Решение № 171 от 10.07.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Шумен, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Енч. Д. при участието на секретаря Татяна Св. М. като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д. Гражданско дело № 20253600100513 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от З. М. М., ЕГН ********** и Х. М. Д., ЕГН **********, двамата с адрес в с. ... обл. Шумен, ул.“..... чрез адв. Н. Н. Д. от ШАК и адв. Г. Г.

Р. от САК срещу ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н Студентски, бул. „......

Ищците твърдят, че на 15.03.2023 г. около 14.30 ч., на път SHU1180 на кръстовището с път І-7 в гр. Шумен, кв. Дивдядово, водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ... Г.Д.Т. не спазил пътен знак Б2, отнел предимството на движещата се по републикански път І-7 товарна композиция - влекач марка „Волво“ модел „.... с рег. ..... и полуремарке марка „Шмитц“, модел „Ски 24“ с рег. № .... и се ударил във влекача. В резултат на ПТП, пътуващият в лекия автомобил Д. Х.в М., който е син на ищците, получил множество травми, следствие на които починал. Поради смъртта на сина им, ищците са претърпели, търпят и ще продължават да търпят неимуществени вреди. За лекия автомобил, управляван от Г.Д.Т. имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица № .... при ответното дружество, с период на застрахователно покритие от 18.04.2022 г. до 17.04.2023 г.. В качеството им на увредени лица, ищците отправили до ответното дружество молба за възмездяване на претърпените от тях неимуществени вреди, като представили документите, с които разполагат, но застрахователят не се произнесъл по застрахователната им претенция. Поради тази причина, на 28.04.2023 г. ищците депозирали искова молба срещу ответника за заплащане на обезщетение за причинените им от загубата на сина им неимуществени вреди, по която било образувано гр.д. № 189/2023 г. по описа на ШОС. С решение № 50/11.03.2024 г., поправено с решение № 231/01.11.2024 г. по посоченото гражданско дело, ответникът бил осъден да им заплати обезщетение в размер на по 150 000 лева. В мотивите към решението съдът е приел, 1 че справедливият размер на дължимото на ищците обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им е в размер на по 180 000 лева, но доколкото исковете са предявени в размер на по 150 000 лева като част от вземания за 200 000 лева, ги уважава изцяло в заявените размери. Решението на ШОС е било обжалвано от ответника, като в обжалваната му част е потвърдено с влязло в сила решение № 118/02.05.2025 г. по в.т.д. № 579/2024 г. на ВАпС. За всеки едни от ищците загубата на сина им съставлявала едно от най-тежките житейски събития. Пострадалият им бил не просто син, а приятел, опора, съветник, човек на когото винаги са разчитали и изключително близък. Интензивността на страданието им поради загубата му не би могла да намалее във времето, а негативните последици от нея щели да останат завинаги невъзстановими занапред. Преди инцидента всеки от ищците бил активен, борбен и силен човек, радвал се на спокоен живот, срещи с близки приятели и бил щастлив. След инцидента ищците станали уязвими, по-неуверени и несигурни в своите възможности, избухливи, сприхави, затворени и самовглъбени, необщителни с хора извън семейството, с постоянни мисли дали семейството им някога ще може да преодолее сполетялата ги трагедия и дали ще преживеят загубата. Смъртта на сина им им причинила сериозен стрес, който не е преодолян и до момента. Същите са търпели и продължават да търпят негативни преживявания, дискомфорт, страдания и мъка от загубата му, като завинаги и до края на живота си ще трябва да живеят с болката от шокиращата, нелепа и трагична загуба на най-близкия им човек. За ищците настъпилото събитие било тежка загуба, водеща до скръб, което състояние се е изявило при тях във висока тревожност, безпокойство и изолация и е наложило прием на медикаменти. Позовавайки се на изложеното, ищците молят съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответното дружество да заплати на всеки от тях сумата от по 30 000 лева, като част от претенции в размер на по 100 000 лева, за обезщетение за неимуществени вреди, представляващи разлика над присъдените по 150 000 лева и приетия от ШОС справедлив размер от по 180 000 лева и разлика над присъдените по 150 000 лева и справедливия според тях размер от по 250 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2023 г. – датата на уведомяване на застрахователя със застрахователната претенция и направените деловодни разноски, включая адвокатско възнаграждение за процесуалния им представител на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, представлявано от изпълнителните директори В.В.И. и В.И.М. чрез пълномощника адв. Н.

А. В. от ВАК е депозирал отговор на исковата молба, в който заема становище, че исковите претенции са недопустими по аргумент от чл.229 от ГПК и моли за прекратяване на производството по делото. На следващо място, оспорва изцяло предявените искови претенции по основание и размер. Оспорва твърденията на ищците, че им се дължат други суми за компенсиране на вреди освен присъдените от ШОС и ВАпС. Оспорва, че между ищците и сина им е съществувала дълбока, трайна и силна връзка, тъй като самите те са заявили в показанията си по ДП, че са го оставили на грижите на баба му от най-ранна възраст и са живели отделно от него в друга държава. Оспорва и претенциите за мораторна лихва. Предявява възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като към 2 момента на произшествието е бил без поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл.137а от ЗДвП, което е способствало за настъпване на леталния изход. Заявява, че признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица ...., валидна до 17.04.2023 г., сключена с „Лев Инс“ АД.

В открито съдебно заседание страните поддържат заявените от тях претенции и възражения.

Предмет на разглеждане са субективно и обективно кумулативно съединени частични осъдителни искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.493, ал.1, т.5, вр. чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 от КЗ, които са предявени с редовна искова молба, от и срещу надлежно легитимирани лица, допустими и подсъдни като първа инстанция на ШОС.

По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява следното:

Ищците З. М. М., ЕГН ********** и Х. М. Д., ЕГН ********** са предявили по гр.д.

№ 189/2023 г. по описа на ОС – Шумен искови претенции срещу ответника ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на всеки от тях обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Д. Х.в М., ЕГН **********, причинена при ПТП, настъпило на 15.03.2023 г. около 14.30 ч., на път SHU1180 на кръстовището с път І-7 в гр. Шумен, кв. Дивдядово, с участието на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ... и влекач марка „Волво“ модел „.... с рег. ..... и полуремарке марка „Шмитц“, модел „Ски 24“ с рег. № ...., в размер на по 150 000 лева като част от вземания в размер на по 200 000 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на уведомяването на застрахователя с извънсъдебна претенция - 21.04.2023 г. г. до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски.

С решение № 50/11.03.2024 г. по посоченото дело, поправено с решение № 231/01.11.2024 г., съдът е осъдил ответника ЗК „Лев инс“ АД да заплати на всеки от ищците З. М. М. и Х. М. Д. сумата от по 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради смъртта на сина им Д. Х.в М., ЕГН ********** в резултат на ПТП, станало на 15.03.2023 г., причинено от Г.Д.Т., който е нарушил правилата за движение при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ..., на основание застрахователна полица № .... със срок на валидност от 18.04.2022 г. до 17.04.2023 г. за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2023 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 13 200 лева, представляващи разноски по делото.

Решението на ШОС е било обжалвано от ответника и потвърдено изцяло с влязло в сила решение рег. № 118/02.05.2025 г. по в.т.д. № 579/2024 г. по описа на ВАпС.

С настоящата искова молба ищците З. М. М. и Х. М. Д. претендират ответникът ЗК „Лев Инс“ да им заплати обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Д. Х.в М. при описаното по-горе ПТП в размер на по 30 000 лева, като част от претенции в размер на по 100 000 лева, представляващи разлика над присъдените по 150 000 лева и приетия от 3

ШОС справедлив размер от по 180 000 лева и разлика над присъдените по 150 000 лева и справедливия според тях размер от по 250 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2023 г. – датата на уведомяване на застрахователя.

При така заявения петитум, съдът приема, че е сезиран с частични главни искове от всеки от ищците за заплащане на обезщетение в размер на по 30 000 лева над присъдения им с решение на ШОС по гр.д. № 189/2023 г., като част от претенции в размер на 100 000 лева, а общо с присъдените им - 250 000 лева.

Съгласно т.2 от ТР № 3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е 4 погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В този аспект, макар и с предявяване на частичния иск за ответника-длъжник да възниква задължението по чл. 131 ГПК с отговора си на исковата молба да изчерпи защитните си възражения, не може да се отрече възможността в новия исков процес за разликата до пълния размер на вземането, той да разполага и с други защитни средства, нерелевирани при разглеждането на частичния иск.