Решение № 82 от 20.02.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Плевен, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20224430202198 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

С наказателно постановление №15-2200064 от 27.04.2022г. *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен е наложил на основание чл.416 ал.5 от КТ вр. чл.414 ал.3 от КТ на ЗП Т.И.В. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.И.В. с ЕГН **********, в качеството му на работодател административно наказание глоба в размер на 3000лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят ЗП Т.И.В., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Чрез процесуалния си представител адв. Ю. С. от *** навежда правни доводи, че в хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП е посочена датата на нарушението. Според адв.С. наложената глоба е прекомерна, тъй като жалбоподателят не е имал предходни нарушения на трудовото законодателство. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

1

Въззиваемата страна *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен се представлява от директора Р.И., която изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №15-2200064 от 10.03.2022г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че при извършена проверка на място на 17.02.2022г. в 14,46 часа в обект: „***“, намиращ се в ***, стопанисван от ЗП Т.И.В. гр.Плевен е допуснал до работа лицето Е.В.П. с ЕГНВ **********, което в момента на проверката в обекта престира труд като „***“, преди да му предостави преди постъпването му на работа копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от Териториална дирекция на Национална агенция по приходите.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Б. А. Н. и свидетеля Д. И. Й., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – Справка изх.№15388223005346/18.02.2022г. за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ от Т.И.В., трудов договор №14 от 16.02.2022г., длъжностна характеристика на длъжност „***“, Декларация от Е.В.П. от 17.02.2022г. във връзка с извършване на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство, Декларация от Е.В.П., служебна бележка №6 от 16.02.2022г. Актосъставителят Н. и свидетелят Й. са категорични, че при извършена проверка на място на 17.02.2022г. в 14,46 часа в обект: „***“, намиращ се в ***, стопанисван от ЗП Т.И.В. гр.Плевен е констатирано нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: „ЗП Т.И.В. гр.Плевен е допуснал до работа лицето Е.В.П. с ЕГН **********, което в момента на проверката в обекта престира труд като „***“, преди да му предостави преди постъпването му на работа копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от Териториална дирекция на Национална агенция по приходите.“ От показанията на актосъставителя Н. и свидетеля Й. се установява, че при проверката на място в обекта на 2

17.02.2022г. в 14,46 часа лицето Е.В.П. с ЕГН ********** е установено да извършва трудова дейност като продавач на закуски и напитки на определено работно място и в работното време на обекта. Актосъставителят Н. и свидетелят Й. са категорични, че лицето Е.В.П. с ЕГН ********** се е намирала в обекта в работно време, като е извършвала действия по продажба на закуски и напитки. В тази насока е и приобщената по делото като писмено доказателство Декларация от Е.В.П. с ЕГН **********. От същата декларация се установява, че самата свидетелка П. писмено е декларирала от кога е започнала работа, длъжността, на която работи, мястото на работа, работното време. От приобщената като писмено доказателство по делото Справка изх.№15388223005346/18.02.2022г. за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ от ЗП Т.И.В. се установява, че Уведомлението за сключен трудов договор по чл.62 ал.5 от КТ за лицето Е.В.П. с ЕГН ********** е прието на 18.02.2022г. в 12,27 часа от ТД на НАП.

Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Н. и свидетеля Й., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на свидетелката Е. П. по извършването на трудова дейност в обекта.

Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя „ЗП Т.И.В. в нарушение, което не е извършил. В тази насока следва да се има предвид, че нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.3 от ЗАНН жалбоподателят не е направил възражения по констатациите в акта, а именно – допуснал до работа лицето Е.В.П. с ЕГН ********** на длъжност „***“ преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят ЗП Т.И.В. с ЕИК *** е извършил нарушение по чл.63 ал.2 вр.ал.1 от КТ и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната 3 агенция за приходите, а съгласно разпоредбата на ал. 2 на същия член работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави посочените документи. От всички събрани по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в деня на проверката 17.02.2022г. лицето Е.В.П. с ЕГН ********** е работило като продавачконсултант в обект „***“ в гр.Плевен, ***, *** стопанисван от ЗП Т.И.В.. От показанията на актосъставителя Н. и свидетелката Й. и от приобщената като писмено доказателство по делото Декларация от Е.В.П. се установява, че същото лице е изпълнявало задълженията си като *** в обекта и към този момент не му е било предоставено уведомление за сключен трудов договор, заверено от ТД на НАП.

Поради изложеното съдът счита, че в конкретния случай жалбоподателят ЗП Т.И.В., като е допуснал на работа лицето Е.В.П., без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 63, ал. 2 от КТ, действително е осъществило от обективна и субективна страна състава на визираното в чл. 63, ал. 2 от КТ нарушение. За това нарушение административнонаказателната разпоредба на чл.

414, ал. 3 от КТ предвижда административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодателя. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно жалбоподателят – земеделски производител Т.И.В., се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно ЗП Т.И.В. е организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В настоящия случай жалбоподателят не е изпълнил вменените му от държавата чрез Кодекса на труда, свързани с трудовото законодателство забрани и съответно на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН административнонаказателната му отговорност е обективна и безвиновна.

Настоящият съдебен състав споделя аргументите н а административнонаказващия орган, че в процесния случай н е следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ. Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл. 415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. Административнонаказващият орган следва да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице основанието в разпоредбата на чл. 415в от КТ.

4

Специалният състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две к умулативно предвидени предпоставки:

1.Нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2.

От него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения по чл. 28 ЗАНН, чл. 415в, ал. 1 от КТ не допуска освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. Съгласно посочената разпоредба за нарушение, което може да бъда отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, виновното лице се наказва с „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер от 100 до 300 лева. Същевременно в нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1 от КТ, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 от КТ и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, т. е. за тези нарушения, вкл. и процесното такова – по чл. 63, ал. 2 от КТ , привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т. е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. В този смисъл макар, че трудовият договор е от 18.02.2022г. и уведомлението по чл. 63, ал. 2 от КТ е подадено до ТД на НАП още на следващия ден след извършената проверка от контролните органи и липсват вредни последици, то не може да се приеме, че осъщественото административно нарушение от ЗП Т.И.В. е маловажно именно поради действието на чл. 415в, ал. 2 от КТ.

Законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че санкционираното неизпълнение на административно задължение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. “а“ от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно. Неприложим към процесния случай е и регламентираният в чл. 415в, ал. 1 от КТ привилегирован административнонаказателен състав, доколкото алинея втора от посочения законов текст изрично изключва неговото 5 приложение в случаите на нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ. В този смисъл е и константната съдебна практика, като напр. Решение № 102 от 13.03.2013 г. по КАНД № 3/2013 г. по описа за на ШАС, Решение № 84 от 14.03.2016 г. по КАНД № 24/ 2016 г. по описа за на ШАС, Решение № 220 от 12.07.2016 г. по КАНД № 182/2016 г. по описа за на ШАС и др. Изискванията за сключване на трудов договор в писмена форма, както и уведомлението за сключването му до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, са регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на труд, на възнаграждение, на почивка и социални осигуровки. Следователно, нарушаването на императивната разпоредба на чл. 63, ал. 2 от КТ – изрично забраняваща на работодателя да допуска до работа работника, преди да му предостави цитираните документи, пряко засяга тези права и категорично изключва извод, че се касае за деяние, лишено от обществена опасност или притежаващо явно незначителна такава.