Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 315 от 03.10.2024, Районен съд - Червен бряг

Съд
Районен съд - Червен бряг
Дело
Гражданско дело 1051/2024
Вид
Решение № 315
Подписан
03.10.2024
В сила
26.11.2024
Състав
Илия Олегов Милев

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.18, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.7 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. гр. Червен бряг, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20244440101051 по описа за 2024 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие Образувано е по молба от М. И. П., с ЕГН **********, с адрес с. Ч****, срещу П.

Т********** Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Л***. В постъпилата молба от М.

И. П., с ЕГН **********, с адрес с. Ч****, се излагат твърдения за причинен й „психически тормоз, закани и заплахи“ от П. Т********** Й., живуща на съпружески начала с внук й И*** на същия адрес, а именно с. Ч****. В молбата се твърди, че П. Й. е подписвала три броя предупредителни протокола в МВР – Червен бряг. Като дата на последния протокол бил от дата 01.08.2024г. Действия, като закани и заплахи от П. Й. към М. П., били от 27.07.2024г. Психическия тормоз се състоял в думи и викове - „ще те убия, главата ще ти откъсна, няма да си жива“, „ще ме запали да изгоря и няма да съм жива“. С първоначалната молба е направено искане за издаване на заповед за незабавна защита, включваща мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.

Молителката счита, че това е изпълнило състава на разпоредбата на чл.18, ал.1 от с.з. и това представляват „данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице“. Твърди се за многократни случаи на психически и физически тормоз, без да се сочат конкретни периоди, или се сочат разбъркани такива. Не се съдържат никакви доказателства за актове, които могат да бъдат квалифицирани като такива по Закона за защита от домашното насилие, които евентуално да обосноват основателен извод за наличието на пряка, непосредствена или последваща опасност за живота и здравето 1 на пострадалото лице.

С определение № 412/04.09.2024г. по описа на Районен съд-Червен бряг, настоящият състав е оставил без уважение молбата на М. И. П., с ЕГН ********** с правно основание чл.18, ал.1 ЗЗДН като неоснователна и е отказал да издаде Заповед за незабавна защита срещу ответника.

МОЛИТЕЛКАТА – редовно призована се явява лично и с адв. Н. С. Н. от ПлАК, който поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства. М. И. П. твърди, че срещу нея е извършен акт на домашно насилие, изразяващ се в постоянен психически тормоз, закани и заплахи от П. Й.. В проведеното открито заседание изразява становище, че не комуникира с Й..

ОТВЕТНИКА – редовно призован се явява лично и с адв. Р. М. от АК – Ловеч. Адв. Р. М. оспорва изцяло молбата, както по допустимост, така и по основателност на същата.

Претендира разноски. П. Т********** Й. изразява становище, че от години не комуникира с молителката и не е извършила, каквото и да е деяние спрямо ищцата, което да бъде прието като акт на домашно насилие.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.1 от ГПК прие за установено от правна и фактическа страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Искът е допустим. Безспорно по делото, като неоспорено от страните е, че молителката е баба на И*** и ответника П. Й. живее на съпружески начала с внук й. Делото се води между надлежни страни и при наличие на правен интерес – защита срещу действия на домашно насилие на лице от кръга на посочените в чл.3 от ЗЗДН. Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗСДН и следва да бъде разгледана. С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Разгледана по същество същата е неоснователна.

По делото с молбата са приложени и приети – Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН;

Разпореждане с № 14224984622/30.09.2022г. от НОИ – териториално поделение – Плевен, пожизнено ТЕЛК Решение № 3113/14.11.2018г. и предупредителни протоколи в МВР – Червен бряг. Приложено е и удостоверение за наследник на С****, с № 000496/16.11.2004г.

По делото като свидетел е разпитан: П. Й., живуща на съпружески начала с И*** - внук на М. И. П.. Разпитан в о.с.з. свидетеля дава показания, че не комуникира с молителката и не е извършила каквото и да е деяние спрямо ищцата, което да бъде прието като акт на домашно насилие. Липсват и очевидци на твърдения от молителката случай на домашно насилие.

Свидетелят И*** - внук на М. И. П., потвърждава казаното от П. Й., като отделно от това, твърди че баба му отдавна се държала грубо и властнически спрямо него и Й.. Звъняла в РУ, в което работи, с цел да контролира него и действията му. Поддържа изложеното и в приетите писмени доказателства по делото, че на инкриминираната дата – 27.07.2024г., той и П. Й. не били в с. Чомаковци, а били на почивка извън района на общ. Червен бряг.

2

Потвърждава, че с П. Й. има отношение от около 5 години и че същите живеят на семейни начала. С показанията си свидетелят П***, твърди, че не е пряк свидетел на техните взаимоотношения, както и че не помни да е имало разправии между тях.

От съвкупната преценка на приложените с молбата писмени доказателства и показанията на свидетелите не се установи, че ответника е причинил насилие на молителката в описания в молбата случай. Установените от показанията на свидетелите факти опровергават изцяло твърденията на молителката изнесени в молбата. Преследваната от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ цел е да защити действителните жертви на домашно насилие, като даде бърза, ефективна и своевременна защита на пострадалите от домашно насилие лица, които са поставени в риск. Съгласно легалната дефиниция в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Физическото домашно насилие от своя страна се изразява в неслучайно физическо посегателство, което може да има множество проявни форми включително и нанасянето на телесни травми. Гореописаните форми на насилие представляват домашно насилие, спрямо което ЗЗДН е в състояние да предостави закрила на пострадалите лица. Настоящата инстанция приема, че не е налице акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1, предл. първо, трето и четвърто от ЗЗДН – физическо, психическо или емоционално домашно насилие, извършен от ответника П. Й. на 27.07.2024г. В процесния случай съдът намира, че не са налице основания да бъде ангажирана отговорността на ответника по реда на ЗЗДН. При така обсъдените доказателства и направени изводи въз основа на съвкупната им преценка съдът прие за установено, че не се доказа по несъмнен начин твърденият от молителката случай на домашно насилие причинено й от ответника по молбата, поради което същата се явява недоказана, а от там и неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

По разноските: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК и чл.11, ал.3 от Закона за защита срещу домашното насилие, молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Червен бряг държавна такса в размер на 25.00 лв. и на ответника направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на М. И. П., с ЕГН **********, с адрес с. Ч****, срещу П.

Т********** Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Л*** за издаване на заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН М. И. П., с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – Червен бряг държавна такса в размер на 25.00 лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М. И. П., с ЕГН ********** да заплати на П.

3

Т********** Й., с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от постановяването му пред Плевенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4