Решение № 724 от 14.07.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 724, 14.07.2020г., Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд , шести граждански състав

На втори юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова

ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова

Таня Георгиева секретар : Пенка

Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Дзивкова въззивно гражданско дело Nо 375 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.294 от ГПК във вр. с чл.258 от ГПК.

С Решение 5/12.02.2020г., пост. по гр.д.№1502/2019, ВКС е отменено Решение №60/11.01.2019, пост. по гр.д.№2405/2018, ПОС и делото е върнато за ново разглеждане, като е прието, че искът по чл.30 от СК за принос на бившата съпруга в осъществяване на търговската дейност на съпруга си е доказан по основание, но неправилно е определен моментът, до който е предоставян и като такъв следва да се вземе датата на фактическата раздяла на 19.03.2016г. /ако се приеме, че този принос е осъществяван и чрез труд по отглеждане на децата и домакинството/ или до датата на която ищцата е преустановила работата / 17.03.2016г./ ако приносът се изразява единствено в труд при търговската дейност на съпруга/. Дадени са и задължителни указания за събиране на доказателства – допускане на ССЕ, която да установи общата стойност на кредита с главница и лихви и какъв е процентът от кредитното задължение погасен от ищцата , респ. какъв процент от стойността на имота е придобит с принос на ищцата.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Г.Х.Ю. и насрещна въззивна жалба от А.С.П. против Решение №317/18.07.2018г., пост. по гр.д.№1398/2017, КРС, в частта, в която е осъден, на осн. чл. 30, ал.2 вр. с чл. 22, ал.3 от СК, да заплати на А.С.П. сумата от 8 709.10 лв., представляваща стойността на приноса й за придобиването от Г.Х.Ю., в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „АЙСБЕРГ - 98 - Г.Ю.“ на следния недвижим имот, а именно: от двуетажна масивна стопанска постройка - „Универсален магазин находящ се в с. В., община Карлово, област Пловдив, построена в УПИ ХХа - магазин кооп в квартал 16 по плана на селото, с административен адрес: улица 1-ва № 14, само кафе аперитив, находящо се на партерното ниво от ляво, състоящо се от търговска зала, предверие - склад и тоалетни, с обща застроена площ от 111.12 кв. м, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата за този обект, при граници и съседи на помещението: от три страни външни стени на сградата и стълбище, отгоре - магазин за промишлени стоки и текстил (спортна зала) на ПК „Напредък-96“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2017г.., като за разликата до пълния предявен размер е отхвърлен иска, като са присъдени и разноски. В останалата част решението е влязло в законна сила.

Жалбоподателят Г.Ю. навежда оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Поддържа, че изводите на съда не са съобразени със събраните по делото доказателства. Развива съображенията си във връзка с установените по делото факти, като в обобщение поддържа, че не се установява наличие на принос с труд в дейността на търговската му дейност, като счита, че дори и да се установи полагане на труд над нормативно определения за трудовите правоотношения, то придобитото е вложено в семейния бюджет и за задоволяване нуждите на самата ищца. Оспорва се и начина по който се определя евентуалния принос на ищцата, както и се твърди, че се правят погрешни изчисления за частта на погасения дълг. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и за постановяване на ново такова, с което се отхвърли изцяло иска. Претендира разноски.

Жалбоподателят по насрещната въззивна жалба А.С.П. е останала недоволна от решението в частта, в която е отхвърлен искът по чл.30 от СК за заплащане на приноса й в придобиването на процесния недвижим имот над уважения размер до пълния предявен от 19050лв. Развива доводите си относно начина на определяне на приноса й в придобиване на процесния имот. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на ново такова, с което се уважи изцяло така предявения иск.

Подала е писмен отговор на въззивната жалба на Г.Ю., в който същата се оспорва и се поддържа, че решението в тази му част е правилно и законосъобразно. Развива доводите си за принос в придобиването на процесния недвижим имот, както и за начина на определяне на частта на този принос.

Г.Ю. също е подал отговор на насрещната въззивна жалба, в който поддържа, че същата е неоснователна. Развива доводите си за недоказаност на принос на ответницата в придобиването на имота, за това, че двамата , с общи усилия са отглеждали децата си и да поддържали домакинството. Моли за отхвърляне на насрещната въззивна жалба.

Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхождат от легитимирани лица – страни, останали недоволни от различни части на обжалваното решение, откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. чл.269 от ГПК въззивният съд следва да провери служебно валидността и допустимостта на постановеното решение, а неговата правилност – в обжалваната част.

Обжалваното решение е постановено от местно и родово компетентен орган, в рамките на сезирането си с исковата молба, като е разрешен повдигнат правен спор.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Правилността на решението следва да се провери касателно направените оплаквания във въззивната жалба.

От фактическа страна по делото се установява следното : Видно от Решение № 353/2016, пост. по гр.д.№579/2016, КРС, сключеният през 2001г. брак между страните Г.Ю. и А.П. е прекратен, считано от 19.10.2016г. , като страните имат две деца – Х., р.2002г. и Д., р.2007г./ у-ния за раждане/ Съгласно НА №184, т.2, д.369/2011г. на нотариус Ст. Ранджева, с район на действие КРС, ЕТ „Айсберг-98-Г.Ю.“ купува на 25.08.2011г. процесния недвижим имот, подробно индивидуализиран по-горе за сумата от 43 000лв., като продажната цена е заплатена с банков кредит, отпуснат от „Райфайзен банк“ АД / договор за банков кредит/. Дължимото ДДС по сделката е заплатено с лични средства, а за отпускания кредит е вписана договорна ипотека. Представени са и договора за банков кредит , договорната ипотека, както и платежно нареждане за заплащане на дължимото ДДС.

От представената служебна бележка, издадена от ЕТ „Айсберг-98-Г.Ю.“ се установява, че А. Ю. е работила в периода 02.05.2000-01.12.2005г. като *** при този работодател на 8 часов работен ден. В периода 20.06.2007г.-15.03.2010г. работи като *** на 8 часов работен ден, а в периода 20.03.2012-01.-04.2016г. работи като *** на 4 часов работен ден.

По делото е изготвена и приета СТЕ с в.л. К., съгласно която пазарната стойност на процесния имот, към момента на предявяване на иска е в размер на 44 000лв.

За установяване на твърденията на страните по делото са събирани и гласни доказателства – разпитвани са свидетелите М. П., майка на А.П., И. Ш. и Д. Ю., майка на Г.Ю., Д.

К.а.

Свидетелката П. твърди, че дъщеря й А. още като ученичка и преди да сключи брак с ответника, ходела да му помага в заведението след училище. След сключване на брака им тя започнала работа в това заведение, като била ангажирана целодневно - от отварянето му към 08,00ч./09,00ч. докато има клиенти , понякога до 23,00ч./01,00ч. през нощта. А. и мъжът й работили само в това заведение, като първоначално то било само кафене, но постепенно започнали да предлагат студени мезета, а след това и да готвят. Това станало преди 7-8 години. А. се занимавала с готвенето и едва преди една година наели готвачка. Свидетелката твърди, че при раждането на първото дете в семейството през 2002г. тя започнала да го гледа, за да може А. да се върне на работа. За второто дете, родено през 2007г. помагала другата баба и А. 4-5 месеца не ходела на работа. Свидетелката твърди, че дъщеря й в един момент започнала да работи по договор за четири часа, за да спестят от осигуровките и данъците.

Семейството се издържало от доходите от това заведение. А. и ответникът се разделили на 19.03.2016г., а тя до 17.03.2016г. ходела на работа.

Свидетелката Ш. твърди да се познава със страните от около 18г. , като контактувала с тях предимно в заведението им, т.к. живее до него. Докато били заедно страните съвместно работили в заведението, като А. се занимавала с бара и кухнята., почиствала след работа. Сутрин отваряли към 08,00ч., а вечер – докато има клиенти – понякога до 24,00ч. Едва последната година наели една жена, която да помага в заведението им. А. била и дистрибутор на козметична фирма и парите, които изкарвала от тези продажби също отивали в семейния бюджет. Твърди, че знае от самите страни, че всичките им доходи са общи и че издържат изцяло семейството от печалбата от заведението. И двамата са се грижили за децата, водили ги на градина, а после на училище.

Свидетелката Ю. твърди, че А. не поддържала домакинството в къщи, че когато се родило голямото дете я оставила да го гледа и започнала да работи в заведението. Според свидетелката тя лично ходела да отваря заведението, да го почиства и да мие оставените от предишния ден чинии. Твърди, че майката на А. не е помагала при отглеждането на голямото дете. А. само продавала в заведението и не се занимавала с доставчици, била просто работник в него.

Според свидетелката само Г. се е грижил за издръжката на семейството.

Спечелените пари оставял на едно място, което всички в къщата знаели. Според свидетелката последните месеци преди раздялата А. ходела само по 4 часа на работа, какъвто е бил и договорът й. В този период престанала да се грижи и за децата, а вместо това стояла затворена по цял ден в стаята си, а когато ходела в заведението стояла на една маса отвън и говорила по телефона.

Свидетелката К. е счетоводител на търговското предприятие на Г..

Според нея фирмените въпроси се движили единствено от Г. и съпругата му нямала достъп до тези дейности. Той като собственик се занимавал с доставчици и партньори. Според свидетелката по желание на А. е бил прекратен договорът й след изтичане на майчинството, като последното пък си го е ползвала изцяло. През 2012г. отново била назначена, но на 4 часа. Свидетелката твърди, че се е случвало да отиде до заведението и да не завали А. да работи там. Свидетелката твърди, че всички погасителни вноски по кредита се осигуряват от търговската дейност на търговеца и да внасяни от Г. или от нея лично. Според свидетелката А. рядко ходела в заведението и я е виждала епизодично. Понякога майката на Г. помагала за обедното меню.

По делото е изготвена СТЕ с в.л.К., която е дала пазарната стойност на придобития имот в размер на 44 000лв.

Пред въззивната инстанция е допусната и приета ССЕ с в.л. Ив. Г., която се възприема от съда като обективна и компетентна. Съгласно същата извършените плащания по кредита от момента на отпускането му до напускане на работа от страна на А. – 15.09.2011-15.03.2016г., възлизат на общо 28 469,40лв., което съставлява 52,17% от общия размер на кредита. Извършените плащания по кредита от момента на започване на работа от страна на А. до фактическата раздяла

– 20.03.2012г.-19.03.2016г., възлизат на общо 24336,75лв., което съставлява 44,60% от общия размер на кредита. Така в първия вариант определеният процент съотнесен към стойността на имота възлиза на 22 954,80лв., а във втория вариант – на 19 624лв.

При така установеното от фактическа страна по предявения иск се правят следните правни изводи : Съгл. чл.22, ал.3 от СК лични са вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие. По делото е безспорно установено от посочените по-горе писмени доказателства, че по време на брака на страните, ответникът като ЕТ е придобил процесния недвижим имот, в който осъществява стопанската си дейност. При приложение на посочената норма , както и предвид разясненията, дадени в ТР№2/2001, т.д.№2/2001, ОСГК, ВКС, т.1, този имот се изключва от имущественото в режим на СИО, придобито по време на брака и е собственост на ЕТ.