Протоколно определение № 550 от 04.10.2024, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 550 гр. П., 02.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова

Сложи за разглеждане докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20241230100356 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:12 часа се явиха:

Ищците В. Т. К. и В. Т. П., редовно призовани, уведомени по чл. 56, ал. 2 ГПК, не се явяват, представляват се от адв. Е. Я., надлежно упълномощен, съгласно пълномощно по делото от днес и такова, приложено на лист 137 от делото.

От ответниците Н. Й. К. и Л. А. К., уведомени чрез адв. П., се явява Н. К. лично. Двете ответници се представляват от адв. П., надлежно упълномощена по делото.

Адв. Я.: Уважаема госпожо Съдия, да се даде ход на делото, не са налице процесуални пречки.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за разглеждане на делото в днешно съдебно заседание, поради което

О п р е д е л и:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

Съдът, на основание чл.145, ал. 3, изр. 1 ГПК, приканва страните към спогодба и посочва нейните последици.

Адв. Я.: Уважаема госпожо Председател, не сме обсъждали варианти за спогодба, макар че сме отворени за такава възможност.

Адв. П.: Уважаема госпожо Председател, становището ни е, че е възможно да бъде постигната спогодба. На този етап не сме обсъждали нищо.

Моля да продължи производството.

Адв. Я.: Уважаема госпожо Председател, от името на доверителите ми заявявам, че поддържам депозираната искова молба с направените в нея фактически и правни твърдения. Поддържам направените доказателствени искания. Поддържам исканията за събиране на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели при довеждане за посочените в исковата молба обстоятелства. Поддържам искането за допускане на съдебно-техническа експертиза с поставените в исковата молба въпроси.

По депозирания отговор на исковата молба, заявявам следното:

Основната част от отговора се състои от възражения на недопустимост на предявения иск. Правилно ответниците са цитирали диспозитива на решение по гр. Дело № 500/2021 г. на РС П.. В това дело е било изследвано правото на собственост на ищците в настоящото производство, а не правото на собственост на ответниците в настоящото производство. По дело № 500/2021 г. е бил разглеждан отрицателен установителен иск като предмет на това дело е било отричане на правото на собственост на В. П. и В. К. въз основа на конкретни правни твърдения. Съдебното производство по разглеждане на отрицателен установителен иск, предмета на делото и неговия обем, обхващащ фактически и правни твърдения, които в последствие биха имали сила на пресъдено нещо, се определя от ответника. При разглеждане на този иск, една от особеностите е, че ищцовата страна следва да наведе твърдения, че е собственик на процесния имот, за да бъде налице правен интерес от образуване на делото, както и да заяви твърдението си, че ответната страна не е собственик. Така изразената теза се подкрепя от решение № 165/13.11.2023 г.

2 по гр. дело № 296/2023 г. на ВКС, първо гражданско отделение, съгласно което правният интерес при отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца различно от спорното право върху същия обект, чието съществуване е било отречено или поражда, респективно управляването му би било осуетено от неоснователна претенция на насрещната страна. Видно от решение № 165/13.11.2023 г. правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретни обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера, а вида на иска е за постигане и защита на материални права. Такава защита при отрицателен установителен иск за собственост би се постигнала чрез отричане на сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право. Съгласно решение № 159/03.11.2023 г. по гр. дело № 40263/2022 г. на ВКС, първо гражданско отделение, при предявен отрицателен установителен иск за собственост, ищецът следва да докаже само правния си интерес от завеждането на иска. Такъв правен интерес е налице, когато ищецът претендира самостоятелно право върху същия имот, който се използва от ответника или когато се позовава на фактическо състояние или възможност да придобие права.

Съгласно решение № 50054/19.09.2023 г. по гр. дело № 2944/2022 г. на ВКС, второ гражданско отделение, ако с решението по отрицателен установителен иск бъде установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право, т.е налице е правозащитно действие на решението по отношение на ищеца. Следователно, предявеният отрицателен установителен иск за собственост на спорния по това дело имот е допустим при наличие на обоснования от ищците правен интерес въз основа на твърдението, че притежават различно от спорното, право върху спорния имот.

Съобразно наведените твърдения в отговора на предявените искове, ответникът следва да докаже правото си на собственост като тежестта на доказване е изцяло негова. Тази тежест е посочена в решение № 28/03.10.2022 г. по гр. дело № 2357/2021 г. на ВКС, второ гражданско отделение, съгласно което ответникът по отрицателен установителен иск задължително трябва да изчерпи в процеса основанията, на които правото на собственост е могло да се 3 породи, посочвайки фактите, от които това право е породено. Предмет на спора по отрицателния установителен иск е отричаното от ищеца право като на ответната страна тежи да изчерпи основанията.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е бил длъжен да се произнесе по наведените от ответниците твърдения за притежаваното от тях право на собственост. Всяко едно твърдение, което не е направено своевременно по гр.дело № 500/2021 г., може да бъде направено в настоящото производство, като решенията по посоченото по-горе дело не преклудират възможността за навеждане на тези твърдения в ново исково производство.

Единствено и само твърденията, по които съдът се е произнесъл, може да се приеме, че не следва да бъдат разглеждани повторно, но по отношение на нито едно от твърденията в настоящата искова молба не е било налице произнасяне в производството по дело № 500/2021 г. на РС П.. Именно такива са мотивите и на определение № 3870/04.11.2023 г. постановено по к.гр.дело № 4823/2023 г. на ВКС, гражданска колегия, първо отделение, с което не е допуснато до касационно обжалване решението, постановено по гр. дело № 500/2021 г. на РС П., съответно потвърдено от ОС Бл. Мотивите на ВКС за постановяване на определението за недопустимост на касационно производство по това дело са в посоката, че твърдените обстоятелства в касационната жалба не са били изложени в отговора на исковата молба и съответно не са били предмет на разглеждане по това дело, като ответниците по иска по гр. дело № 500/2021 г. нямат процесуалната възможност да направят тези твърдения след приемането на доклада по чл. 146 от ГПК по първоинстанционното производство. В същото определение, ВС е приел, че с отговора на исковата молба ответниците оспорват твърдения и права на ищците относно собствеността на същия обект като не навеждат конкретни твърдения на какво основание считат, че те се легитимират като собственици на процесния обект. Нови твърдения относно собствеността им в първото съдебно заседание не са изложени. При тези факти, състава на ВКС е приел, че формулираните въпроси са относно твърдения и обстоятелства, останали извън предмета на спора. След като са останали извън предмета на спора, то твърдим, че по отношение на тях не е налице сила на пресъдено нещо и съответно преклузия за излагане на тези твърдения и въвеждането на съответни обстоятелства в предмета на настоящото исково производство.

Докато оспорващия правото трябва да изчерпи във висящи процес 4 възражението, претендиращия правото не е длъжен да изчерпи всички възражения или всички конкуриращи се показания, може да получи същата престация. Непредявени притезания не се преклудират.

Обективните предели на СПН са свързани с т.нар. отвод за пресъдено нещо, т.е. непререшаемост на вече решен спор. Отводът на пресъдено нещо предпоставя тъждество на страните и на предмета. За да е налице предметното тъждество, нужно е пълно покриване на правото, предмет на СПН /сила на пресъдено нещо/ и правото, предмет на второто дело. Няма тъждество между предмета на силата на пресъдено нещо с предмета на новото дело, когато тяхното основание е различно. Разликата в петитума също изключва тъждество. Като в тази насока е и учебника по българско гражданско процесуално право с автор Живко Сталев, девето издание, стр. 359-362. Като се има предвид изразеното до тук становище, то считам, че всички твърдения и възражения, които не са направени от ответниците по гр. дело № 500/2021 г. на РС П. не са преклудирани и по отношение на тях не е налице сила на пресъдено нещо.

Относно доказателствата, заявени в отговора на исковата молба:

Противопоставям се да се изискат преписи от разпити на Н. Ц. К., В. Т. П. и В. Т. К., проведени по ДП № 94/2019 г. по описа на ГПУ П.. Твърдя, че това доказателствено искане противоречи на принципа за устност и непосредственост, които задължават гражданския съд да събере непосредствено доказателствата, каквито биха били свидетелските показания, както и свидетелските показания, давани пред друг орган, разследващ такъв не представляват доказателства по смисъла на ГПК. В тази насока се позовавам на чл. 171 от ГПК и на чл. 172 от ГПК.

Моля да оставите без уважение направеното искане да бъде изискана информация от Банка ДСК. Неотносимо е към предмета на спора, а също така не е посочено и какви обстоятелства ще се установяват с направеното доказателствено искане.

По проекта за доклад на съда, по указанията за прецизиране на петитума на исковата молба, посочвайки лицата, спрямо които се иска постановяване на решението по иска по чл. 124 ГПК, моля да приемете за установено по отношение на В. Т. П., ЕГН ********** и В. Т. К., ЕГН **********, че ответниците Н. Й. К., ЕГН ********** и Л. А. К., ЕГН ********** не са 5 собственици на посочените в исковата молба имоти.

А по отношение иска, предявен при условията на евентуалност, моля да приемете за установено по отношение на ищците В. Т. П., ЕГН ********** и В. Т. К., ЕГН **********, че ответниците Н. Й. К., ЕГН ********** и Л. А. К., ЕГН ********** не са собственици на посочените в исковата молба идеални части от процесните имоти.

Други бележки по проекта на доклад нямам.

Адв. П.: Уважаема госпожо Председател, поддържам депозирания писмен отговор по подробно изложените в него съображения. Поддържам направените доказателствени искания. Оспорваме исковата претенция изцяло.

Същата е неотносима, като се придържам към съображенията, изложени в представения писмен отговор.

Ще добавя, че предмет на настоящото дело е материално право на собственост, чието съществуване е установено с влязло в сила решение.

Моето мнение е, че то има сила на пресъдено нещо по отношение на страните.

Ето защо считам, че в настоящото производство няма как да подлежат на разглеждане фактите, обхванати от силата на пресъдено нещо с влязло в сила решение по гр.дело № 500/2021 г. на РС П.. И в предходното производство се твърдеше, че сградата е нова и в нея няма запазени части от старата сграда.

Оспорваше се нотариален акт за суперфиция, оспорваше се нотариален акт на Н. К., издаден на основание писмени доказателства от 2019 г. Твърдеше се и в предходно проведеното производство, че праводателите на ищците като едната от тях лично участваше в производството, са владяли гаража, но твърденията останаха недоказани. На стр. 10 от решението на първоинстанционния съд, противно на посоченото преди малко от представителя на ищците, изрично е обсъдено твърдението, че обектите, предмет на гр.дело № 500/2021 г. не са приращение и не представляват приращение. Това твърдение на праводателите на сегашните ищци и личното твърдение на едната от тях беше обсъдено и в мотивите на ОС Бл. а и в определението на ВКС. В сега образуваното производство се твърдят същите факти, а правният интерес за образуване на делото, което е единственото обстоятелство, което ищците следва да установят безспорно, за да бъде иска допустим, отново са твърдения за правна собственост и приращение.