Разпореждане № 1830 от 13.04.2026, Районен съд - Монтана

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1830 гр. Монтана, 13.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Частно гражданско дело № 20261630101404 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.411 ал.2 ГПК.

АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, *****, със седалище и адрес на управление: **** е депозирало заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Длъжник К. К. П., ЕГН **********, Настоящ адрес:гр.София, *******, ***, общ.Столична, обл.София (столица).

Заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на заявените суми.

От представените документи е видно, че същото се претендира по повод изявление за неизпълнено парично задължение, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 2269288 сключен на 11.08.2020 г.

/“Договор за потребителски кредит“/ между („Заемодател“ или „Кредисимо“ ЕАД) с ЕИК *****, от една страна, и П., ЕГН **********, („Длъжник“), от друга страна, за сумата в размер на 799.99 лeвa /главница/, обезпечен чрез сключен на същата дата договор за предоставяне на поръчителство /“Договор за предоставяне на поръчителство“/ между Ай Тръст ЕООД („Поръчител“ или „Ай Тръст“), от една страна, и длъжника (потребител), от друга страна.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 14.03.2022г. /кредиторът / „Кредисимо“ ЕАД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3.

1

На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжникът е уведомен за станалото прехвърляне на вземания.

Вземането произтича от сключен Договор ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОРЪЧИТЕЛСТВО, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД.

Претендира се само вземането по гаранционната сделка.

Кредитното правоотношение между страните е подчинено на ЗПК.

След преценка на доказателствата, съдът намира, че са налице условията на чл.411, ал.2, т.3 ГПК, поради което следва да бъде отказано изцяло издаването на заповед за изпълнение, а на заявителя следва да се укаже възможността да предяви осъдителен иск в едномесечен срок.

Докладчикът намира, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза/недействителност на гаранционната сделка, доколкото наличието се преценява като се вземат предвид видът на стоката или услугата, предмет на договора и всички обстоятелства, свързани с неговото сключване (арг.чл.145 ЗЗП).

Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

В конкретния случай, при разглеждане на системата от сделки, може да бъде обоснован извод, че със сключването на договора за предоставяне на поръчителство, в допълнение на договора за потребителски кредит, се цели заобикаляне на уредбата на Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което уговорките на двата договора следва да се разглеждат общо и неразделно. В случая реалното усвояване на кредита е поставено в зависимост от предоставяне на поръчителство от посочено от кредитодателя лице. С оглед на това, дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство следва да се квалифицира като такса или комисиона за 2 действия, свързани с усвояване на кредита, като възнаграждението е уговорено в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Претендираното възнаграждение не е включено в годишния размер на разходите, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не е предвидено в договора.

Сключването на този допълнителен договор за гаранция води до заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Видно е, че с плащането по договора за гаранция ГПР надвишава многократно допустимия размер от 50%. Двата договора следва да се разглеждат именно като част от едно кредитно правоотношение, доколкото изпълнението на договора за заем е предпоставено от сключването на договор за поръчителство. Заявителят претендира вземането по Договора за предоставяне на гаранция. Нарушението на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК има за последица недействителност на договорките между страните.

Съдът намира, че клаузата от Договор за предоставяне на поръчителство с посочено конкретно дружество от кредитора е в противоречие с добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. От една страна води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на потребителя, от друга страна вменява на потребителя да предостави обезпечение и фактически неизпълними задължения за осигуряване им в изключително кратък срок. Обезпечението на кредита е свързано с процедурата по отпускане на кредита, респ. действия на кредитора по усвояване и управление на кредита, за които съгласно чл. 10а ал. 2 от ЗПК на същия не се дължи заплащане на такси и комисионни. Дори да се приеме, че се касае за възнаграждение за уговорени допълнителни услуги между страните по договора по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК , претендираната сума като дължимо поръчителство и лихви върху него са нищожни. Цитираната разпоредба предвижда че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони следва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

В случая тези суми не са част общото задължение по договора, не е включена като дължима такса в него, а се претендира поради непредставяне на обезпечение, което в размер близък до разрешения кредит. "Ай Тръст" ЕООД като поръчител и потребителя, по силата на който дружеството поръчител се е задължило да отговаря солидарно с потребителя за задължението, предмет на 3 договора за заем, а потребителят се е задължил да заплати възнаграждение.

Клаузата от договора за поръчителство, предвиждаща задължение за длъжника за плащане на възнаграждение на поръчителя, е недействителна, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП , тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Уговореното възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Размерът на възнаграждението, съотнесен към размера на предоставения заем, който длъжникът следва да заплаща по договора за паричен заем, като е предвидено възнаграждението за поръчителя да се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителния план води до извода за една несъразмерност на уговореното възнаграждение.

Поради тези обстоятелства следва да се приеме, че дългът по договора за потребителския кредит следва да се разглежда като едно цяло с така уговорените акцесорни плащания по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като е видно, че задължението към поръчителя е неделимо от основното задължение по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. С този разход обаче ГПР ще надхвърли допустимите от чл. 19 от ЗПК пет пъти размера на законната лихва (50 %).

Посредством клаузата за гарантиране на задълженията по договора за кредит кредиторът прехвърля своето задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя на икономически по-слабата страна, като по този начин увеличава финансовото бреме за потребителя. По този начин пряко се нарушава разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, съгласно която доставчика на финансовата услуга има задължение да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за потребителски кредит.

В случая не може да се приеме, че е налице индивидуално договаряне между страните по отношение на тази клауза, т. к. за потребителят не е била налице реална възможност да влияе върху съдържанието й и сам да избере 4 обезпечението, което да предостави на кредитора, и е бил лишен от възможност да влияе върху избора на юридическото лице, с което да сключи договор за предоставяне на поръчителство.

Поради това следва да се приеме, че клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не е уговорена индивидуално, и т. к. не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и търговецапоръчител, е неравноправна.

С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, включително и в частта за разноски, съответстващи на отхвърлената част от вземанията. Още повече, че се претендират суми, за които няма доказателства да са изплатени от поръчителя, а това е още едно оскъпяване на задължението по кредита.

Що се отнася до отхвърлянето и на посочените договорна лихва и лихва за забава, то в случая не може да се прецени как са изчислени и върху каква база.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО ЗАЯВЛЕНИЕ на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, *****, със седалище и адрес на управление: **** за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Длъжник К. К. П., ЕГН **********, Настоящ адрес:гр.София, *******, ***, общ.Столична, обл.София (столица), както следва:

Главница 409.03 EUR по договор за кредит, Законна лихва: 26.03.2026 г.;

Мораторна лихва 207.34 EUR от 09.03.2021 г. - 13.03.2026 г. В размер на законната лихва върху главницата по Договора за кредит;

Договорна лихва 81.82 EUR от 11.08.2020 г. - 08.03.2021 г. По договора за кредит.

Друго 730.62 EUR Възнаграждение по договор за предоставяне на 5 поръчителство. Законна лихва: 26.03.2026 г.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, пред компетентния да го разгледа съд, в едномесечен срок от СЪОБЩЕНИЕТО, като довнесе държавна такса, съгласно чл. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд – Монтана в едноседмичен срок от получаването на препис от него от заявителя.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6