Определение № 320 от 21.03.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 320 гр. Бургас, 21.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20242100600313 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството се развива по реда на глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на адвокат Т. Л. от САК, действаща като упълномощен защитник на подсъдимия Н. Х. П., ЕГН **********, против протоколно определение на Районен съд – Царево от 09.02.2024 г. в частта му, с която първостепенният съд, в хода на проведеното разпоредително заседание по НОХД № 9/2024 г. по описа на същия съд, е отказал да уважи искането на защитата за прекратяване на наказателното производство, водено срещу подсъдимия, на основание чл. 24, ал.1, т.6, респ. т.8А от НПК.

С частната жалба се изразява несъгласие с постановения съдебен акт като се излагат същите доводи, посочени в първоинстанционното производство. Иска се отмяна на съдебното определение в обжалваната му част като неправилно и незаконосъобразно.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с мотивите на обжалвания съдебен акт, като съобрази наведените с въззивната частна жалба доводи срещу него и след като се запозна с материалите от ДП № 302 ЗМ-123/2022 г. по описа на РУ – Царево при ОД на МВР – Бургас, пор. № 1576/2022 г. по описа на РП – Бургас, приложени към делото, в пределите на правомощията 1 си по чл. 345 от НПК, прие за установено следното:

Съдебното производство по НОХД № 9/2024 г. по описа на РС – Царево е образувано по внесен на 11.01.2024 г. в съда обвинителен акт на Районна прокуратура – Бургас против подсъдимия Н. Х. П., ЕГН **********, за извършени престъпления по чл. 343Б, ал.4, вр. ал.3 от НК и по чл. 270, ал.1 от НК. В съответствие с разпоредбата на чл. 247а, ал.2, т.1 от НПК съдията – докладчик насрочил разпоредително заседание, на което конституираните и бъдещите страни по делото да обсъдят и дадат своите становища по въпросите, посочени в чл. 248, ал.1 от НПК.

В хода на проведеното разпоредително заседание по делото, защитникът на подсъдимия П. – адвокат Т. Л. от САК е посочила, че за деянието, квалифицирано от прокуратурата като престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, на П. е било наложено административно наказание с влязло в сила наказателно постановление, поради което и доколкото административното производство не е било възобновено, е поискала наказателното производство срещу подсъдимия, досежно това обвинение, да бъде прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.8А от НПК.

По повод възраженията, направени от защитника на подсъдимия П., районният съд, без да изложи конкретни доводи в подкрепа на позицията си, е приел, че не са налице предпоставките, посочени в закона, за прекратяване на наказателното производство, поради което оставил без уважение искането на адвокат Л. за прекратяване на наказателното производство в частта му досежно престъплението по чл. 270, ал.1 от НК.

След това определение на първостепенния съд, защитникът на подсъдимия П. направила искане за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора на основание чл. 248, ал.1, т.3 от НПК – според нея е било допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен, тъй като за обвинението по чл. 270, ал.1 от НК имало влязло в сила НП, покриващо същата фактическа обстановка, описана и в обвинителния акт.

Районният съд, без да изложи конкретни доводи в подкрепа на позицията си, с ново определение е приел, че не са налице предпоставките, посочени в закона, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, поради 2 което оставил без уважение направеното от защитата искане в този смисъл.

Въз основа на изложените констатации, въззивната инстанция направи следните правни изводи:

Доводите, залегнали във въззивната частна жалба, подадена от адвокат Л., по същество са свързани единствено с претенцията й за прекратяване на воденото срещу подсъдимия наказателно производство по обвинението за престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, поради наличието на предпоставките по чл. 24, ал.1, т.8А от НПК. Следва да се има предвид обаче, че от всички въпроси, предвидени в чл. 248 от НПК, решавани от първоинстанционния съд в разпоредителното заседание, на въззивен контрол подлежат само изрично предвидените в чл. 249, ал. 3 от НПК, сред които не е въпросът по чл. 248, ал.

1, т. 2 от НПК, т.е., има ли основания за прекратяване на наказателното производство. Подобно искане, заявено пред настоящата инстанция, излиза извън обхвата на въззивната проверка в производството по чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК. С оглед на това, така подадената жалба от защитника на подсъдимия се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Същевременно конкретиката на настоящия казус налага следните принципни уточнения:

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.4 от НПК, при наличие на хипотезата на чл. 24, ал.1, т.8а от НПК, наказателното производство, водено за деяние, което представлява и административно нарушение, и за него вече е било наложено административно наказание по приключило административнонаказателно производство, не се прекратява веднага, а едва след изтичането на едномесечен срок от спирането на делото на основание чл.

25, ал.5 от НПК, щом в този срок не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или такова предложение не е било уважено.

От материалите по делото е видно, че на 02.08.2022 г. срещу Н. П. е било издадено Наказателно постановление № 302а-17/18.07.2022 г. (л. 178 от ДП), с което Началникът на РУ – Царево е наложил на подсъдимия административно наказание глоба в размер на 350 лв. за нарушение на чл. 257, ал.1 от ЗМВР – затова, че на 18.07.2022 г. около 04:00 часа в с. Лозенец, област Бургас, в местността „Иванови колиби“, след надлежно предупреждение, съзнателно е попречил на полицейски служители да изпълнят задълженията си по служба.

3

НП е било връчено на подсъдимия на 16.09.2022 г., който на 26.09.2022 г. е депозирал в Районен съд – Царево жалба, с която поискал неговата отмяна. По този повод е било образувано АНД № 434/2022 г. по описа на РС – Царево, но на 18.10.2022 г. производството по делото е било прекратено с протоколно определение на съда заради постъпила молба за оттегляне на жалбата.

От изложеното по-горе става ясно, че към датата на провеждане на разпоредителното заседание по НОХД № 9/2024 г. на РС – Царево подсъдимият е бил вече санкциониран с административно наказание за деяние, което по своите обективни характеристики – време, дата и място на извършване, извършител, идентичност на защитимите обществени отношения и пр., на пръв поглед представлява административно нарушение, но едновременно с това осъществява и състав на престъпление от Особената част на НК. Административното наказание е било наложено на подсъдимия П. с влязло в сила наказателно постановление, издадено в рамките на административнонаказателно производство, проведено и приключило преди приключване на досъдебното производство, по което П. е бил привлечен като обвиняем за същото деяние. Следователно, преди да пристъпи към разглеждане на делото по същество, първостепенният съд е бил длъжен в разпоредителното заседание, не само по искане на някоя от страните, но и сам, служебно, предвид изложените по-горе факти, да извърши преценка, дали с внасянето на обвинителен акт против подсъдимия П. за престъпление по чл.

270, ал.1 от НК не се нарушава принципът „ne bis in idem“. От друга страна изследването на този въпрос не е ограничено само в рамките на разпоредителното заседание – такава преценка може да се направи и по всяко време в първоинстанционното съдебно производство (включително и заради наличие на нови доказателства), тъй като за законността и справедливостта е важно преди всичко да не се допусне едно лице да носи едновременно административна и наказателна отговорност за едно и също деяние. Ето защо първоинстанционният съд все още дължи на страните правен анализ дали в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 24, ал.1, т.8а от НПК или не.

Този анализ трябва да бъде ясен, подробен и категоричен не само заради диаметрално противоположните позиции на защитата и обвинението по въпроса, но най-вече защото такова е изискването на ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС. При преценката си дали е налице хипотезата на чл. 24, ал.1, т.8а от НПК съдът следва да се съобрази с указанията, дадени в тълкувателното 4 решение, както и с критериите по делото Engel and Others v. Netherland, установени в практиката на Съда по правата на човека в Страсбург.

Ако първостепенният съд приеме, че е налице хипотезата на чл. 24, ал.1 т.8а от НПК (в каквато насока има основания да се разсъждава), то съдебното производство следва да бъде спряно на основание чл. 25, ал.5 от НПК, като съдът следва да предостави на прокуратурата едномесечен срок да направи предложение за възобновяване на административнонаказателното производство. Едва след изтичането на този срок и при липса на предложение, респ. при оставянето му без уважение, съдът може да прекрати наказателното производство спрямо подсъдимия за обвинението по чл. 270, ал.1 от НК.

Предвид изложеното и на основание чл. 345 ал.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, подадена от адвокат Т. Л. от САК, упълномощен защитник на подсъдимия Н. Х. П., ЕГН **********, с която се иска отмяна на протоколно определение на Районен съд – Царево от 09.02.2024 г. по НОХД № 9/2024 г., в частта му, с която първостепенният съд е отказал да прекрати на наказателното производство по делото на основание чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК.

Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5