Решение № 9 от 25.01.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Габрово, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело № 20214200500459 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. СТ. Т. от гр. Севлиево, против решение № 260104 от 18.10.2021г. по гр.д.№1164/ 2020г. на Севлиевският районен съд, касаещо производство по извършване на съдебна делба /втора фаза/.

В жалбата се излагат възражения, че Т. следвало да получи по- голям процент от цената на имота, но бил подведен да се съгласи на равни дялове.

Сочи, че имал принос при изграждане на къщата от основите до покрива, направил и инсталация за водно отопление. Другата съделителка продала лекият автомобил, поради което за компенсация Т. следвало да получи и гаража. Тя получила парични суми от наследодателката, а сега претендирала и за имота, в който жалбоподателят живеел и нямало къде да отиде да живее, ако бъде продаден. Нарушени били добрите нрави, тъй като другата съделителка щяла да бъде удовлетворена изцяло, а жалбоподателят- да остане на улицата, без покрив над главата.

Изложени са и други възражения, касаещи решението по първата фаза на делбата.

1

Съделителката П. Я., е подала писмен отговор на въззивната жалба, чрез адв. К. от АК- Габрово, в който се сочи, че решението на първата инстация е правилно и законосъобразно.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

С обжалваното решение първата инстанция е изнесла на публична продан на основание чл. 348 ГПК, следния допуснат до съдебна делба недвижим имот: ВТОРИ ЕТАЖ от построената в имот с идентификатор ***** по кадастралната карта на гр. Севлиево двуетажна жилищна сграда с идентификатор: *****.1 със застроена площ 110 кв.м., което съставлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *****.1.2 със застроена площ 95 кв.м. и се състои от коридор, кухня с черна кухня, две стаи, хол, килер, баня с тоалетна и две тераси, заедно с прилежащите САМОСТОЯТЕЛНИ МАЗИ с вход от стълбищната клетка - североизточна с площ от 17,30 кв.м., югоизточна с площ от 13,30 кв.м., килер под югозападните стълби на първия етаж с площ 1,80 кв.м., коридор, включително стълбите и помещението под стълбите с площ 12,50 кв. м., южно ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 38кв.м., ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата, с общо ползване на стълбището за таванските помещения и на 1/2 - една втора идеална част от ДВОРНО МЯСТО в гр. Севлиево ул. „***" № 30-32, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната карта на гр. Севлиево, с площ 575 кв.м., при съседи: ****, ****, ****, както и РЕАЛНО построените в същото дворно място: СГРАДА с идентификатор *****.4 със застроена площ 25кв.м. с предназначение: постройка на допълващото застрояване (гараж) и СГРАДА с идентификатор *****.5 със застроена площ 8 кв.м., с предназначение: постройка на допълващото застрояване, при квоти:

- П. СТ. ЯК. - 1/2 ид. ч. от описания имот;

- Т. СТ. Т. -1/2 ид. ч. от описания имот.

Постановено е получената от проданта сума да бъде разпределена от съдебния изпълнител между горните съделители при посочените квоти.

За да постанови решението си районният съд е приел, че съгласно заключението на вещото лице, изпълнило допусната съдебно- техническа експертиза, имотът е неподеляем. Твърдението на ответника за поделяемост 2 на имота не намирало потвърждение в доказателствата по делото. Поради неподеляемост на имота способите, които предполагат реални дялове жребият и директното разпределение по реда на чл. 353 от ГПК, били неприложими. Районният съд е приел, че няма заявена възлагателна претенция и тези обстоятелства предпоставят извършването на делбата по реда на чл. 348 ГПК- чрез изнасяне имота на публична продан, каквото е искането на съделителката Я..

Видно от данните по делото и изложените по- горе мотиви, пред районният съд е разгледано съдебно производство за делба, което се намира във втората фаза- по извършване на делбата и претенции по сметки.

Първата фаза на делбата / между кои съделители, за кои имоти и при какви квоти/, е приключила със съдебна спогодба /л.39 от делото на РС/, не е предмет на настоящото производство и не може да бъде преразглеждана в същото. Поради това въззивната жалба на Т. Т. не подлежи на разглеждане в частта, в която се възразява срещу дяловете на съделителите. Същата следва да бъде разгледана само срещу решението на районният съд по втората фаза на делбата- досежно претенции по сметки, искания за възлагане на делбеният имот, начина на извършване на делбата.

Видно от изложеното в жалбата на съделителят Т., както и от потвърденото в с.з. на 13.01.2022г. пред въззивният съд, той претендира и е претендирал възлагане на имота, тъй като е живял и живее в него, няма друго жилище и би останал на улицата, бездомен, ако имота бъде продаден на публична продан. Искания за сметки този съделител не е направил, но още пред първата инстанция е заявил, че е живял в имота и това е единственото му жилище, че иска проект за разделянето му /л.69/, че няма средства да заплати експертиза, тъй като живее само с дохода си от пенсия, че няма къде да живее и иска "да се раздели сегашното жилище на две по- малки, за да не остане на улицата на стари години" /л.75/.

Въззивният съд намира, че са направени възлагателните претенции от съделителят Т. Т. и са налице предпоставките на чл. 349 ал.2 ГПК. Жилището е неподеляемо, както е посочено в изготвената пред РС съдебна експертиза, но от имота могат да се оформят два дяла, макар и разнородни, видно от изложеното в с.з. от 13.01.2022г. от вещото лице при неговият преразпит от въззивната инстанция: единият дял е жилище, за което е направено 3 възлагателно искане, а другият- гараж, който е самостоятелен обект на собственост.

Видно от данните по делото делбеният имот е жилище, наследено от П.Я. и Т.Т. / брат и сестра/ от техните родители, в което съделителят Т. /който е посочил, че няма деца и по- близки роднини от сестра си/ е живял с родителите си и живее там и след смъртта им: "Ние живеем там от 1966г.- аз, тя и двамата родители. Но аз живея постоянно от 2011г. Когато бяха живи родителите ми с тях живеех, друго жилище не съм имал никога. Аз няма къде да живея". Този съделител е посочил още пред въззивният съд, че дори е съгласен "да слезе да живее долу в мазите", въпреки, че "има влага", "за да не остане на улицата".

Видно от изложеното налице са предпоставките на чл. 349 ал.2 ГПК, за да бъде възложен жилищният имот на съделителят Т.. Същият е мотивирал претенцията си за възлагане /без да използва юридически термини, тъй като се представлява сам/, с това, че е участвал и изграждането на жилището, а след това е поддържал същото и е живял в имота към момента на откриване на наследството, както и че няма друго жилище /което не се спори по делото от другият съделител/.

Видно от преразпита на в.л. пред въззивният съд в с.з. на 13.01.2022г., същото е заявило:

Възможно е да се направят два дяла от имота - единият само жилището, а другият само гараж. Гаражът е самостоятелен обект. Стойността на гаража е 8400 лева. Отстъпено право на строеж на гаража от 25 кв. метра е 1025.75 лева /в гр.Севлиево отстъпеното право на строеж съвпада с цената на земята/или общо стойността на гаража с отстъпеното право на строеж е 9 425.75 лева. Като дял гаражът с отстъпеното право на строеж, ако се направи самостоятелен дял, е на тази цена 9 425.75 лева, а на жилището, заедно с таванското помещение - в този случай етажът от къща с прилежащите му самостоятелни мази и тавански помещения, е в размер на 57 500 лева плюс 1/2 от земята – 12 110 лева- т.е. обща стойност 69 610 лева. Има възможност гаражът да бъде продаден отделно с отстъпено право на строеж, или с идеални части от земята. Той е с достъп от улицата- с вход и изход откъм улицата и няма проблем за самостоятелно ползване. За жилищния етаж, освен входната врата покрай гаража има входна врата и откъм улица "*** ***", така 4 че може да се минава и оттам, тъй като входът за жилището, който е до гаража, е малко по-тесен.

Въз основа на всичко гореизложено въззивният съд, приема, че в случая делбата на процесният имот следва да се извърши по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, като на Т.Т. се постави в дял жилищният имот, ведно с прилежащите му обслужващи помещения и идеални части от сградата и дворното място, а за уравнение на дела си другият съделител - П.Я., следва да получи в индивидуална собственост гаража, ведно с правото на строеж за него и парично уравнение за разликата до пълното покритие на дела. Този начин на извършване на делбата в случая е най- изгоден за двамата съделители, тъй като така всеки от тях ще получи реален дял в натура, което е водещ критерий при извършване на делбата, а наследникът П.Я., спрямо когото е уважена възлагателна претенция, при уравнение на дяловете с друг имот и с пари, получава по-добра защита в сравнение с извършване на делбата по друг ред, тъй като се ползва от последиците на чл. 349, ал. 6 ГПК при неизпълнение задължението на другия съделител.

Съдът кредитира посоченото от вещото лице, че оценката на жилищния имот- на етажът от къща с прилежащите му самостоятелни мази и тавански помещения, е в размер на 57 500 лева плюс 1/2 от земята – 12 110 лева, обща стойност 69 610 лева. Този имот следва да бъде възложен по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на Т.Т., който следва да уравни дела другия съделител П.Я., която ще получи гараж на стойност 9 425.75 лева с отстъпено право на строеж.

Общата делбена маса възлиза на 79 035.75 лева, от които делът на Т.Т. е 39 517.87 лева, а на П.Я. също 39 517.87 лева, следователно освен с гаража делът на Я. трябва да бъде уравнен и със сумата от 30 092.12 лева.

С оглед гореизложеното, поради несъвпадение в изводите на двете съдебни инстанции, решението на районният съд следва да бъде отменено, като делбата се извърши по посоченият по- горе начин.

Съделителите дължат държавна такса в размер на 4% от паричната оценка дела им в съсобствеността. За П.Я. държавната такса възлиза на 1580.71 лева, а за Т.Т.- на 1580.71 лева, които суми следва да бъдат платени по сметка на ОС- Габрово. Разноските по ликвидиране на съсобствеността следва да се разпределят съобразно квотите между съсобствениците. Други разноски за настоящата инстанция съделителите не си дължат един на друг5 жалбоподателят не е претендирал такива, а с оглед изхода на делото на ответницата по жалбата не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260104 от 18.10.2021г. по гр.д.№1164/ 2020г. на Севлиевският районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:

ВЪЗЛАГА по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на Т. СТ. Т. ЕГН:********** с адрес: гр. Севлиево, ул. "*** ***" №30, следния недвижим имот:

ВТОРИ ЕТАЖ от построената в имот с идентификатор ***** по кадастралната карта на гр. Севлиево двуетажна жилищна сграда с идентификатор: *****.1 със застроена площ 110 кв.м., което съставлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *****.1.2 със застроена площ 95 кв.м. и се състои от коридор, кухня с черна кухня, две стаи, хол, килер, баня с тоалетна и две тераси, заедно с прилежащите САМОСТОЯТЕЛНИ МАЗИ с вход от стълбищната клетка - североизточна с площ от 17,30 кв.м., югоизточна с площ от 13,30 кв.м., килер под югозападните стълби на първия етаж с площ 1,80 кв.м., коридор, включително стълбите и помещението под стълбите с площ 12,50 кв. м., южно ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 38кв.м., ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата, с общо ползване на стълбището за таванските помещения и на 1/2 - една втора идеална част от ДВОРНО МЯСТО в гр. Севлиево ул. „***" № 30-32, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната карта на гр. Севлиево, с площ 575 кв.м., при съседи: ****, ****, ****, както и РЕАЛНО построената в същото дворно място СГРАДА с идентификатор *****.5 със застроена площ 8 кв.м., с предназначение: постройка на допълващото застрояване.