С. О.П.., родена на *******., като с лявата си ръка опипвал половия й орган - престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 149, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 2 /две/ години.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Р. Й. В. за ВИНОВЕН в това, че на 28.06.2014 г., около 12:00 ч., в детската стая на апартамент № 20, гр. София, ж.к. *******т. 7 е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отноше ние на 1 лице, ненавършило 14-годишна възраст - В. О.П.., родена на ******* г., като с дясната си ръка опипвал двете й гърди, а с лявата галел половия й орган престъпление по чл. 149 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 149, ал.1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 2 /две/ години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години.

Със същата присъда и на основание чл. 23, ал.1 НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени за двете престъпления по чл. 149, ал. 1 от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода" за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание за срок от 3 /ТРИ/ години.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Р. Й. В. , подадена чрез адв. С.С. от САК. В жалбата се сочи, че постановената присъда е неправилна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, като се иска отмяна на същата и постановяване на оправдателна присъда.

В закрито заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и събирането на нови доказателства.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия – адв. С. поддържа жалбата, не прави искания за отводи и искания по доказателствата.

Подсъдимият Р. Й. В. поддържа жалбата, не прави искания за отводи и искания по доказателствата.

Прокурорът оспорва жалбата и не прави искания за събиране на доказателства.

Повереникът на частните обвинителки – адв. Д. оспорва жалбата, няма искания по доказателствата и искания за отводи. Представя молба за присъждане на разноски.

2

В хода по същество адв. С. излага становище, че при анализа на доказателствата първоинстанционният съд e тълкувал същите превратно. На първо място сочи, че в изложеното от св. С.П. относно извършване на инкриминираното деяние е налице вътрешно противоречие, изразяваща се в несъответствие между описаните от нея позиция на тялото, действията на подсъдимия и особеностите на женската анатомия. Смята още, че съдът неправилно е приел за безспорно установено, че свидетелката П. е седяла на леглото леко облегната върху възглавница с крака , опрени на пода, което според адв. С. не отговаря на изложеното от свидетелката. Твърди, че от заключението на извършената на св. С.П. СППЕ не се установява наличие на психо-емоционална травма от преживяното. Възразява и срещу приетото от съда, че частните обвинителки са били обекти на „гаслайтинг“ от страна на подсъдимия, като счита, че от данните по делото се установява единствено разминаване между неговите възгледи и тези на св. М. относно подхода към възпитанието на момичетата, което обаче не обосновава извод за манипулация. Адв. С. коментира и съжденията на първоинстанционния съд досежно съдебно-сексологичната експертиза, извършена на подсъдимия, като счита същите неправилни и необосновани. Намира, че съдът неправилно е приел, че доколкото половата конституция на подсъдимия Р. Й. В. може да се определи като средна, деянието би могло да е мотивирано от затруднения във възбудата и търсене на нови, по-силни стимули, като подчертава, че данни в тази насока не са налице. На мнение е, че първоинстанционният съд неоснователно не се е доверил на обясненията на подсъдимия и не приема съжденията на съда в тази насока, като отбелязва, че доказателствената тежест по доказване на вината лежи върху прокуратурата, а не върху подсъдимия, за когото важи презумпцията за невиновност.

Прокурорът оспорва жалбата и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Счита, че от събрания доказателствен материал се установява по безспорен начин, че подсъдимият е осъществил обективните и субективните признаци на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Повереникът се присъединява към изложеното от прокурора, като в допълнение излага становище, че твърдението на защитника на подсъдимия за превратно тълкуване на доказателствата от страна на СРС е бланкетно изявление и не намира опора в мотивите на съда, които адв. Д. счита за 3 изчерпателни и обосновани. Излага становище, че доколкото пострадалите В. и С.П. се явяват единствените очевидци на случилото се, резонно е да се обърне особено внимание на техните показания. Коментира заявлението на вещото лице Бехар, че в цялата й практика не е виждала случай на такова престъпление, при който пострадалите лица веднага да съобщят за неговото извършване. Твърди още, че липсата на констатирана психологическа травма у пострадалите не се равнява на липса на извършено деяние. Счита, че такова безспорно е налице, като е на мнение, че подаденият сигнал не е израз на желание за мъст или желание да бъде наказан подсъдимия, а се дължи на желание да бъде въздадена справедливост за извършеното от него, което според повереникът се извежда и от липсата на подаден граждански иск.

Изразява съгласие с коментираното от първостепенния съд, че по делото няма данни пострадалите да са манипулирани и да целят единствено подсъдимия да бъде наказан, заради отношението, което са търпели от него. Счита, че при този тип престъпления е обичайно основните доказателствени средства да бъдат показанията на пострадалите, като същите следва да се проверяват с експертизи и други показания на свидетели, които не са очевидци, което според адв. Д. съдът е извършил прецизно и изчерпателно. Моли въззивния съд да му присъди разноски за участието му във въззивното производство, както и тези, сторени в първоинстанционното съдебно производство, тъй като липса такова произнасяне от СРС.

В реплика на изложеното от повереника защитникът адв. С. възразява, че граждански иск всъщност е предявен, но е оставен без уважение и не е допуснат от съда. По отношение на искането за разноски адв. С. коментира, че Повереникът е следвало да подаде жалба в срок срещу постановената присъда в тази й част и такава не е постъпила.

Подсъдимият Р. Й. В. лично в своя защита поддържа казаното от неговия адвокат и заявява, че изложеното от пострадалите не е вярно и той не е извършил деянията, за които му е повдигнато обвинение. Излага теза, че техните разкази са след раздялата му с майка им и в тази връзка са с цел да го накажат. Моли да бъде оправдан.

В последната си дума подсъдимият Р. Й. В. моли да бъде признат за невиновен.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите жалбата, както и тези, 4 изложени в съдебно заседание от страните, и след като на основание чл. 314 от НПК, провери и служебно изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. При обсъждането на доказателствата, настоящия съдебен състав не намира основания за съществени промени във фактическата обстановка, възприета от районния съд, която е следната:

Подсъдимият Р. Й. В. , ЕГН **********, е роден на ******* г., в гр.Варна, българин, български гражданин. Той е със средно образование, женен. Трудово ангажиран е като преводач към „Х.П.Г.Д.Б.“ ЕООД.

Постоянният му и настоящ адрес се намира в гр. София, ж.к.’’*******.

Подсъдимият Р. Й. В. и свидетелката М. М. се запознали през 2012 г. чрез свои близки - свид. М.В.И. и съпруга й и започнали интимна връзка.

Свидетелката М. П. М. живеела в апартамент, собственост на нейната майка, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*******“, бл. *******. Тя сама отглеждала трите си деца - свид. Я.С.К. и частните обвинители С. О.П.., родена на 27.11.2002г., с ЕГН ********** и В. О.П.., родена на *******г., ЕГН **********.

През лятото на 2013г. подсъдимият Р. Й. В. и свидетелката М. М. заживели на съпружески начала в жилището на свид. М., на адрес: гр. София, ж.к. „*******“, бл. ******, вх. *******, заедно с трите деца на жената.

Подсъдимият подпомагал своята приятелка в отглеждането на дъщерите й С.

О.П.. и В. О.П... Първоначално отношенията между подсъдимия и децата били добри, но В. започнал да проявява голяма строгост и да им налага наказания, което породило у тях негодувание, страх и отчуждение, като това ново отношение у двете момичета се дължало и на опитите за интимна близост с всяко от децата от страна на подсъдимия, реализирани в различно време и място и изразяващи се в опипвания по гърдите и в интимната област, за които двете момичета поради срам не желаели да обсъждат с никого, включително и помежду си.

На 26.12.2013. подсъдимият Р. Й. В., свид. М. М. и частните обвинители 5 се намирали в дома си, където им гостувала свид. К.Й.Т.-Б., придружена от своя син. Около 20:00 часа на същата дата, докато останалите се приготвяли за вечеря и разговаряли в хола, пострадалата С.П. се намирала в детската си стая, където играела на таблета си. Тя седяла на леглото с крака опрени в пода. Била облечена с панталон и блуза. В този момент в помещението влязъл подсъдимият Р. Й. В.. Той тихо затворил вратата, седнал на леглото до С.П. и се приближил към тялото й, опирайки се на дясната си ръка. Взел таблета от ръцете й и го оставил настрана. Възползвайки се от близостта си, той бръкнал с лявата си в панталоните на С.П., под бельото й и започнал с кръгови движения да опипва половия й орган. Поради изпитвания срам, притеснението си от приятеля на своята майка и объркването си, частната обвинителка не посмяла да се отмести. След кратко време В. извадил ръката си, станал и излязъл от стаята. Пострадалата С.П. посетила банята, където се наплискала с вода, за да се успокои, след което отишла при гостите. Не споделила с никого за преживяното.

В средата на месец юни, 2014 г. свид. М. М. заминала на екскурзия до Република Франция. На 28.06.2014 г. пострадалата В.П. и сестра й, свидетелката С.П. и подсъдимият трябвало да я посрещнат на летище София.

Около 12:00 часа на същата дата пострадалата В.П. се приготвяла в стаята си за излизането. Тя била облечена с пола, но все още по сутиен, тъй като търсела подходящи презрамки за него в шкафчето си. Неочаквано за нея в този момент подсъдимият влязъл в стаята й и тихо се приближил зад гърба й.

С дясната си ръка той издърпал сутиена на момичето над гърдите му, след което започнал да ги опипва. Едновременно с това бръкнал с лявата си ръка в бикините й и започнал да я гали по половия орган. Поради изпитвания срам и объркването си частната обвинителка не посмяла да се отмести, нито да извика сестра си, която по същото време била в съседното помещение. След около 2-3 минути В. преустановил действията си, излязъл от стаята и се затворил в банята. Въпреки че била разстроена, пострадалата В.П. успяла да се овладее, облякла се и се приготвила за тръгване. Не споделила с никого за преживяното поради притеснението си от мъжа на своята майка и от страх, че последната няма да й повярва.