Решение № 1388 от 18.12.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1388 гр. Варна, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Н. П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20253100502236 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба вх.№69010/06.08.2025г. от

„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище гр. София, срещу решение №2735/17.07.2025г. по гр.д.

№20243110111150 на РС – Варна, с което е уважен иска за приемане за установено, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД дължи на „Лантан Инвестмънт“ ООД, ЕИК 204475366, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ***, вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3702/08.07.2024 г. по ч.гр.д. №8361/2024 г. описа на ВРС, а именно: сумата от 7848 лева, представляваща подлежаща на връщане парична сума, недължимо и без основание платена от „ЛАНТАН ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, ЕИК 204475366, на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, за съгласуване с „ЕСО“ АД на условията за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0,63 MW, находяща се в ПИ ***, гр. Варна, общ. Варна, р-н „Вл. Варненчик“, п.к.9000, ПЗ „Метро“, м. „Узун Давлам“, ПВИ – 2008, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2024 г. до окончателното плащане, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че изводът на първоинстанционния съд, че сумата е 1 платена без основание, е погрешен, тъй като в случая ищецът не е отправил искане за съгласуване на условията за присъединяване по чл.53, ал.2 от Наредба №6, за което не се дължи такса, а е отправил искане за проучване на условията и начина на присъединяване, която процедура се урежда в чл.102 от Наредба №6 /отм./ и за която се събира процесната такса, определена с решение на КЕВР. Твърди се, че процесният обект не е електрическа централа, а е присъединителен електропровод средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединен към преносната мрежа на „ЕСО“ ЕАД. В жалбата не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с който се изразява становище за основателност на въззивната жалба. Твърди се, че съгласуването с електроенергийния системен оператор няма информативен характер, а представлява проучване, за което се дължи процесната такса.

Депозиран е писмен отговор и от „ЛАНТАН ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, чрез адв. Д., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че за услугата по съгласуване условията за присъединяване на ФЕЦ с „ЕСО“ ЕАД в Наредба №6 от 24.02.2014г. на КЕВР не е предвидено заплащане на такса, както и че процесната такса е произволно определена, без нормативно основание за изискването й.

Подадена е и въззивна жалба вх.№70059/11.08.2025г. от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, ЕИК 104518621, със седалище гр.

Варна, срещу решение №2735/17.07.2025г. по гр.д. №20243110111150 на РС – Варна, В ЧАСТТА, с която е уважен иска за приемане за установено, че жалбоподателят дължи на „ЛАНТАН ИНВЕСТМЪНТ“ ООД сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3702/08.07.2024 г. по ч.гр.д. №8361/2024 г. описа на ВРС, а именно: сумата от 7848 лева, представляваща подлежаща на връщане парична сума, недължимо и без основание платена от „ЛАНТАН ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, ЕИК 204475366, на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, за съгласуване с „ЕСО“ АД на условията за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект:

ФЕЦ с инсталирана мощност 0,63 MW, находяща се в ПИ ***, гр.

Варна, общ. Варна, р-н „Вл. Варненчик“, п.к.9000, ПЗ „Метро“, м. „Узун Давлам“, ПВИ – 2008, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2024 г. до окончателното плащане, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че изводът на първоинстанционния съд, че сумата е платена без основание, е в нарушение на материалния закон, тъй като съгласуването с електроенергийния системен оператор съставлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване. В жалбата не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „ЛАНТАН ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, чрез адв. Цв.Д., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че за услугата по съгласуване условията за присъединяване на ФЕЦ с „ЕСО“ ЕАД в Наредба №6 от 24.02.2014г. на КЕВР не е предвидено заплащане на такса, както и че процесната такса е произволно определена, без нормативно основание за 2 изискването й.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи да върне на ищцовото дружество сумата от 7848 лв., представляваща платена на 16.10.2023г. без основание стойност за съгласуване с „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД на условията за присъединяване към електроразпределителна мрежа средно напрежение на фотоволтаична електрическа централа с инсталирана мощност 0,63 MW, находяща се в ПИ ***, гр. Варна, общ. Варна, р-н „Вл. Варненчик“, п.к.9000, ПЗ „Метро“, м. „Узун Давлам“, ПВИ – 2008, поръчка № 2302007269, което плащане е направено по проформа фактура №1312061669, към която е издадена фактура № 1318372755/06.10.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда 04.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е инициирал процедура по присъединяване на собствената му ФвЕЦ към електроразпределителната мрежа, но при отправено от „Електроразпределение север” АД до „Електроенергиен системен оператор” ЕАД искане за съгласуване на условията за това, последното дружество, при липса на законово основание, е поставило изискване за заплащане на таксата от 7848 лв. преди предприемане на последващи действия по администриране на искането. Ищецът подчертава, че доколкото ФвЕЦ е с мощност под 5 MW, то заплащане на такса за съгласуване с „ЕСО“ ЕАД не се дължи, тъй като не е нормативно определена. Сочи се, че съгласуването на условията с електропреносното дружество съгласно чл. 53, ал. 2 Наредба № 6 по съществото си не представлява проучване, за което се дължи такса на основание чл. 51, ал. 6 Наредба № 6. По тези причини счита, че заплатената такса е била недължима и следва да бъде възстановена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор от

„Електроразпределение север” АД се заявява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Твърди се, че на основание чл. 53, ал. 2 Наредба № 6 е бил длъжен да съгласува подаденото от ищеца искане за присъединяване на ФвЕЦ с „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, като това по съществото си представлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване, поради което поддържа, че сумата не е била платена без основание, както и че размерът й е бил определен от КЕВР. Освен това заявява, че сумата не е останала в неговия патримониум, а е била преведена на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД. С отговора на исковата молба, на основание чл. 219, ал. 1, и съответно чл. 219, ал. 3 ГПК ответникът е поискал привличането на „Електроенергиен системен оператор” АД като трето лице - помагач на своя страна и е предявил срещу него обратен иск за заплащане на процесната сума, платена при начална липса на основание, при условие на евентуалност уважаване на главния иск.

Приет за съвместно разглеждане е и обратен иск, предявен от „Електроразпределение Север” АД срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД за осъждането на ответника по обратния иск да заплати на „Електроразпределение Север” АД сумата от 7848 лв., в случай че предявеният главен иск бъде приет за основателен, доколкото в този случай 3 платената от „Електроразпределение Север” АД на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД сума в посочения размер също би се явявала заплатена при начална липса на основание.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника по обратния иск

„Електроенергиен системен оператор” ЕАД е постъпил отговор, с който претендира отхвърлянето на обратния иск. По същество поддържа, че в настоящия случай е било поискано присъединяването на обект на оператора на разпределителната мрежа по реда на чл. 102, ал. 1, т. 3 Наредба № 6, а именно присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на „Електроразпределение север” АД, присъединен към преносната мрежа, което той е бил длъжен да стори съгласно чл. 116а ЗЕ. Сочи и че след като към електроразпределителната мрежа е щяла да бъде присъединена ФвЕЦ, която да работи в паралел с електроенергийната система, то необходимо е било извършването не само на съгласуване, но и на проучване съгласно чл. 102, ал. 4 Наредба № 6, доколкото тази разпоредба изисква представянето и на документи по реда на Част трета от Наредба № 6. Именно поради необходимостта и от проучване, което твърди, че е било извършено от него, ответникът по обратния иск счита за дължима таксата от 7848 лв. на основание чл. 51, ал. 6 от Част трета от Наредбата. Пояснява, че цената е била определена в т. 2.1 от Решение № Ц-27/28.07.2016 г. на КЕВР. Твърди се, че едно от изискванията за присъединяване на ФвЕЦ е сключването на предварителен договор между двата мрежови оператора за присъединяване на обект на оператора на електроразпределителната към електропреносната мрежа, а то би било невъзможно без определяне на относимите условия, което се извършва на етап проучване и евентуално бива последвано от сключването на договора при необходимост от изменение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които в случая са насочени срещу извода на първоинстанционния съд за липса на основание за заплащане на сумата, въз основа на аргументи, че съгласуването с електроенергийния системен оператор съставлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване.

Съгласно чл. 116, ал. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, 4 съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия или на съоръжение за съхранение на електрическа енергия, разположени на съответната територия в хипотезите на т. 1-4 от същата разпоредба. Според чл. 116, ал. 7 ЗЕ условията и редът за присъединяване към съответната мрежа се определят с наредба, приета от КЕВР. Действаща към момента на подаването на искането за проучване на условията за присъединяване на ФвЕЦ към електроразпределителната мрежа е Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от КЕВР /Наредбата/.