Решение № 11 от 16.01.2023, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. гр. Лом, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Г. Александрова

Миронова при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова Гражданско дело № 20211620102601 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД.

Акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.

Предявени са обективно съединени искове от ЮБЦ ЕООД, ЕИК *********, гр.

София, чрез пълномощника си, адв. В. П. Г., САК, срещу В. Г. Р., ЕГН ********** от *******, за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ твърди, че между третото лице БТК ЕАД и ответника, с клиентски номер при доставчика 16710599001 е имало сключен договор за далекосъобщителни услуги от 14.07.2017 год., за мобилен номер ***, по който ответникът е неизправна страна.

Ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал.

Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми за 4 последователни месеца (септември, октомври, ноември и декември, 2017 год.), доставчикът прекратил едностранно договорите по вина на абоната, начислил е съответна неустойка и е издал крайна фактура за задълженията.

С договор за цесия от 16.10.2018 год. мобилният оператор БТК прехвърлил свои вземания, сред които и процесното на третото лице С.Г.ГРУП ООД, ЕИК *********, което дружество от своя страна ги прехвърлило на ищеца ЮБЦ ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019 год., като така последния встъпил в правата на първоначалния кредитор.

Уведомленията за извършените прехвърляния на вземания са приложени към исковата молба.

Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като длъжникът по заповедното производство е бил известен за издадената Заповед за изпълнение и се възползвал от 1 правото да възрази срещу нея. За ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на установителен иск.

Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на 67,47 представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № 16710599001, сключен между ответника и БТК ЕАД, формирана като сбор от три месечни абонаментни такси на всяка абонаментна услуга, за скоето е издадена фактура № 1240231921/22.01.2018 год., за периода от 22.12.2017 год. до 21.01.2018 год., съгласно издадената по ч.гр.д. № 37/2021 год. на ЛРС Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

Предвид процесуалното бездействие на ответника, съдът е приел с доклада си по делото, че между страните няма спорни фактически твърдения..

Приложено е ч.гр.д. № 37/2021 год. по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед № 260020 от 07.01.2021 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за посочените в исковата молба суми.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което съдът с Разпореждане от 05.11.2021 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителянастоящ ищец на 17.11.2021 г.

Искът по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок.

Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.

Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

Ищецът не се представлява. В писмено становище поддържа предявения иск.

Моли да бъде постановено неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал.

1 ГПК. Претендира да им бъдат присъдени направените в исковото и заповедното производство разноски.

Ответникът, редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът намира, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, ведно с Разпореждане № 906/17.12.2021 год., с оглед упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са получени на 24.12.2021 год. лично и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение № 1246/04.10.2022 по чл. 140 ГПК, връчено на 13.10.2022 год. отново лично, на страната, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен.

На основание горното, съдът намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като главният иск да бъде уважен в предявения размер.

Предвид уважаването на главния иск, не се дължи произнасяне по евентуалния.

2

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за тази инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 410 лв., от които 205 лв. по исковото (180 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв.

– държавна такса) и 205 лв. по заповедното производство.

Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Г. Р., ЕГН ********** от *******, ДЪЛЖИ на ЮБЦ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, по силата на: Договор за далекосъобщителни услуги от 14.07.2017 год., за мобилен номер ***, сключени с третото лице БТК ЕАД за клиентски номер 16710599001, сумата от 67,47 лв. (шестдесет и седем лева, 47 ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, формирана като сбор от три месечни абонаментни такси на всяка абонаментна услуга, за с което е издадена фактура № 1240231921/22.01.2018 год., за периода от 22.12.2017 год. до 21.01.2018 год., съгласно издадената по ч.гр.д. № 37/2021 год. на ЛРС Заповед № 260020 от 07.01.2021 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА В. Г. Р., ЕГН ********** от ******* да заплати на ЮБЦ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, сторените разноски в исковото и в заповедното производство, в общ размер на 410,00 лв. (четиристотин и десет лв.)

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________

3