Определение № 23069 от 27.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23069 гр. София, 27.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно частно гражданско дело № 20261100509955 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Е. М., чрез адв. П. С., срещу Определение № 26885/24.07.2026 г. постановено по гр.д. № 47786/2025 г., съгласно описа на Софийски районен съд, ГО, 167 състав, с което е уважена молбата на ответника по чл. 248 ГПК, изменено е Определение № 21656/11.06.2026 г. в частта за разноските, като в тежест на ищеца вместо 350 евро са възложени 500 евро-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от ответника, и е оставена без уважение молбата на ищеца за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Жалбоподателят сочи, че съдът неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение, тъй като изменението в чл. 78, ал. 5 ГПК не може да дерогира изискването на процесуалния закон за извършване на преценка за действителната правна и фактическа сложност на делото. Твърди, че защитата на ответника се свежда само до твърдения за недопустимост на иска поради ненадлежен ответник и не са провеждани открити съдебни заседания. Това обуславяло несъразмерност на присъденото адвокатското възнаграждение от 500 евро, която не е отчетена от съда. Излага съображенията, че в случая е налице хипотеза на злоупотреба с право, тъй като предполага, че сумата, посочена в договора за правна защита и съдействие не е реално заплатена поради липса на средства у ответното дружество. Моли обжалваното определение да се отмени и да се измени прекратителното определение по делото като се присъди адвокатско възнаграждение в полза на ответника в размер на 50 евро.

Постъпил е отговор на частната жалба от страна ответника „Ню Медия“ ООД, с който се излагат възражения за нейната неоснователност. Ответникът сочи, че в молбата по чл. 248 ГПК е допусната грешка и вместо „ГПК“ е посочено „ЗАдв“, но предвид цитирания текст на разпоредбата на чл. 78, ал. 5, 1 изр. посл. ГПК е изводимо кое е правното основание на искането. Позовава се на измененията в сочената разпоредба от 2026 г. и добавя, че съдът няма право да присъжда адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от заплатеното на насрещната страна. Позовава се на практика на ВКС, цитирана и от СРС в обжалваното определение, а именно Определение № 2673/21.05.2026 г. по гр.д. № 4035/2025 г. на III г.о., ВКС. Заявява, че претендираният размер на разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение от 500 евро бил дори по-нисък от този на ищцовата страна, описан като платен при сключване на договора за правна защита и съдействие, приложен по делото. Моли обжалваното определение да се потвърди.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A състав, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от К. Е. М. срещу „Ню Медия“ ООД и М.Р.З. с осъдителна претенция по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди, причинени от обидни и клеветнически изрази, разпространени във вестник, които вреди е претендирал в размер на 5112,92 евро. Исковата молба е изготвена и подадена чрез процесуалния представител адв. П. С., за което са представени пълномощно (л. 63) и договор за правна защита и съдействие (л. 64). За извършване на процесуалното представителство по делото е уговорено възнаграждение в размер на 2 000 лева, платимо веднага и в брой. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Ню Медия“ ООД, с който са изложени съображения за недопустимостта и неоснователността на исковата претенция. Изложени са съображения, че искът срещу този ответник е недопустим поради липса на пасивна легитимация, както и подробни аргументи по отношение на основателността на деликта. Заедно с отговора са представени пълномощно и договор за правна защита в полза на адв. С.М. (л. 129). Уговореното възнаграждение за ответната страна е в размер на 500 евро, платими веднага и също в брой.

По повод на изричното изявление на ищеца, отправено с молба от 09.06.2026 г. делото е прекратено спрямо ответника „Ню Медия“ ООД поради отказ от иска на основание чл. 232 ГПК. Поради това, че с молбата от 09.06.2026 г. ищецът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, съдът се е произнесъл в прекратителното си определение и по този въпрос, като е уважил възражението и е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответника в размер на 350 евро.

Недоволен от произнасянето на съда в частта за разноските ответникът е подал молба с правно основание чл. 248 ГПК с искане за присъждане на адвокатското възнаграждение в пълния размер от 500 евро. Ищецът също е депозирал молба по чл. 248 ГПК, но с искане за намаляване на присъдените 350 евро за адвокатско възнаграждение на ответника до 50 евро.

2

Така се е стигнало до постановяване на обжалваното в настоящото производство Определение № 26885/24.07.2026 г., с което съдът е уважил молбата на ответника „Ню Медия“ ООД и е изменил определението си от 11.06.2026 г., присъждайки в негова полза пълния размер на претендираното възнаграждение- 500 евро. Със същото определение съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на ищеца за намаляване на адвокатското възнаграждение на ответника. В мотивите си СРС е приел, че молбата на ответника е основателна, тъй като възражението на ищеца за прекомерност е направено с молбата от 09.06.2026 г., а към този момент е влязла в сила новелата на чл. 78, ал. 5, изр. посл. ГПК (в сила от 17.02.2026 г.), която предвижда, че съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Предви това, че по делото има данни за заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца в полза на процесуалния му представител в размер на 2000 лв. (1022, 58 евро), то адвокатското възнаграждение на ответника от 500 евро не е прекомерно. Позовава се на практика на ВКС. Със същите съображения първоинстанционният съд приема за неоснователна молбата на ищеца за изменение в частта за разноските на крайния акт по делото.

За да се произнесе по частната жалба съдът съобрази, че правото на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е в корелативна връзка с правото на насрещната страна да претендира разноски, ограничено в упражняването му до приключване на последното заседание в съответната инстанция (арг. от чл.

80 ГПК). В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 11 на Тълкувателно решение № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС. Само ако в съответствие с чл. 80 пр. 2 ГПК страната, в чиято полза са присъдени разноски, упражни правото си да поиска изменение на решението в тази му част и доколкото изменението би касаело произнасянето на съда по възмездяване разноските за процесуално представителство от адвокат, страната в чиято тежест са присъдени същите би имала възможност за възражение за прекомерност, явяващо се последващо спрямо устните състезания в съответната инстанция.

Несъмнено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна е направено от ищеца своевременно, доколкото е обективирано в молба от 09.06.2026 г., т.е. в момент предхождащ произнасянето на съда с прекратителното определение от 11.06.2026 г.

Спорният въпрос, обаче е друг- може ли съдът да присъди размер на това възнаграждение, който да е по-нисък от заплатеното на ищцовата страна.

Отговорът се намира в новелата на чл. 78, ал. 5, изр. посл. ГПК, изм. ДВ, бр.

17 от 2026 г. и в сила от 17.02.2026 г. Текстът на изменението предвижда, че съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Това е именно редакцията на процесуалния закон, която е приложима в случая при произнасянето в производството по чл. 248 ГПК, доколкото възражението на ищеца е от 09.06.2026 г., т.е. след влизане в сила на новото правило. При положение, че уговореното и платеното адвокатско 3 възнаграждение от ищеца на процесуалния му представител е 2 000 лв. (1022, 58 евро), възражението за прекомерност на възнаграждение на двойно помалък размер от 500 евро, е очевидно неоснователно.

В този смисъл е практиката на ВКС, в това число и цитираното от СРС и ответника по жалбата Определение № 2673/21.05.2026 г. по гр.д. № 4035/2025 г. на ВКС, III г.о., но и Определение № 1013/02.04.2026 г. по т.д. № 2348/2025 г. на ВКС, I т.о., Определение № 2045/21.04.2026 г. по ч.гр.д. № 3187/2025 г. на ВКС, I г.о., и др.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че изменението на чл. 78, ал. 5 ГПК не дерогира задължението на съда да извърши преценка относно действителната правна и фактическа сложност на делото. Напротив, такава преценка вече е извършена и тя не изключва приложението на новата редакция на процесуалната разпоредба. Обстоятелството, че съдът не може да присъди адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна, не означава, че е отпаднала необходимостта от преценка дали претендираният размер е обоснован с оглед извършената процесуална дейност. В случая, обаче, тази преценка не води до извод за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение.

Процесуалният представител на „Ню Медия“ ООД не се е ограничил до въвеждане единствено на възражение за недопустимост на предявения срещу дружеството иск поради липса на пасивна процесуална легитимация. В депозирания в срока отговор са развити и конкретни съображения относно неоснователността на исковата претенция, направени са оспорвания на твърдените от ищеца фактически обстоятелства и са изложени доводи по същество на спорното правоотношение. Наред с това ответникът е направил и доказателствени искания. Следователно извършената от неговия процесуален представител процесуална дейност не се изчерпва с едно формално възражение относно допустимостта на иска, а включва подготовка и депозиране на мотивиран отговор, с който е организирана защитата на ответника както по допустимостта, така и по основателността на предявената срещу него претенция. Същото се отнася и до довода, че липсата на проведено открито съдебно заседание сама по себе си обосновава прекомерност на уговореното възнаграждение. Провеждането на открито съдебно заседание не представлява единственият критерий за преценка на обема на извършената от процесуалния представител работа.

Следва да се съобрази и обстоятелството, че прекратяването на производството спрямо ответника „Ню Медия“ ООД е настъпило вследствие на извършения от ищеца отказ от иска по реда на чл. 232 ГПК, а не поради липса на извършена от ответника процесуална дейност.

В този смисъл следва да се има предвид и принципното положение в практиката, че отговорността за разноски има обезщетителен и деликтен характер и цели да възстанови на страната направените във връзка с воденето на делото разноски, когато същите са обусловени от поведението на насрещната страна. Поради това, обстоятелството, че ищецът е предприел завеждането на недопустим иск, в рамките на който ответникът е бил 4 принуден да организира защита срещу предявената претенция, не може да бъде оставено без последица в частта за разноските само поради последващия отказ от иска. При положение че производството е било надлежно образувано по инициатива на ищеца и ответникът е извършил процесуални действия за защита на правата и интересите си, сторените от него разноски са пряко обусловени от образуваното по инициатива на ищеца производство.

Не може да бъде споделено и твърдението на жалбоподателя за злоупотреба с право, основано на предположението, че уговореното в договора за правна защита и съдействие възнаграждение не е било реално заплатено поради липса на средства на ответното дружество. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочен размерът на уговореното възнаграждение и начинът на неговото плащане, като в производството по чл. 248 ГПК не са ангажирани доказателства, които да опровергават удостовереното в договора плащане. Само въз основа на предположение за липса на средства на дружеството не може да се приеме, че плащането не е извършено, нито че е налице злоупотреба с процесуално право. Още повече, че преценката относно дължимостта на разноските следва да бъде извършена въз основа на представените по делото доказателства, а не въз основа на предположения относно имущественото състояние на страната.

Разпечатката съдържа 30 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d24c4660-4caa-4ad9-831e-c511cc144419