Решение № 221 от 19.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000503213 по описа за 2025 година

САС е сезиран с въззивна жалба от Е. Н., ищца по гр.д. 8199/19 г. по описа на СГС, преобразувано след прекратяването му и отмяна на прекратителното определение в гр.д. 4118/24 г. по описа на СГС.

Обжалва се решение на съда 4709/16.07.25 г. (по гр.д. 4118/24 г.), с което съдът след прекратяване на производство по искове квалифицирани като такива по чл. 55 ЗЗД, предявени от Е. Н. срещу Р. Н., като излага мотиви, че лихвата е законна последица от уважаването на главен иск, която не се следва при прекратяване на производството по този иск, е оставил без уважение искането на ищцата за присъждане на мораторни лихви, уточнени по период и размер с молба от 24.07.23 г., намираща се в кориците на гр.д. 8199/23 г.

С въззивната жалба ищцата твърди, че първоначално са били предявени обективно съединени искове по чл. 30 ЗН и 55 ЗЗД. Търсената от съда защита е била, след като се установи, че дарствена сделка с предмет имот, представляващ съпружеска общност на общите спрямо нея и ответничката родители (страните са еднокръвни и едноутробни сестри) в полза на сестра й, извършеното дарение да бъде намалено поради накърняване на запазената част на ищцата и тъй като имотът е бил отчужден от ответничката, да й се присъди равностойността на накърнената с дарението нейна запазена част. Сезираният с търсената защита СРС е отделил претенциите по чл. 55 ЗЗД, ведно с изричното искане за присъждане и на законни лихви и е изпратил 1 разделените материали по подсъдност на СГС. Било е образувано гр.д. № 8199/19 г. по описа на СГС, продължено като 4118/24 г. (след отмяна на прекратително определение по гр.д. 8199/19 г.). Производството по гр.д. 8199/19 г. е било спряно до постановяване на влязло в сила решение по исковете с правно основание чл. 30 ЗН (по повод на които е водено гр.д. 53843/14 г. по описа на СРС, чието решение 12404/19 г. е отменено при въззивно обжалване по гр.д. 16 769/19 г. по описа на СГС, който е постановил влязло на 19.05.21 г. решение № 12404/19 г.), но е възобновено по искане на ищцата с изрично изявление, че се поддържат единствено претенциите за присъждане на лихви.

Твърдението на ищцата е било, че претендираните лихви вече не са законови, а са мораторни, тъй като след влизане в сила на решението на СГС (№ 12404/19 г. по гр.д.

16 769/19 г.) ответничката е погасила чрез 7 на брой частични плащания цялата присъдена от съда сума. За изпълнението на главничните задължения на ответничката ищцата е направила изрично признание с уточняващата претендираните мораторни лихви молба от 24.07.23 г., депозирана по гр.д. 8199/23 г. и е направила искане за прекратяване на производството, квалифицирано като такова по чл. 55 ЗЗД поради оттегляне на иска.

Въззивничката счита постановеното отхвърлително решение за неправилно и иска неговата отмяна и уважаване на претенциите й, основани на чл. 86 ЗЗД.

Въззиваемата оспорва претенциите с доводите, че в своя декларация, с нотариална заверка на подписа, ищцата е заявила, че главничните й претенции изчерпват вземанията й спрямо ответничката. Твърди, че след като сумите са присъдени с решението на СГС, ищцата е следвало да отправи към ответничката изрична покана за плащането им, каквато няма. Оспорва началния момент на забава, като твърди, че той съвпада с влизане в сила на конститутивното съдебно решение по чл. 30 ЗН, а не е с начален момент предявяване на исковете (06.10.2014 г.).

Ответничката оспорва като немотивирано и неправилно определение № 18 054/2118/26.09.25 г., постановено по гр.д. 4118/24 г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молба вх. № 101201/28.08.25 г. за изменение на решението на СГС чрез присъждане на разноски в полза на ответничката в размер на 3120 лв. – двукратно заплатен по силата на два поредни договора за правна помощ адвокатски хонорар.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

Състав на САС, като установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, приема, че дължи произнасяне относно правилността му според доводите на страните.

Въз основа твърденията на страните и събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал, САС прави следните изводи:

СГС с влязлото в сила решение като е приел, е исковете с правно основание л.

30, ал. 1 ЗН, предявени от Е. К. Н. срещу Р. К. Н. са основателни, и поради 2 обстоятелството, че имотът по дарствената сделка, с която се нарушава запазената част на ищцата, е бил продаден от ответничката, е приложил като законова последица разпоредбата на чл. 57 ЗЗД. При това съдът е действал служебно на база установената съдебна практика по категорията спорове за възстановяване на запазена част от наследство (позовавайки се на Р 599/17.11.03, гр.д. 240/03 ВКС; Р 156/22.03.10 гр.д.

416/09 ВКС I-во ГО), като е присъдил поради отчуждаването на имуществото, предмет на оспореното дарение, паричния еквивалент на накърнената запазена част по цени към момента на решаване на спора (съобразно Р 150/25.11.16 г. гр.д. 1818/16 г., II-ро ГО, Р 209/29.04.10 г. гр.д. 1048/09, II-ро ГО). Съдът се е позовал на виждането на ВКС, че с решението по чл. 30 ЗН следва да се реши въпросът за правната последица от намаляването на накърнената запазена част, като цената се определя към момента на намаляване - т.е. постановяване на решението по чл. 30 ЗН. На това основание с решението си СГС е присъдил в полза на ищцата сумата от 15 849.66 лв., калкулирана спрямо наследствената маса, оставена от майката на страните и сумата 41 438.75 лв. – калкулирана спрямо наследствената маса след смъртта на бащата.

С недопускането до касационно обжалване на решението на СГС, същото е влязло в сила от момента на постановяване на определението на ВКС – 19.05.21 г.

Предвид конститутивното действие на иска по чл. 30 ЗН и неяснотата за наличието и размера на вземането преди стабилизиране на съдебното решение, настоящият състав приема, че с влизане в сила на решението по конститутивния иск ответничката изпада в забава спрямо ищцата и дължи заплащане на лихви. Същите са изискани с първоначалната искова молба, формулирана като такава по чл. 30 ЗН и 55 ЗЗД. Исковата молба има естество на покана от ищцата към ответничката за заплащане на накърнените й права, които предстои да бъдат установени по размер с крайното решение на съда по чл. 30 ЗН. С оглед на това е неоснователно направеното възражение за липса на настъпила изискуемост на главничните вземания (които същностно са и изпълнени). Тъй като е имало влязло в сила изпълнително основание и ищцата се е сдобила с изпълнителен лист, ответничката доброволно е погасила вземанията в общ размер според влязлото в сила решение на СГС, но чрез плащане на седем пъти, като плащанията са реализирани на различни дати. Относно осъществените плащания няма правен спор. Изявлението за тях се прави от повереничката на ищцата и съставлява признаване на неблагоприятно за нея обстоятелство, с което противната страна се съгласява. Заплатените от ответничката на ищцата извънсъдебно суми са както следва: 8 000 лв., платени на 28.04.22 г., 7849.66 лв., платени на 26.05.22 г., 8 300 лв., платени на 23.06.22 г., 8 300 лв., платени на 27.07.22 г., 8 300 лв., платени на 24.08.22 г.,8 300 лв., платени на 27.09.22 г. и 8238.75 лв., платени на 26.10.22 г. Следователно заявените като претендирани мораторни лихви следва да се определят за периода 19.05.21 г. до деня, предхождащ съответното частично погашение.

3

Изчислените с помощта на електронен калкулатор мораторни лихви са както следва: относно сумата 8 000 лв. за периода 19.05.21 г. – 27.04.22 г. лихвите са в размер на 766.67 лв, относно сумата 7849.66 лв. за периода 19.05.21 г. – 25.05.22 г. лихвите са в размер на 813.31 лв., относно сумата 8 300 лв. за периода 19.05.21 г. – 22.06.22 г. лихвите са в размер на 924.53 лв., относно сумата 8 300 лв. за периода 19.05.21 г. – 26.07.22 г. лихвите са в размер на 1002.92 лв, относно сумата 8 300 лв. за периода 19.05.21 г. – 23.08.22 г. лихвите са в размер на 1067.48 лв., относно сумата 8 300 лв. за периода 19.05.21 г. – 26.09.22 г. лихвите са в размер на 1145.86 лв. и относно сумата 8238.75 лв. за периода 19.05.21 г. – 25.10.22 г. лихвите са в размер на 1203.66 лв.

Общодължимата сума, която следва да се присъди възлиза на 6924.43 лв. С оглед промяната на паричната единица превалутирането на вземането следва да се извърши при курс 1,95583 лева за 1 евро или вземането при закръгляне е в размер на 3540.40 евро.

За разликата до заявените 45 438.01 лв., равняващи се на 23 232.08 евро обжалваното решение следва да се потвърди.

Тъй като СГС по висящото гр.д. 8199/19 г., преобразувано след прекратяването му и отмяна на прекратителното определение в гр.д. 4118/24 г. по описа на СГС е следвало да констатира формирана сила на пресъдено нещо по отношение на исковете за възстановяване на паричната равностойност на запазената част спрямо наследството, оставено от всеки от родителите и да разгледа исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД, постановеното решение следва да се отмени и в полза на ищцата да се присъди сбора от заявените по отделните плащания лихви в общ размер 3540.40 евро.

Тъй като настоящият състав достига до различен извод спрямо направения от първоинстанционния съд, разпределението на разноските между страните се променя.

Поради това обжалваното с частната жалба от ответничката определение на СГС, постановено по реда на чл. 248 ГПК следва да се отмени, а САС – да се произнесе съобразно изхода на спора.

На основание чл. 78 ГПК въззиваемата следва да заплати на въззивничката разноски за двете съдебни инстанции – адвокатски хонорар и депозит за особен представител в общ размер 5404.40 евро.

4

Водим от разгърнатите съображения, САС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 4709/16.07.25 г., постановено по гр.д. 4118/24 г. по описа на СГС в отхвърлителната му част до сумата 3540.40 (три хиляди, петстотин и четиридесет, 0.40) евро, дължими от Р. К. Н. на Е. К. Н. на основание чл. 86 ЗЗД мораторни лихви върху главница от 57 288.11 лв., присъдена на основание чл. 30 ЗН и заплатени на седем вноски с различна дата на плащане и начална дата на забавата 19.05.21 г., които са както следва: относно сумата 8 000 лв. за периода 19.05.21 г. – 27.04.22 г. лихвите са в размер на 766.67 лв., относно сумата 7849.66 лв. за периода 19.05.21 г. – 25.05.22 г. лихвите са в размер на 813.31 лв., относно сумата 8 300 лв., за периода 19.05.21 г. – 22.06.22 г. лихвите са в размер на 924.53 лв., относно сумата 8 300 лв., за периода 19.05.21 г. – 26.07.22 г., лихвите са в размер на 1002.92 лв., относно сумата 8 300 лв. за периода 19.05.21 г. – 23.08.22 г. лихвите са в размер на 1067.48 лв., относно сумата 8 300 лв. за периода 19.05.21 г. – 26.09.22 г. лихвите са в размер на 1145.86 лв. и относно сумата 8238.75 лв. за периода 19.05.21 г. – 25.10.22 г. лихвите са в размер на 1203.66 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение 4709/16.07.25 г., постановено по гр.д. 4118/24 г. по описа на СГС в останалата му отхвърлителна част до сумата 23 232.08 евро.

ОТМЕНЯ определение № 18 054/2118/26.09.25 г., постановено по гр.д. 4118/24 г. по описа на СГС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК Р. К. Н. да заплати на Е. К. Н. разноски за двете производства – пред СГС и САС, в общ размер 5404.40 (пет хиляди, четиристотин и четири.0.40) евро.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при прилагане изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5